1–3. а) Кои въпроси ще разгледаме? б) Кои четири изисквания за чисто поклонение ще обсъдим? (Виж илюстрацията в началото.)

АВЕЛ внимателно оглежда стадото си. Той грижливо е отгледал тези животни от раждането им. Сега избира някои от тях, заколва ги и ги принася като дар на Бога. Ще бъде ли приемлив за Йехова този акт на поклонение от несъвършен човек?

² Апостол Павел бил вдъхновен да напише за Авел: „Бог засвидетелства, че приема даровете му.“ Йехова обаче отхвърлил приноса на Каин. (Прочети Евреи 11:4.) Това повдига някои въпроси. Защо Бог приел поклонение от Авел, но не и от Каин? Какво можем да научим от Каин и Авел и от другите хора, споменати в 11 глава на Евреи? Отговорите на тези въпроси ще ни помогнат да разберем по–добре какво включва чистото поклонение.

³ Докато разглеждаме накратко събитията от Авел до Езекиил, обърни внимание на четири основни изисквания, които, взети заедно, правят поклонението приемливо за Бога: получателят трябва да е Йехова, качеството трябва  да е най–доброто, начинът трябва да е одобрен от Бога и подбудите на поклонника трябва да са чисти.

4, 5. Откъде Каин знаел, че получателят на дара му ще е Йехова?

⁴ Прочети Битие 4:2–5. Каин знаел, че получателят на дара му ще е Йехова. Той имал достатъчно време и възможности да научи за Йехова. Каин и брат му Авел може да са били близо 100–годишни, когато принесли даровете си. * И двамата от малки знаели за Едем и може би дори виждали отдалече тази плодородна градина. Сигурно били виждали херувимите, които пазели входа ѝ. (Бит. 3:24) Техните родители несъмнено им казали, че Йехова е създал всичко живо и че първоначалното му намерение за човечеството съвсем не е било хората да остаряват и да умират. (Бит. 1:24–28) Познанието за тези неща може би довело Каин до заключението, че трябва да принесе дара си на Бога.

⁵ Какво още може да го е подтикнало да принесе жертвата си? Йехова предсказал, че ще се появи „потомство“, което ще смаже главата на „змията“, подмамила Ева да направи ужасния си избор. (Бит. 3:4–6, 14, 15) Като първороден, Каин може би смятал, че той е обещаното „потомство“. (Бит. 4:1) Освен това Йехова не бил прекъснал всякакво общуване с грешните хора; дори след греха на Адам Бог говорил с него очевидно чрез ангел. (Бит. 3:8–10) Йехова говорил също с Каин, след като той принесъл жертвата си. (Бит. 4:6) Несъмнено Каин знаел, че Йехова заслужава поклонение.

6, 7. Имало ли проблем с качеството на жертвата на Каин или с начина ѝ на принасяне? Обясни.

⁶ Защо тогава Йехова не погледнал благосклонно на приноса на Каин? Имало ли проблем с качеството на дара? Библията не казва. Тя просто посочва, че Каин принесъл „земни плодове“. По–късно, в Закона, който дал на Моисей, Йехова показал, че този вид жертви са приемливи. (Чис. 15:8, 9) Да вземем предвид и обстоятелствата. На този етап от историята хората ядели само растения. (Бит. 1:29) И тъй като земята извън Едем била проклета от Бога, Каин трябвало да се труди усърдно, за да произведе дара си. (Бит. 3:17–19) Той принесъл питателна, отгледана с пот на челото храна! Въпреки това Йехова не приел приноса му.

⁷ А имало ли проблем с начина, по който бил направен дарът? Възможно ли е Каин да не го е принесъл както трябва? Едва ли. Когато Йехова отхвърлил приноса му, не осъдил начина, по който той бил направен. Всъщност не се споменава  как Каин и Авел направили приносите си. Тогава какъв бил проблемът?

8, 9. а) Защо Йехова не погледнал благосклонно на Каин и на приноса му? б) Какво ти прави впечатление в информацията, която Библията съдържа за Каин и Авел?

⁸ Боговдъхновените думи на Павел към евреите показват, че подбудите на Каин да принесе жертвата си, не били чисти. Липсвала му вяра. (Евр. 11:4; 1 Йоан 3:11, 12) Затова Бог не погледнал благосклонно на Каин — на самия човек, — а не само на приноса му. (Бит. 4:5–8) Като любещ Баща, Йехова се опитал да поправи своя син. Но Каин отхвърлил помощта му. Сърцето му било разяждано от делата на несъвършената плът — „вражди, разпри, ревност“. (Гал. 5:19, 20) Злото му сърце обезсмислило всички положителни аспекти на поклонението му. Неговият пример ни учи, че чистото поклонение не е просто външна проява на преданост към Йехова.

⁹ Библията ни казва много за Каин: четем какво му говорил Йехова, виждаме как отвръщал Каин и дори научаваме имената на потомците му и някои от постъпките им. (Бит. 4:17–24) За Авел обаче не се споменава дали е имал деца и нищо от думите му не е запазено в Библията. Въпреки това делата му все още говорят. Как?

10. Как Авел установил образеца за чисто поклонение?

¹⁰ Авел принесъл приноса си на Йехова, съзнавайки, че той е единственият достоен получател. Качеството на дара му било отлично — Авел избрал „няколко първородни агнета от своето стадо“. Макар че не се казва дали ги пожертвал на олтар, начинът, по който ги принесъл, очевидно бил приемлив. Но най–забележителното в дара на Авел — примерът, от който се учим и до днес, шест хилядолетия по–късно — са неговите подбуди. Той бил воден от вяра в Бога и любов към праведните му стандарти. Откъде знаем това?

11. Защо Исус нарекъл Авел „праведен“?

¹¹ Първо, помисли какво казал Исус за Авел. Той го познавал добре, тъй като по–рано наблюдавал от небето този Адамов син и живо се интересувал от него. (Пр. 8:22, 30, 31; Йоан 8:58; Кол. 1:15, 16) Следователно Исус говорел като очевидец, когато нарекъл Авел „праведен“. (Мат. 23:35) Праведният човек признава, че Йехова трябва да определя стандартите за добро и зло. Но не само това, той доказва с думи и дела, че е съгласен с тези стандарти. (Сравни Лука 1:5, 6.) Нужно е време да си изградиш такава репутация. Така че, още преди да принесе дара си на Бога, Авел трябва да е бил познат като човек, който живее според стандартите  на Йехова. Сигурно не му било лесно. По–големият му брат едва ли му оказвал добро влияние — сърцето на Каин било зло. (1 Йоан 3:12) Майка му била нарушила пряка заповед от Бога, а баща му се бил разбунтувал срещу Йехова, като искал сам да решава какво е добро и какво е зло. (Бит. 2:16, 17; 3:6) Колко голяма смелост проявил Авел с избора си да не постъпва като своето семейство!

12. Каква била съществената разлика между Каин и Авел?

¹² Второ, обърни внимание как апостол Павел направил връзка между вярата и праведността. Той писал: „Чрез вярата си Авел принесе на Бога жертва с по–голяма стойност от жертвата на Каин и благодарение на тази вяра на него му беше засвидетелствано, че е праведен.“ (Евр. 11:4) Тези думи показват, че за разлика от Каин, Авел през целия си живот бил воден от искрена вяра в Йехова и в неговите пътища.

13. Какво научаваме от примера на Авел?

¹³ Примерът на Авел ни учи, че чистото поклонение може да дойде само от сърце с чисти подбуди — сърце, пълно с вяра в Йехова и изцяло в съгласие с неговите праведни стандарти. Научаваме също, че чистото поклонение не се изчерпва с един–единствен акт на преданост. То включва целия ни живот и поведение.

14. Защо Йехова приел даровете на Ной, Авраам и Яков?

¹⁴ Авел бил първият несъвършен човек, който принесъл на Йехова чисто поклонение, но съвсем не бил последният. Апостол Павел споменава и други, които се покланяли на Бога по приемлив начин, например Ной, Авраам и Яков. (Прочети Евреи 11:7, 8, 17–21.) В някакъв момент от живота си всеки от тези патриарси принесъл жертва на Йехова и той приел даровете им. Защо? Защото те не извършили просто формален акт на преданост, а изпълнили и четирите основни изисквания за чисто поклонение. Да разгледаме по–подробно техния пример.

15, 16. Как Ной изпълнил четирите основни изисквания за чисто поклонение?

¹⁵ Ной се родил само 126 години след смъртта на Адам, но израснал в свят, изпълнен с фалшиво поклонение. * (Бит. 6:11) От всички семейства, които живеели на земята точно преди Потопа, само той и близките му служели приемливо на Йехова. (2 Пет. 2:5) След като преживял Потопа, Ной бил подбуден да построи олтар — първия конкретно споменат в Библията — и да принесе жертви на Бога. С това искрено действие той показал ясно на семейството си и на останалата част от човечеството, която щяла да произлезе от него, че Йехова е единственият достоен получател на поклонение.  От всички животни, с които разполагал, Ной избрал да принесе „от чистите животни и от чистите летящи създания“. (Бит. 8:20) Те били с най–доброто качество, тъй като самият Йехова ги бил обявил за чисти. (Бит. 7:2)

¹⁶ Ной принесъл жертвите на олтара, който построил. Приемлив ли бил този начин на поклонение? Да. Библията казва, че миризмата от приноса била успокоителна за Йехова и затова той благословил Ной и синовете му. (Бит. 8:21; 9:1) Но Бог приел дара на Ной най–вече заради подбудите му да го принесе. Жертвите били още един израз на силната му вяра в Йехова и неговите пътища. Тъй като Ной вярно слушал Йехова и се придържал към стандартите му, Библията казва, че той „ходел с истинския Бог“. В резултат на това си спечелил репутацията на праведен човек. (Бит. 6:9; Езек. 14:14; Евр. 11:7)

17, 18. Как Авраам изпълнил четирите основни изисквания за чисто поклонение?

¹⁷ Авраам бил заобиколен от фалшиво поклонение. Над неговия град Ур се извисявал храм в чест на лунния бог Нана *. Дори собственият му баща по едно време се покланял на фалшиви богове. (Ис. Н. 24:2) Но Авраам избрал да се покланя на Йехова. Навярно той научил за истинския Бог от своя прародител Сим, един от Ноевите синове. Животът на Сим и животът на Авраам се застъпили със 150 години.

¹⁸ През дългия си жизнен път Авраам принесъл много жертви. Но тези актове на поклонение винаги били насочени към единствения достоен получател, Йехова. (Бит. 12:8; 13:18; 15:8–10) Бил ли подготвен Авраам да даде на Йехова жертва с най–доброто качество? Този въпрос получил безспорен отговор, когато той показал готовността си да пожертва своя любим син Исаак. В случая Йехова обяснил точно начина, по който трябвало да бъде направена жертвата. (Бит. 22:1, 2) Авраам бил готов да следва напътствията до най–малката подробност. Но Йехова го спрял да убие сина си. (Бит. 22:9–12) Бог приел поклонението на Авраам, защото било принесено с чисти подбуди. „Авраам повярва в Йехова — писал Павел — и заради това беше сметнат за праведен.“ (Рим. 4:3)

19, 20. Как Яков изпълнил четирите основни изисквания за чисто поклонение?

¹⁹ Яков прекарал голяма част от живота си в ханаанската земя, която Йехова обещал на Авраам и потомците му. (Бит. 17:1, 8) Хората там били затънали в толкова извратено поклонение, че Йехова казал, че земята „ще избълва своите жители“. (Лев. 18:24, 25) Когато бил 77–годишен, Яков напуснал Ханаан, оженил се и по–късно се върнал с голямо  домочадие. (Бит. 28:1, 2; 33:18) Някои членове на семейството му обаче били повлияни от фалшивото поклонение. Въпреки това, когато Йехова му казал да отиде във Ветил и да издигне олтар, Яков действал решително. Той първо наредил на семейството си: „Махнете чуждите богове, които са сред вас, очистете се!“ След това стриктно последвал получените напътствия. (Бит. 35:1–7)

²⁰ Яков издигнал много олтари в Обетованата земя, но получателят на поклонението му винаги бил Йехова. (Бит. 35:14; 46:1) Качеството на жертвите му, начинът, по който се покланял на Бога, и подбудите му били такива, че Библията го нарича „безукорен“, което ясно показва, че имал Божието одобрение. (Бит. 25:27) С целия си начин на живот Яков оставил забележителен пример за израилския народ, който щял да произлезе от него. (Бит. 35:9–12)

21. Какво научаваме за чистото поклонение от примера на патриарсите?

²¹ Какво научаваме за чистото поклонение от примера на патриарсите? Като тях ние сме заобиколени от хора, дори роднини, които може да ни пречат да проявяваме пълна преданост към Йехова. За да устоим на този натиск, трябва да изградим силна вяра в Йехова и да бъдем убедени, че неговите праведни стандарти са най–добрите. Изразяваме тази вяра, като сме послушни на Бога и посвещаваме времето, силите и средствата си на службата за него. (Мат. 22:37–40; 1 Кор. 10:31) Колко насърчително е да знаем, че когато се покланяме на Йехова, давайки най–доброто от себе си, по желания от него начин и с чисти подбуди, той ни смята за праведни! (Прочети Яков 2:18–24.)

22–24. Как Законът изтъквал, че са важни получателят на жертвите, качеството им и начинът им на принасяне?

²² Йехова дал на потомците на Яков Закона, който показвал недвусмислено какво изисква от тях. Ако бъдели послушни на Йехова, щели да станат негово „най–скъпоценно притежание“ и „свят народ“. (Из. 19:5, 6) Обърни внимание как Законът изтъквал четирите основни изисквания за чисто поклонение.

²³ Йехова ясно посочил кой трябва да е получателят на поклонението на израилтяните. „Да нямаш други богове освен мене!“ — казал той. (Из. 20:3–5) Жертвите, които му принасяли, трябвало да бъдат с най–доброто качество. Изисквало се например животните да са здрави, без недостатък. (Лев. 1:3; Втор. 15:21; сравни Малахия 1:6–8) Левитите се възползвали от даровете за Йехова, но те също принасяли  жертви. Даваното от тях трябвало да е „най–добрият дял ... измежду даровете“. (Чис. 18:29) Относно начина им на поклонение израилтяните получили конкретни напътствия къде, как и какви жертви да принасят на Йехова. Те имали над 600 закона, които да ги ръководят, и към тях бил отправен призивът: „Старайте се да постъпвате точно така, както ви заповядва Йехова, вашият Бог. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво.“ (Втор. 5:32)

²⁴ Наистина ли имало значение къде израилтяните принасяли жертвите си? Да. Йехова им наредил да направят специален шатър, който станал център на чистото поклонение. (Из. 40:1–3, 29, 34) По това време, ако израилтяните искали Бог да приеме приносите им, трябвало да ги донесат в светия шатър. * (Втор. 12:17, 18)

25. Какво било най–важното във връзка с жертвите? Обясни.

²⁵ От по–голямо значение било обаче какви са подбудите на израилтяните да принасят даровете си. Хората трябвало да са водени от искрена любов към Йехова и неговите стандарти. (Прочети Второзаконие 6:4–6.) Когато изпълнявали  механично действията, свързани с чистото поклонение, Бог отхвърлял жертвите им. (Иса. 1:10–13) Чрез пророк Исаия той разкрил, че не може да бъде заблуден от показни прояви на преданост, като казал: „Тези хора ... ме прославят само с устните си, но сърцето им е отдалечено от мене.“ (Иса. 29:13)

26. Каква роля за чистото поклонение играел първоначално храмът, построен от Соломон?

²⁶ Над четири века след заселването на Израил в Обетованата земя цар Соломон построил център на чистото поклонение, който бил много по–грандиозен от светия шатър. (3 Царе 7:51; 2 Лет. 3:1, 6, 7) Първоначално Йехова бил единственият получател на принасяните в храма дарове. Соломон и поданиците му принесли огромно количество жертви с високо качество по начина, посочен в Божия закон. (3 Царе 8:63) Но не стойността на сградата и броят на жертвите правели поклонението в храма приемливо за Йехова. Важни били подбудите на поклонниците. Соломон подчертал тази мисъл при откриването на храма. Той казал: „Служете на Йехова, нашият Бог, с неразделено сърце, като постъпвате според неговите наредби и като спазвате неговите заповеди, както това е днес.“ (3 Царе 8:57–61)

27. Какво направили израилските царе и поданиците им и как реагирал Йехова?

²⁷ За жалост, израилтяните не продължили да следват мъдрия съвет на царя. Те престанали да изпълняват едно или повече от основните изисквания за чисто поклонение. Израилските царе и техните поданици позволили сърцата им да станат зли, загубили вяра в Йехова и изоставили праведните му стандарти. В своята любов Йехова многократно изпращал пророци, които да ги поправят и да ги предупредят за последствията от действията им. (Йер. 7:13–15, 23–26) Сред тези пророци се откроявал верният Езекиил. Той живеел в мрачен период от историята на чистото поклонение.

28, 29. Какво знаем за Езекиил? (Виж блока „Езекиил — живот и епоха“.)

²⁸ Езекиил бил много добре запознат с поклонението в Соломоновия храм. Баща му бил свещеник и служел в храма, когато дойдел неговият ред. (Езек. 1:3) Навярно Езекиил имал щастливо детство. Баща му несъмнено го учел за Йехова и Закона. Всъщност малко след като се родил Езекиил, в храма била намерена „книгата на закона“. * Добрият цар Йосия, който управлявал тогава, толкова се развълнувал от думите в нея, че увеличил усилията си в подкрепа на чистото поклонение. (4 Царе 22:8–13)

 ²⁹ Като верните мъже преди него Езекиил изпълнявал четирите изисквания за чисто поклонение. Както показва изследването на книгата му, той служел единствено на Йехова, постоянно давал най–доброто от себе си и послушно правел каквото искал Бог по определения от Него начин. Езекиил вършел всичко това, подбуждан от силна вяра. Същото не можело да се каже за повечето от съвременниците му. Езекиил израснал с пророчествата на Йеремия, който започнал дейността си през 647 г. пр.н.е. и пламенно предупреждавал за наближаващото изпълнение на Божията присъда.

30. а) Какво разкриват записаните от Езекиил пророчества? б) Какво е пророчество и как трябва да разбираме пророчествата на Езекиил? (Виж блока „Как да разбираме пророчествата на Езекиил“.)

³⁰ Боговдъхновените писания на Езекиил разкриват колко много се били отдалечили израилтяните от службата на Бога. (Прочети Езекиил 8:6.) Когато Йехова започнал да изпълнява присъдата си срещу Юда, Езекиил бил сред отведените в плен във Вавилон. (4 Царе 24:11–17) Но това не било наказание за него. Йехова щял да му възложи специална работа сред изгнаниците. Удивителните видения и пророчества, записани от Езекиил, показват как чистото поклонение щяло да бъде възстановено в Йерусалим. Нещо повече, те разкриват как накрая чистото поклонение ще бъде напълно възстановено за всички, които обичат Бога.

31. Какво ще направим с помощта на това издание?

³¹ В различните части на това издание ще надзърнем в обитаваната от Йехова област, ще разберем как чистото поклонение било напълно осквернено, ще научим как Йехова възстановява и защитава народа си и ще надникнем в бъдещето, когато всички хора ще се покланят на Йехова. В следващата глава ще разгледаме първото видение, записано от Езекиил. То ни помага да си представим Йехова и небесната част на неговата организация, подчертавайки защо само той заслужава абсолютно и чисто поклонение.