В град Назарет в Галилея живеела една млада жена на име Мария, която била роднина на Елисавета. Тя била сгодена за дърводелеца Йосиф. Когато Елисавета била бременна в шестия месец, ангел Гавриил се явил на Мария. Той ѝ казал: „Здравей, Мария! Ти си благословена от Йехова.“ Тя обаче не го разбрала. Тогава той ѝ казал: „Ще забременееш, ще родиш син и ще го наречеш Исус. Той ще бъде цар и царството му ще бъде вечно.“

Мария казала: „Но аз съм девица. Как така ще родя дете?“ Гавриил отговорил: „Няма нищо невъзможно за Йехова. Светият дух ще дойде върху тебе и ще родиш син. Роднината ти Елисавета също забременя.“ Тогава Мария казала: „Аз съм робиня на Йехова. Нека стане с мене така, както ти каза.“

 Мария отишла на гости на Елисавета, която живеела в един планински град. Когато чула поздрава ѝ, Елисавета усетила как бебето в нея подскочило. Тя се изпълнила със свети дух и възкликнала: „Ти си благословена от Йехова! За мене е чест майката на Месията да дойде в дома ми.“ Мария казала: „Възхвалявам Йехова от цялото си сърце.“ Тя останала при Елисавета 3 месеца и после се прибрала в Назарет.

Когато Йосиф разбрал, че Мария е бременна, искал да развали годежа. Но един ангел му се явил насън и му казал: „Не се страхувай да се ожениш за Мария. Тя не е направила нищо лошо.“ Затова Йосиф я взел за жена и я завел в дома си.