Ходи в ‘пътя на праведността’

‘НА ПРАВЕДНИКА ще му бъде добре — заявил пророкът Исаия, — защото всеки такъв ще яде плода на делата си.’ Той също казал: „Пътят на праведния е прав път; пътеката на праведния Ти направляваш.“ (Исаия 3:10; 26:7) Ясно е, че за да произвеждат делата ни добри плодове, ние трябва да правим онова, което е правилно в божиите очи.

Но как можем да ходим в пътя на праведността? Какви благословии можем да очакваме, ако вършим това? И как може другите да имат полза от нашето подчинение на божиите праведни стандарти? В 10 глава от библейската книга Притчи, Соломон — царят на древен Израил — дава отговори на тези въпроси, като съпоставя праведния със злия. Като прави това, той използва думата „праведен[и]“ 13 пъти. Осем от тези случаи се намират в 15–32 стих. Следователно разглеждането на Притчи 10:15–32 ще ни насърчи. *

Дръж се здраво за дисциплината

Соломон посочва колко е важна праведността. Той казва: „Имотът на богатия е негов укрепен град, съсипия за бедните е тяхната немотия. Трудът на праведника води към живот, успехът на нечестивеца — към грях.“ — Притчи 10:15, 16, СИ.

Богатството може да служи като защита срещу някои несигурни неща в живота, точно както един укрепен град осигурява известна степен на сигурност на онези, които живеят в него. А бедността може да бъде пагубна, когато настъпят неочаквани събития. (Еклисиаст 7:12) Възможно е обаче мъдрият цар да загатва и за една опасност, отнасяща се както за богатството, така и за бедността. Един богат човек може да е склонен да уповава изцяло на богатството, като мисли, че неговите ценни неща са ‘като висока стена’. (Притчи 18:11) А един беден човек може погрешно  да приеме възгледа, че неговата бедност прави бъдещето му безнадеждно. Така и двамата няма да успеят да изградят добро име пред Бога.

От друга страна, независимо от това дали един праведен човек има много, или малко в материално отношение, неговата праведна дейност води към живот. Как? Като е доволен от онова, което има. Той не позволява финансовото му положение да влияе на неговата одобрена позиция пред Бога. Независимо дали един човек е богат, или беден, неговият праведен начин на живот му носи щастие сега и надежда за вечен живот в бъдещето. (Йов 42:10–13) Злият няма полза, дори ако придобие богатство. Вместо да оцени защитната му стойност и да живее в съгласие с божията воля, той използва това богатство, за да поддържа един грешен начин на живот.

„Който се държи за дисциплинирането, е пътека на живот — продължава царят на Израил, — а който изоставя порицанието, причинява лутане.“ (Притчи 10:17, НС) Един библейски учен смята, че този стих може да бъде разбран по два начина. Първата възможност е, че човекът, който се подчинява на дисциплинирането и се стреми към праведност, е на пътя към живота, докато онзи, който изоставя порицанието, се отклонява от този път. Стихът може също така да означава, че „който се вслушва в дисциплинирането, показва пътя към живота [на другите, защото те имат полза от неговия добър пример], но който пренебрегва поправянето, води другите в заблуда“. (Притчи 10:17, „Нов международен превод“) Колко жизненоважно е — и в единия, и в другия случай — да се държим здраво за дисциплинирането и да не изоставяме порицанието!

Замени омразата с любов

След това Соломон представя една притча от две части, която носи подобна идея, като втората част подсилва първата. Той казва: „Който скришно мрази, има лъжливи устни.“ Ако един човек има омраза в сърцето си към друг и я скрива зад приятни думи или ласкателство, той бива лъжлив — има „лъжливи устни“. Към това мъдрият цар добавя: „Който възгласява клевета, е безумен.“ (Притчи 10:18) А някои хора, вместо да прикриват своята омраза, отправят фалшиви обвинения или разпространяват пренебрежителни изказвания, засягащи онези, които мразят. Това е глупаво, защото клеветническият слух всъщност не променя това, което този човек представлява. А един притежаващ добра преценка слушател ще разбере лошите чувства и ще загуби уважение към клеветника. Така онзи, който разпространява лоши слухове, ще навреди на самия себе си.

Праведното поведение е да не прибягваме нито до измама, нито до клевета. Бог казал на израилтяните: „Да не мразиш брата си в сърцето си.“ (Левит 19:17) И Исус съветвал своите слушатели: „Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят; за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата.“ (Матей 5:44, 45) Колко по–добре е да изпълваме нашите сърца с любов вместо с омраза!

‘Въздържай устните си’

Подчертавайки, че е необходимо да контролираме езика, мъдрият цар казва: „В многото говорене грехът е неизбежен; но който въздържа устните си, е разумен.“ — Притчи 10:19.

„Глупец ще наговори много.“ (Еклисиаст 10:14, СИ) Неговите уста „изригват глупост“. (Притчи 15:2) Това не значи, че всеки приказлив човек е глупак. Но колко лесно е за един човек, който говори твърде много, да бъде канал за разпространение на навреждащи клюки или слухове! Една съсипана репутация, наранени чувства, обтегнати взаимоотношения и дори физически увреждания могат често да се дължат на глупава реч. „В многото говорене грехът е неизбежен.“ (Притчи 10:19) Освен това е дразнещо да бъдеш около човек, който има да каже нещо по всеки въпрос. Нека да не сме многословни.

Вместо само да избягва лъжата, онзи, който пази устните си, постъпва разумно.  Той мисли преди да говори. Подтикван от любов към пътищата на Йехова и от искрено желание да помогне на ближните си, той има предвид резултата от своите думи върху другите. Неговите изявления са любещи и мили. Той размишлява върху това как да направи онова, което казва, привлекателно и полезно. Неговите думи са като „златни ябълки в сребърни съдове“ — радващи и достойни по всяко време. — Притчи 25:11.

„Пастирски грижи за мнозина“

„Езикът на праведния е избрано сребро — продължава да говори Соломон, — сърцето на нечестивите малко струва.“ (Притчи 10:20) Онова, което праведният казва, е чисто — като отбрано, пречистено сребро, без нечистотия. Несъмнено това е истина за служителите на Йехова, когато те раздават животоспасяващото познание от божието Слово на другите. Техният Велик наставник — Йехова Бог — ги е обучил и ‘им е дал езика на учените, за да знаят как да помогнат с дума на уморения’. (Исаия 30:20; 50:4) Наистина техният език е като избрано сребро, когато изговаря библейската истина. Колко безкрайно по–ценни са техните думи за хората с честни сърца от намеренията на злия! Нека бъдем пламенни да говорим за божието Царство и за чудесните дела на Бога.

Праведният е благословия за онези около него. „Устните на праведния постоянно полагат пастирски грижи за мнозина — продължава Соломон, — а глупавите умират поради недостиг на сърце.“ — Притчи 10:21, НС.

Как ‘праведният постоянно полага пастирски грижи за мнозина’? Еврейската дума, която е използвана тук, носи идеята за „пастирски грижи“. (Притчи 10:21, НС, бел. под линия) Тя съдържа мисълта за водене и за хранене, също както един пастир в древни времена се грижел за своите овце. (1 Царе 16:11; Псалм 23:1–3; Песен на песните 1:7) Праведният човек насочва или ръководи другите в пътя на праведността, неговата реч храни слушателите му. В резултат на това те водят един по–щастлив, по–удовлетворяващ живот и може дори да получат вечен живот.

Но какво можем да кажем за глупавия? Тъй като не му достига сърце, той проявява липса на добри подбуди или на загриженост за последствията от своя начин на живот. Такъв човек прави каквото си поиска, като не се интересува от резултатите. Затова и понася лошите последствия от своите действия. Докато праведният помага на другите да останат живи, човекът, на когото не достига сърце, не може да запази дори себе си жив.

Избягвай разпуснатото поведение

Личността на един човек често е разкрита от нещата, които той харесва или не харесва. Заявявайки този факт, царят на Израил казва: „За глупеца да върши нещо престъпно е като забава, а на разумния човек е свойствена мъдростта.“ — Притчи 10:23, СИ.

Някои хора гледат на разпуснатото поведение като на спорт, като на една игра и се държат по този начин само защото е ‘забавно’. Такива хора пренебрегват Бога като личност, на която всички трябва да дават сметка, и остават слепи за това колко погрешен е техният начин на живот. (Римляни 14:12) Те се извращават в мисленето си до такава степен, че започват да мислят,  че Бог не вижда злото им. Всъщност чрез своите постъпки те казват: „Няма Бог.“ (Псалм 14:1–3; Исаия 29:15, 16) Колко глупаво!

От друга страна, ‘разумният човек’ съзнава, че разпуснатото поведение не е спорт. Той знае, че то не е угодно на Бога и може да разруши взаимоотношенията на човека с него. Такова поведение е глупаво, защото ограбва от хората чувството за собствено достойнство, разрушава бракове, нанася вреда както на ума, така и на тялото, и води до загуба на духовността. Мъдро ще е да избягваме разпуснатото поведение и да развиваме привързаност към мъдростта както към любима сестра. — Притчи 7:4.

Гради върху правилна основа

Като посочва колко е ценно това човек да гради живота си върху правилна основа, Соломон заявява: „Това, от което се страхува нечестивият, ще го постигне; а желанието на праведните ще се изпълни. Както отминава вихрушката, така и нечестивият изчезва; а праведният има вечна основа.“ — Притчи 10:24, 25.

Злият може да предизвика много страх у другите. Но накрая онова, от което той се бои, идва върху него. Тъй като няма основа в праведните принципи, той е като една нестабилна сграда, която се сгромолясва при силна буря. Той отстъпва под натиск. От друга страна, праведният е като човек, който действа в хармония с думите на Исус. Той е „разумен човек, който е построил къщата си на канара. И — казал Исус — заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара“. (Матей 7:24, 25) Такъв човек е стабилен — неговото мислене и действия са солидно основани върху божиите принципи.

Преди да продължи по–нататък със съпоставянето на злия и праведния, мъдрият цар дава едно кратко, но важно предупреждение. Той казва: „Както е оцетът за зъбите и димът за очите, така е ленивият за ония, които го пращат.“ (Притчи 10:26) Оцетът предизвиква неприятни усещания за зъбите. Оцетната киселина, която се съдържа в него, причинява кисел вкус в устата и може да предизвика болезнена чувствителност на зъбите. Димът люти на очите и ги прави да смъдят. Затова който наеме един ленив човек или го използва като свой представител, непременно ще бере ядове и ще понесе загуба.

„Пътят Господен е крепост“

Царят на Израил продължава: „Страхът от Господа придава дни, а годините на нечестивите се съкратяват. Надеждата на праведните е радост, а очакването на нечестивите е напразно.“ — Притчи 10:27, 28.

Праведният е ръководен от богоугоден страх и се старае да зарадва Йехова със своите мисли, думи и действия. Бог се грижи за него и изпълнява неговите праведни очаквания. Но злият живее един безбожен живот. Понякога може да изглежда, че неговите надежди са изпълнени, но само за известно време, защото неговите дни често са прекъснати от насилие или от болест като резултат от неговия начин на живот. В деня на неговата смърт всички негови надежди загиват. — Притчи 11:7.

„Пътят Господен е крепост за непорочния — казва Соломон — и съсипване за ония, които вършат беззаконие.“ (Притчи 10:29) Тук с ‘пътя Господен’ се има предвид не пътят на живота, по който трябва  да вървим, но начинът, по който Бог се отнася към хората. „Той е Канара; делата му са съвършени — казал Моисей, — защото всичките Му пътища са прави.“ (Второзаконие 32:4) Правите божии пътища означават сигурност за праведния и гибел за злия.

Каква крепост се оказва Йехова за своя народ! „Праведният никога няма да се поклати, а нечестивите няма да населят земята. Из устата на праведния блика мъдрост, а лъжливият език ще се отреже. Устните на праведния знаят приятното за слушане, а устата на нечестивите говорят извратеното.“ — Притчи 10:30–32.

Праведните безспорно се чувстват добре и са благословени, защото ходят в пътя на праведността. Наистина, „благословението Господне — то обогатява, и не принася със себе си тъга“. (Притчи 10:22, СИ) Тогава нека винаги да се грижим да действаме в хармония с божиите принципи. Нека също така да обуздаваме устните си и да използваме езика си, за да храним другите с животоспасяващата истина на божието Слово и да ги водим по пътя на праведността.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 26]

Езикът може да бъде като „избрано сребро“