ПРЕЗ 1919 г. се изпълнили две свързани помежду си пророчества: едното е за „сухи кости“, другото — за „двама свидетели“. Видението за „сухите кости“ предсказва дълъг период (който продължил много векове), завършващ със съживяването на голяма група Божии служители. (Езек. 37:2–4; Откр. 11:1–3, 7–13) Пророчеството за „двамата свидетели“ описва кратък период (от края на 1914 до началото на 1919 г.), който завършва със съживяването на малка група Божии служители. И двете пророчества изобразяват символично възкресение и имат съвременно изпълнение през 1919 г., когато Йехова изправя помазаните си служители „на крака“, извежда ги от плена на Вавилон Велики и ги събира във възстановения сбор. (Езек. 37:10)

Забележи обаче, че в изпълнението на тези две пророчества има съществена разлика. Пророчеството за „сухите кости“ предсказва съживяването на всички членове на помазания остатък. Докато пророчеството за „двамата свидетели“ говори за съживяването на някои членове на помазания остатък — онези, които ръководели организацията и били назначени да бъдат „верният и разумен роб“. * (Мат. 24:45; Откр. 11:6)

1. СЛЕД 100 г.

   От II в. нататък, когато сборът от помазани християни е символично убит, „долината“ е пълна с „кости“

2. НАЧАЛОТО НА 1919 г.

   1919 г.: „Сухите кости“ са съживени, когато Йехова извежда всички помазани от Вавилон Велики и ги събира във възстановения сбор

1. КРАЯТ НА 1914 г.

   проповядват, „облечени във вретище“

   1914 г.: „Двамата свидетели“ проповядват, „облечени във вретище“, три години и половина. В края на този период те са символично убити

2. символична смърт

3. НАЧАЛОТО НА 1919 г.

   1919 г.: „Двамата свидетели“ са съживени, когато малка група помазани братя, ръководещи организацията, са назначени да бъдат „верният и разумен роб“