Когато бил с апостолите си в горната стая, Исус им казал: „Тази нощ всички вие ще ме изоставите.“ Петър заявил: „Не и аз! Дори всички други да те оставят, аз никога няма да те оставя.“ Но Исус му казал: „Преди да пропее петелът, ти три пъти ще кажеш, че не ме познаваш.“

Когато войниците завели Исус в къщата на Каиафа, повечето апостоли вече били избягали. Но двама от тях последвали множеството. Единият бил Петър. Той влязъл в двора на къщата на Каиафа и отишъл да се топли на огъня. На светлината една прислужница видяла лицето му и казала: „Познавам те! Ти беше с Исус!“

Петър отвърнал: „Не е вярно! Не знам за какво говориш.“ Той тръгнал към портата. След малко друга прислужница го видяла и казала на останалите: „Този човек беше с Исус!“ Петър заявил: „Дори не го познавам!“ Тогава един мъж казал: „Ти си един от тях! От начина, по който говориш, си личи, че си от Галилея, като Исус.“ Петър обаче се заклел, че не го познава.

В този момент пропял петел. Петър видял как Исус се обръща и го поглежда. Апостолът си спомнил Исусовите думи. Той излязъл навън и заплакал горчиво.

Междувременно юдейският съд Синедрионът се събрал в къщата на Каиафа, за да съди Исус. Религиозните водачи вече били решили да го убият и сега търсели основателна причина. Но не могли да намерят нищо, в което да го обвинят. Накрая Каиафа директно попитал Исус: „Ти ли си Божият син?“ Той отговорил: „Да, аз съм.“ Тогава Каиафа казал: „Това е богохулство! Не ни трябват повече доказателства.“ Всички в съда били на едно мнение: „Този човек трябва да умре.“ Те започнали  да го плюят и да го удрят, покривали очите му и му казвали: „Ако си пророк, кажи ни кой те удари.“

На сутринта отвели Исус в залата на Синедриона и отново го попитали: „Ти ли си Божият син?“ Исус отговорил: „Вие сами казвате, че съм аз.“ Тогава мъжете от съда решили, че е виновен за богохулство, и го завели в двореца на римския управител Понтий Пилат. Какво станало след това? Нека видим.