Да се върнем известно време назад. В персийския град Суза живеел един израилтянин на име Неемия, който бил служител на цар Артаксеркс. Братът на Неемия дошъл от Юда с лоши новини: „Хората, които се върнаха в Йерусалим, не са в безопасност. Стените и портите на града, които вавилонците унищожиха, така и не са построени.“ Неемия се разтревожил. Той искал да отиде в Йерусалим да помогне, затова се помолил на Бога царят да го пусне.

След време царят забелязал, че Неемия е тъжен, и му казал: „Какво ти е? Друг път не съм те виждал така.“ Неемия отговорил: „Тъжен съм, защото градът ми Йерусалим е разрушен.“ Царят го попитал: „Какво да направя за тебе?“ На часа Неемия се помолил наум. После казал: „Моля те, пусни ме да отида в Йерусалим да построя стените му.“ Цар Артаксеркс разрешил на Неемия да тръгне и се погрижил да пътува безопасно. Той също го назначил за управител на Юда и му дал дървен материал за градските порти.

Когато пристигнал в Йерусалим, Неемия огледал стените на града. След това събрал свещениците и управителите и им казал: „Това е много лошо. Трябва да се заловим за работа.“ Хората се съгласили и започнали да строят стените.

Някои от враговете на израилтяните обаче им се подигравали: „Дори лисица може да събори стената ви.“ Но работниците не им обръщали внимание и продължавали да строят. Стената ставала все по–висока и по–здрава.

Тогава враговете решили да ги нападнат ненадейно от различни посоки. Когато научили за плана им, юдеите се изплашили, но Неемия им казал: „Не се страхувайте! Йехова е с нас.“ Той поставил пазачи да защитават работниците и така враговете не могли да ги нападнат.

 Само за 52 дни стените и портите били построени. Неемия събрал всички левити в Йерусалим за тържественото откриване. Той ги разделил на две групи певци. Те се качили на стената и започнали да обикалят града — едните вървели в едната посока, другите в обратната. Те свирели на тръби, чинели и арфи и пеели на Йехова. Ездра вървял с едната група, а Неемия с другата, докато не се срещнали при храма. Всички хора — мъжете, жените и децата — принесли жертви на Йехова и празнували, а веселите им гласове се чували надалече.