Йехова избрал Йеремия за пророк в Юда. Той му казал да проповядва на хората и да ги предупреждава да спрат да вършат лоши неща. Йеремия възкликнал: „Но аз съм много млад! Не знам как да говоря с тях.“ Йехова го успокоил: „Не се страхувай! Аз ще ти кажа какво да говориш. Ще ти помогна.“

Йехова заповядал на Йеремия да събере някои от старейшините на народа, да строши една глинена стомна пред тях и да каже: „Същото ще стане и с Йерусалим.“ Когато той изпълнил заповедта на Йехова, старейшините много се ядосали. Един свещеник на име Пасхор ударил Йеремия и поставил ръцете и краката му в дървени стеги. Цяла нощ Йеремия не можел да мръдне. На сутринта Пасхор го освободил. Йеремия си казал: „Не мога повече! Ще спра да проповядвам.“ Направил ли го наистина? Не. Като помислил още малко, той си казал: „Думите на Йехова са като огън вътре в мене. Не мога да спра да проповядвам.“ И така, Йеремия продължил да предупреждава хората.

Минали години и над Юда се възцарил нов цар. Свещениците и фалшивите пророци никак не харесвали това, за което проповядвал Йеремия. Те казали на князете: „Този мъж заслужава да умре!“ Йеремия им казал: „Ако ме убиете, ще убиете невинен човек. Аз говоря само каквото ми е наредил Йехова.“ Като чули това, князете казали: „Този човек не заслужава смърт.“

 Йеремия продължил да проповядва и тогава князете се ядосали. Те поискали от царя да бъде убит. Той им позволил да правят каквото искат с Йеремия. Князете го хвърлили в един дълбок кладенец, където имало само тиня, и той затънал в нея. Те се надявали Йеремия да умре там.

Тогава придворният служител Авдемелех казал на царя: „Князете хвърлиха Йеремия в един кладенец. Ако го оставим там, ще умре!“ Царят заповядал на Авдемелех да вземе 30 мъже и да извади Йеремия от кладенеца. Не трябва ли и ние да сме като Йеремия, който не позволил на нищо да го спре да проповядва?