Парите или живота?

Навярно си чувал за бандити, които насочват пистолет към жертвата си и казват: „Парите или живота!“ Днес тези добре познати думи отекват в трудната дилема, пред която сме изправени всички ние — особено онези от нас, които живеят в богати страни. Но вече не ги казва бандит, а обществото, като набляга изключително много на парите и на успеха в материално отношение.

ТОВА предизвиква много нови въпроси и грижи. С цената на какво трябва да бъдат придобивани парите и материалните неща? Можем ли да сме доволни с по–малко придобивки? Дали хората в действителност не жертвуват „истинския живот“ на олтара на материализма? Дали парите са гаранция за щастлив живот?

Мания за пари

Сребролюбието е водещо сред човешките желания и страсти — били то законни, или не. За разлика от желанието за секс и храна, манията за пари може да бъде постоянна и безкрайна. Изглежда тя не отслабва с възрастта. В много случаи с напредването на възрастта човек всъщност може да увеличи интереса си към парите и нещата, които могат да бъдат купени с тях, или да става все по–загрижен за всичко това.

Алчността изглежда завладява все повече хора. Главният герой в един известен филм казва: „Алчността успява. Алчността е нещо хубаво.“ Макар че много хора наричат 80–те години на двадесети век Ерата на алчността, времето преди и след този период показва, че с годините отношението на човека към парите не се променя много.

Новото може би е, че изключително много хора търсят възможност незабавно да удовлетворят желанието си за повече неща. Изглежда, че през по–голямата част от времето болшинството от населението на света изразходва повечето от силите си, за да произвежда и придобива все повече блага. Може би ще се съгласиш, че това човек да има материални притежания и да харчи пари стана страстен — а често и изключително изобретателен — стремеж в съвременния живот.

Но дали в резултат на това хората са по–щастливи? Преди 3000 години мъдрият и много богат цар Соломон отговорил на този въпрос: „Който обича среброто, не ще се насити от сребро, нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.“ (Еклисиаст 5:10) Съвременните обществени проучвания достигат до подобни интересни заключения.

Парите и щастието

Едно от най–изненадващите открития във връзка с човешкото поведение е, че трупането на пари и материални неща не е пропорционално на удовлетворението и щастието. Много изследователи са разбрали, че след като човек достигне определено ниво на изобилие, чувството му за благополучие не зависи от това колко материални придобивки има.

Затова необузданият стремеж към материални притежания и пари кара много хора да се питат: ‘Ние изглежда се радваме на всяко ново нещо, което си купуваме; но  защо в крайна сметка тези удоволствия не ни носят по–голямо удовлетворение?’

В своята книга Happy People [„Щастливи хора“] авторът Джонатан Фридман пише: „Щом човек постигне един минимален доход, парите престават да бъдат важни за щастието. Над границата на бедността връзката между дохода и щастието е изключително слаба.“ Много хора разбират, че онова, което наистина е от значение за щастието на човека, е той да има духовни качества, значими цели в живота и морални ценности. Важно е също да се радваме на добри взаимоотношения с другите и да нямаме конфликти или ограничения, които могат да ограбят радостта ни от онова, което имаме.

Много хора смятат, че в основата на повечето от днешните социални проблеми е тенденцията човек да се опитва да използува материалното благополучие, за да разрешава неща, които в действителност са лични тревоги. Някои социални наблюдатели говорят за обща склонност към песимизъм и недоволство. Те забелязват също, че се засилва тенденцията хората в богатите общества да се консултират с терапевти или да търсят смисъл в живота си и вътрешна хармония при някой гуру, в секти и групови лечения. Това потвърждава, че материалните притежания не осигуряват истински смисъл в живота.

Силата и безсилието на парите

Разбира се, парите имат сила. С тях могат да бъдат купени хубава къща, елегантни дрехи и красиви мебели. С пари могат да бъдат купени също възхищението, подкрепата или ласкателството от страна на другите и дори да бъдат започнати няколко временни и изгодни приятелства. Но това е всичко, което може да бъде постигнато със силата на парите. Нещата, от които се нуждаем най–много — любов от страна на истински приятел, вътрешен мир, сърдечна утеха в предсмъртния ни час, — не могат да бъдат купени с пари. А онези, които високо ценят своите взаимоотношения със Създателя, не могат да купят с пари одобрение от Бога.

Цар Соломон, притежаващ всякакви хубави неща, които можели да бъдат купени с пари в онези дни, разбрал, че уповаването в материални притежания не води до трайно щастие. (Еклисиаст 5:12–15) Човек може да загуби парите си поради фалит на банката или инфлация. Недвижимото имущество може да бъде унищожено от силна буря. Въпреки че застрахователните полици отчасти възстановяват материалните загуби, те не покриват емоционалните щети. Ценните книжа и облигациите могат за една нощ да изгубят стойността си поради внезапен срив в икономиката. Дори не е сигурно дали утре ще продължаваш да работиш на добре платената работа, която имаш днес.

Как тогава можем да имаме уравновесен възглед относно парите? Какво място в живота ни трябва да заемат парите или притежанията? Моля, разгледай въпроса по–подробно, за да видиш как можеш да имаш нещо много ценно — „истинския живот“.

[Снимки на страница 4]

Материалните притежания не носят трайно щастие