След като избрал 12–те апостоли, Исус слязъл на по–ниско място в планината, където се било събрало голямо множество. Били дошли хора от Галилея, Юдея, Тир, Сидон, Сирия и от другата страна на Йордан. Те водели със себе си свои близки, които страдали от различни болести или били измъчвани от демони. Исус излекувал всички. След това седнал и започнал да поучава хората. Той обяснил какво трябва да правим, за да сме приятели на Бога: трябва да разбираме, че се нуждаем от Йехова, и да се научим да го обичаме. Но не можем да обичаме Бога, ако не обичаме хората. Трябва да се отнасяме мило и непредубедено към всички, дори към враговете си.

Исус казал: „Не е достатъчно да обичате само приятелите си. Трябва да обичате и враговете си и да прощавате от сърце. Ако някой ви е сърдит, веднага отидете при него и му се извинете. Отнасяйте се към другите така, както искате те да се отнасят към вас.“

 Исус дал също хубави съвети относно материалните неща. Той казал: „По–важно е да си приятел на Йехова, отколкото да имаш много пари. Някой крадец може да ти открадне парите, но никой не може да ти открадне приятелството с Йехова. Спрете да се притеснявате какво ще ядете, какво ще пиете или какво ще облечете. Вижте птиците. Бог се грижи те винаги да имат достатъчно храна. Ако се притеснявате, няма да направите живота си по–дълъг, дори с един ден. Помнете, че Йехова знае от какво се нуждаете.“

Хората никога не били чували някой да говори като Исус. Религиозните им водачи не ги учили на такива неща. Защо Исус бил велик учител? Защото всичко, на което учел другите, идвало от Йехова.