Въпроси на читатели

Към кого се обърнал Йехова с думите „един от Нас“, записани в Битие 3:22?

Очевидно Йехова Бог имал предвид себе си и своя единороден Син, когато казал: „Човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото.“ (Битие 3:22) Нека разгледаме защо.

Йехова изрекъл тези думи, след като произнесъл присъдата над първата човешка двойка. Някои хора смятат, че изразът „един от Нас“ е множествената форма за изразяване на величие точно както някой човешки цар може да каже „не сме доволни“, имайки предвид единствено себе си. Но относно Битие 1:26 и 3:22 библейският учен Доналд Е. Гауан казва: „С[тарият] З[авет] не подкрепя повечето от предложените обяснения: „ние“, като израз на величие; „ние“, като обръщение на една личност към себе си; „ние“, като емфатично множествено число или като признак за наличието на повече от една личност в Божеството. ... Нито едно от тези обяснения не звучи логично във връзка с 3:22, където се говори за „един от нас“.“

Възможно ли е Йехова да е отправил тези думи към Сатан Дявола, който започнал сам да определя „доброто и злото“ и накарал първите хора да направят същото? Това не е логично. Тук Йехова използвал израза „един от Нас“. Сатан вече не бил част от множеството верни ангели на Йехова, така че не било възможно да бъде причислен към тези, които били на страната на Йехова.

Дали Йехова се обърнал към верните ангели? Не можем да твърдим това със сигурност. Но сходството на изразите в Битие 1:26 и 3:22 ни помага да намерим отговора. В Битие 1:26 четем, че Йехова казал: „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие.“ Към кого отправил тези думи? Апостол Павел казал за духовното създание, което станало съвършеният човек Исус: „[Той] е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята.“ (Колосяни 1:15, 16) Да, изглежда логично в Битие 1:26 Йехова да е говорел на своя единороден Син — своя „майсторски работник“, — който бил до Него при създаването на небесата и на земята. (Притчи 8:22–31) Сходството на този израз с израза в Битие 3:22 показва, че Йехова отново говорел на най–близката до него личност — единородният му Син.

Очевидно Божият единороден Син ‘познавал доброто и злото’. От своето дълго и близко общуване с Йехова той несъмнено изучил много добре мисленето, принципите и стандартите на своя Баща. Убеден, че Синът му знае тези неща и им е лоялен, Йехова може да му е дал известна свобода да взема някои решения, без да се допитва лично до Него при всеки отделен случай. Така до известна степен Синът навярно можел и имал правото да определя какво е добро и зло. Но за разлика от Сатан, Адам и Ева, той не установил стандарт, който да противоречи на стандартите на Йехова.