1–3. а) Защо Езекиил може да е намерил утеха във видението за един внушителен храмов комплекс? (Виж илюстрацията в началото.) б) Какво ще разгледаме в тази глава?

ЕЗЕКИИЛ е вече на 50 години. Той е прекарал половината от живота си в изгнание. Храмът в Йерусалим отдавна е в развалини. Ако Езекиил е хранил надежди да служи като свещеник там, те също вече са рухнали. Тъй като трябва да изминат още 56 години до края на изгнанието, той знае, че едва ли ще доживее да види как народът на Йехова се връща в родината си, а още по–малко как храмът е възстановен. (Йер. 25:11) Натъжават ли го тези мисли?

² Йехова любещо избира точно този момент, за да даде на Езекиил обширно видение, което несъмнено ще донесе на този верен мъж голяма утеха и надежда. Във видението пророкът е отведен в родината си и е поставен на една много висока планина. Там го посреща човек, който изглежда „като мед“ — очевидно ангел. Той го развежда навсякъде из един внушителен храмов комплекс. (Прочети Езекиил 40:1–4.) Всичко изглежда толкова реално! За Езекиил преживяването навярно е укрепващо, изумително и може би малко озадачаващо.  Виденият от него храм има много познати характеристики, но е и доста различен от храма в Йерусалим.

³ Това впечатляващо видение заема последните девет глави от книгата на Езекиил. Нека сега да обсъдим с каква нагласа трябва да подходим към него и значението му. После ще разгледаме дали видяното от Езекиил било великият духовен храм, за който апостол Павел говорил подробно векове по–късно. Накрая ще разберем какво означавало видението за Езекиил и за останалите изгнаници.

4. Какъв беше преди подходът към видението за храма, но какво е нужно сега?

⁴ В миналото нашите издания казваха, че Езекиил видял великия духовен храм на Йехова, същия, за който апостол Павел бил вдъхновен да пише в писмото си до евреите. * Въз основа на това беше логично да разглеждаме като предобрази много от детайлите на храма в Езекииловото видение, използвайки като отправна точка обяснението на Павел за светия шатър. Но допълнително изследване с молитва и размисъл показа, че е нужен по–прост подход при обяснението на Езекииловото видение за храма.

5, 6. а) Как апостол Павел проявил смирение, когато говорел за светия шатър? б) Как можем да приложим думите на Павел към нашето разбиране на Езекииловото видение за храма?

⁵ Изглежда, не трябва да търсим пророческо или символично значение във всяка подробност от храма във видението на Езекиил. Защо? Вземи предвид следния интересен факт. Когато говорел за светия шатър и духовния храм, Павел споменал някои детайли от светия шатър, като златната кадилница, капака на ковчега и златния съд с манната. Но приписал ли им пророческо значение? Очевидно светият дух не го подтикнал да го направи. Вместо това Павел писал: „Сега не е времето да говорим подробно за тези неща.“ (Евр. 9:4, 5) Той бил готов да следва ръководството на светия дух и да чака смирено Йехова. (Евр. 9:8)

⁶ Нещо подобно би могло да се каже по принцип за Езекииловото видение за храма. То също е изпълнено с подробности и явно е най–добре да чакаме Йехова да изясни нещата, ако е необходимо допълнително разяснение. (Прочети Михей 7:7.) Но трябва ли да правим заключението, че духът на Йехова не е хвърлил светлина върху това видение? Съвсем не!

7, 8. а) Какво разбиране е променено? б) По какво храмът от видението се различава от духовния храм, описан от Павел?

⁷ Както вече споменахме, дълги години в нашите издания се обясняваше, че Езекиил видял великия духовен храм на Йехова, за който Павел писал под вдъхновение в писмото си  до евреите. Но допълнително изследване ни води до заключението, че това не е възможно. Защо?

⁸ Първо, виденият от Езекиил храм не съответства на боговдъхновеното обяснение на Павел. Помисли за следното: Апостолът посочил ясно, че светият шатър в дните на Моисей е сянка и подобие на нещо по–велико. Светият шатър — както и храмовете на Соломон и Зоровавел, които били устроени по същия образец — имал специално отделение, наречено „Най–святото“. Павел описал това отделение като „свято място, построено от човешки ръце“ и обяснил, че то е „наподобяващо действителността“, но не е самата действителност. Коя била действителността? „Самите небеса“ — казал Павел. (Евр. 9:3, 24) Това ли видял Езекиил — небесата? Не. Нищо във видението му не показва, че той наблюдавал небесни неща. *

9, 10. Каква е разликата между жертвите в храма от видението на Езекиил и във великия духовен храм, описан от Павел?

⁹ Още по–убедителна разлика между Езекииловото видение и описанието на Павел е свързана с жертвите. Езекиил чул как на народа, на предводителите и на свещениците били дадени подробни напътствия за принасянето на жертви. Те трябвало да принасят жертви за греховете си. Трябвало да принасят и жертви на общението, от които навярно щели да ядат в трапезариите на храма. (Езек. 43:18, 19; 44:11, 15, 27; 45:15–20, 22–25) Правят ли се многократно такива приноси във великия духовен храм?

¹⁰ Отговорът е ясен и прост. Павел обяснил: „Когато дойде Христос — първосвещеникът, който трябваше да донесе благословиите, които вече изпитваме, — той премина през по–великия и по–съвършен шатър, който не беше направен с човешки ръце и не е от това създание, и веднъж завинаги влезе в святото място, но не с кръвта на козли и на млади бикове, а със своята собствена кръв, и придоби вечно избавление за нас.“ (Евр. 9:11, 12) Следователно във великия духовен храм е принесена една–единствена жертва — веднъж завинаги. Това е изкупителната жертва, принесена от Великия първосвещеник Исус Христос. Ясно е, че храмът от Езекииловото видение с многото си жертви на козли и бикове не е великият духовен храм.

11. Защо в дните на Езекиил още не било дошло времето Бог да разкрие истини за великия духовен храм?

¹¹ Така стигаме до втора причина, поради която не е възможно Езекиил да е видял великия духовен храм: не било дошло времето Бог да разкрие тези истини. Спомни си, че Езекииловото видение било насочено първо към юдейските изгнаници във Вавилон. Те били под Моисеевия закон. След приключването на изгнанието щели да се върнат в Йерусалим  и да приложат този закон по отношение на чистото поклонение, като възстановят храма и олтара. След това щели да принасят жертви там — още почти шест века, както се оказало. Представи си как щяло да им повлияе видението на Езекиил, ако то наистина представяло духовния храм — храм, в който първосвещеникът принася в жертва собствения си живот, след което всички останали жертви са прекратени! Какво щели да разберат юдеите от такова видение? То нямало ли да отслаби решимостта им да спазват Моисеевия закон? Както винаги, Йехова разкрива истини в най–подходящото време и когато народът му е готов за тях.

12–14. Каква е връзката между видения от Езекиил храм и обяснението на Павел за духовния храм? (Виж блока „Различни храмове, различни поуки“.)

¹² Каква тогава е връзката между видението на Езекиил за храма и обяснението на Павел за духовния храм? Не забравяй, че Павел не основал обяснението си на Езекииловото видение, а на светия шатър в дните на Моисей. Вярно е, че апостолът споменал няколко елемента, които съществували и в храмовете на Соломон и Зоровавел и навярно присъствали също в храма от видението на Езекиил. Но като цяло Езекиил и Павел обсъждали различни неща. * Техните писания не се повтарят, а се допълват взаимно. Как?

 ¹³ Можем да обобщим връзката между тези два библейски откъса по следния начин: от Павел научаваме за Божията уредба за поклонение, а от Езекиил — за Божиите стандарти за поклонение. За да обясни уредбата на Йехова за чисто поклонение, Павел разкрива значението на такива елементи от духовния храм като първосвещеника, жертвите, олтара и Най–святото. А за да подчертае високите стандарти на Йехова за чисто поклонение, Езекииловото видение за храма ни дава детайлна картина, която запечатва в ума и сърцето ни много уроци за тези стандарти.

¹⁴ Какво следва от тази промяна в разбирането ни? Със сигурност това не означава, че Езекииловото видение е по–маловажно за нас днес. За да разберем каква полза имаме от него, нека да разгледаме как вероятно е помогнало на верните юдеи в миналото.

15. а) Какво било основното пророческо послание на Езекииловото видение? б) Какъв контраст намираме между 8 глава и 40–48 глава на Езекиил?

¹⁵ За да разберем библейския отговор на този въпрос, нека да разгледаме, няколко други въпроса по темата, които ще ни помогнат да видим пълната картина. Първо, какво било  основното пророческо послание на видението? Просто казано, основното послание било, че истинското поклонение ще бъде възстановено. Несъмнено Езекиил разбирал добре това. Той вече бил написал тази част от книгата си, която днес обхваща 8 глава, където Йехова ярко обрисува окаяното състояние на храма в Йерусалим. Така че Езекиил навярно се радвал да опише подробно забележителния контраст, който сега се намира в 40 до 48 глава. Тук виждаме чисто поклонение, което не е покварено, а е такова, каквото трябвало да бъде — съвършен образец за поклонение на Йехова според Моисеевия закон.

16. Как Езекииловото видение за храма потвърдило това, което Исаия бил предсказал век по–рано?

¹⁶ За да бъде възстановено до правилното си състояние, поклонението на Йехова трябвало да бъде извисено. Повече от век по–рано пророк Исаия бил вдъхновен да напише: „В последните дни планината на дома на Йехова ще бъде здраво установена над планинските върхове и ще се извисява над хълмовете.“ (Иса. 2:2) Исаия ясно пророкувал, че чистото поклонение на Йехова ще бъде възстановено и извисено, сякаш е поставено на най–високата планина. А къде се озовал Езекиил във видението си? „На една много висока планина“, където видял дома на Йехова. (Езек. 40:2) По този начин видението на Езекиил потвърдило, че чистото поклонение ще бъде възстановено.

17. Обобщи описаното в 40–48 глава на Езекиил.

¹⁷ Да обобщим накратко какво видял и чул Езекиил, както описал в 40 до 48 глава на книгата си. Той наблюдавал как ангелът измерва портите, стената, дворовете и светилището на храма. (Езек. 40–42) Последвало вълнуващо събитие: славното идване на Йехова в храма! Бог дал наставления на своенравния си народ, на свещениците и на предводителите. (Езек. 43:1–12; 44:10–31; 45:9–12) Езекиил видял, че от светилището извира река, която по пътя си носи живот и благословии и накрая се влива в Мъртво море. (Езек. 47:1–12) Видял също, че израилската земя е разделена на точно определени части и чистото поклонение заема мястото си близо до центъра ѝ. (Езек. 45:1–8; 47:13 — 48:35) Какво било цялостното послание? Очевидно Йехова уверявал народа си, че чистото поклонение ще бъде възстановено и извисено. Той щял да озари храма си със своето присъствие и да направи така, че от него да потекат благословии, носещи изцеление, живот и мир във възстановената земя.

18. Трябвало ли видението за храма да се приема буквално? Обясни.

¹⁸ Второ, трябвало ли видението да се приема буквално? Не. Езекиил и изгнаниците, на които той описал видението  си, вероятно веднага разбрали, че не трябва да го приемат буквално. Защо? Спомни си, че храмът във видението бил „на една много висока планина“. Макар че това добре се свързвало с пророчеството на Исаия, не отговаряло на реалното местоположение на храма. Соломоновият храм бил разположен на планината Мория в Йерусалим и там щял да бъде построен отново един ден. Но „много висока“ ли била тази планина? Не. Всъщност Мория е заобиколена от други планини с подобна или по–голяма височина. Освен това виденият от Езекиил храмов комплекс бил огромен. С широкия си периметър, ограден със стена, той бил твърде голям, за да се побере на планината Мория. Дори нямало да се вмести в рамките на град Йерусалим от дните на Соломон! Също изгнаниците едва ли очаквали буквална река да извира от светилището на храма и да се влива в Мъртво море, изцелявайки лишените му от живот води. Накрая, планинският релеф на Обетованата земя не позволявал установяването на прави, успоредни граници между племената, както се описвало във видението. * Следователно видението не давало основания за буквално тълкуване.

19–21. Как трябвало да въздейства Езекииловото видение на хората и защо можело да им окаже такова въздействие?

¹⁹ Трето, как трябвало да въздейства видението на сънародниците на Езекиил? Размишлявайки за възвишените  стандарти на Йехова за чисто поклонение, хората трябвало да се засрамят. Йехова казал на Езекиил да опише храма пред Израилевия дом. Описанието на храма трябвало да е толкова подробно, че израилтяните да могат да си представят ясно „неговите размери“. Защо хората трябвало да размишляват за този храм? Както видяхме, не за да го построят. Според думите на Йехова целта била „да се засрамят поради прегрешенията си“. (Прочети Езекиил 43:10–12.)

²⁰ Защо видението можело да събуди съвестта на искрените хора и да ги подтикне да се засрамят? Забележи какво казал Йехова на Езекиил: „Сине човешки, обърни сърцето си, гледай с очите си и слушай с ушите си всичко, което ще ти кажа за всичките постановления на дома на Йехова и за всичките му закони.“ (Езек. 44:5) Пророкът много пъти чул да се говори за постановления и закони. (Езек. 43:11, 12; 44:24; 46:14) Често му било напомняно и за стандартите на Йехова — дори стандарта за дължината на един лакът и стандарта за точните мерки за тежест. (Езек. 40:5; 45:10–12; сравни Притчи 16:11) Само в това видение Езекиил използвал над 50 пъти еврейските думи за „измервам“ и „размер“.

²¹ Размери, мерки за тежест, закони, постановления — какво искал да каже Йехова на народа си? Изглежда той им напомнял с въздействащ език следната важна истина: единствено Йехова определя стандартите за чисто поклонение. Хората, които се били отклонили от тези стандарти, трябвало да се засрамят. Но как видението дало такива уроци на юдеите? В следващата глава ще видим няколко конкретни примера. Това ще ни помогне да разберем по–добре какво означава за нас днес забележителното видение на Езекиил.