Дали се съсредоточаваш върху наградата?

БОЛЕСТТА прогресира бавно. Първоначално тя отслабва периферното зрение на човека. Ако не се предприеме лечение, може да се разпростре и в центъра на зрението. И накрая може да причини пълната му загуба. Каква е тази болест? Глаукома — заболяване, водещо до слепота.

Както бавно и неусетно можем да загубим буквалното си зрение, така можем да загубим и много по–ценното си зрение — духовното. Затова е важно да държим духовните неща на ясен фокус в центъра на полезрението си.

Да се съсредоточаваме върху наградата

Сред ‘невидимите неща’ за нашите буквални очи е славната награда на вечния живот, който Йехова обещава на лоялните си служители. (2 Коринтяни 4:18) Разбира се, главната причина, поради която християните служат на Бога, е защото го обичат. (Матей 22:37) Въпреки това Йехова иска ние с нетърпение да очакваме наградата си. Той иска да го приемаме като щедър Баща, който „възнаграждава тия, които го търсят“. (Евреи 11:6) Следователно онези, които наистина познават Бога и го обичат, ценят обещаните му благословии и копнеят за изпълнението им. (Римляни 8:19, 24, 25)

Много читатели на списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ се радват на картините, изобразяващи предстоящия земен рай. Разбира се, ние не знаем как точно ще изглежда раят на земята и картините в списанията са просто представите на художника, които са въз основа на библейски стихове като Исаия 11:6–9. Въпреки това една християнка казва: „Когато видя картини на бъдещия рай в „Стражева кула“ и „Пробудете се!“, аз ги разглеждам най–подробно, така както някой би разглеждал пътеводител. Представям си, че съм там, защото наистина се надявам да съм там в определеното от Бога време.“

Апостол Павел изпитвал същото по отношение на ‘небесното си призоваване’. Той не смятал, че вече е бил получил наградата, защото трябвало да докаже верността си докрай. Той продължавал ‘да се насочва към нещата пред себе си’. (Филипяни 3:13, 14, НС) По същия начин Исус издържал смърт на мъченически стълб, „заради предстоящата Нему радост“. (Евреи 12:2)

Дали някога си се съмнявал, че ще влезеш в новия свят? Разбира се, добре е да не сме самоуверени, тъй като получаването на наградата на живота зависи от това дали ще останем верни докрай. (Матей 24:13) Но ако даваме най–доброто от себе си, за да отговорим на Божиите изисквания, имаме основания да вярваме, че ще получим наградата. Помни, че Йехова „не иска да погинат някои, но всички да дойдат  на покаяние“. (2 Петър 3:9) Ако уповаваме на Йехова, той ще ни помогне да постигнем целта си. Всъщност да търси причини, според които да лиши от наградата онези, които искрено се опитват да са му угодни, е в противоречие с неговата същност. (Псалм 103:8–11; 130:3, 4; Езекиил 18:32)

Като знаем какво изпитва Йехова към своите служители, това ни дава надежда — качество, което е толкова важно, колкото и вярата. (1 Коринтяни 13:13) Гръцката дума, преведена като „надежда“ в Библията, съдържа идеята за силно „очакване на нещо добро“. Имайки предвид тази надежда, апостол Павел писал: „Желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край; да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.“ (Евреи 6:11, 12) Обърни внимание, че ако продължаваме да служим вярно на Йехова, можем да сме уверени в реализирането на нашата надежда. За разлика от многото амбиции на света, тази надежда „не води до разочарование“. (Римляни 5:5, НС) Затова как можем да запазим надеждата си жива и ясна пред себе си?

Как да подобрим духовното си зрение

Нашите физически очи не могат да се съсредоточават над две неща едновременно. Същото е вярно и за духовното ни зрение. Ако се съсредоточаваме върху нещата от настоящата система, това със сигурност ще измести до известна степен обещания от Бога нов свят от фокуса в ума ни. След време този замъглен, периферен образ ще изгуби своята привлекателност и ще изчезне от погледа ни. Колко жалко би било това! (Лука 21:34) Следователно е важно да пазим окото си „здраво“, тоест фокусирано на Божието Царство и наградата на вечния живот! (Матей 6:22)

Не винаги е лесно да запазим окото си здраво. Заети сме с ежедневните си проблеми, понякога може да възникнат различни притеснения или дори изкушения. При тези обстоятелства как можем да останем съсредоточени върху Царството и обещания от Бога нов свят, без да пренебрегваме другите необходими неща? Нека да разгледаме три начина.

Изучавай Божието слово всеки ден. Редовното четене на Библията и изучаването на основаните на нея издания ни помага да оставаме съсредоточени върху духовните въпроси. Вярно е, че може би изучаваме Божието Слово от години, но ние трябва да продължаваме да го изучаваме, точно както трябва да продължаваме да приемаме физическа храна, за да поддържаме живота си. Ние няма да спрем да се храним само защото вече сме го правили хиляди пъти. Така че независимо колко добре сме запознати с Библията, ние трябва да продължаваме редовно да приемаме духовна храна от нея, за да запазим надеждата си жива, а вярата и любовта си силни. (Псалм 1:1–3)

 Да размишляваме с признателност върху Божието Слово. Защо размисълът е толкова важен? По две причини. Първо, размисълът ни позволява да разберем това, което четем, и да развием признателност за него. Второ, той ни предпазва от това да забравим за Йехова, за неговите чудесни дела и за надеждата, която ни дава. Да онагледим с пример: Израилтяните, които напуснали Египет с Моисей, били видели със собствените си очи проявите на величествената сила на Йехова. Те също изпитали неговата любеща закрила, докато ги водел към тяхното наследство. Но скоро, след като били в пустинята на път за Обетованата земя, те започнали да се оплакват, което разкрило сериозна липса на вяра. (Псалм 78:11–17) Какъв бил техният проблем?

Те отклонили погледа си от Йехова и чудесната надежда, която им дал, и се съсредоточили върху настоящите си удобства и плътските си желания. Въпреки чудесата, на които били свидетели, много израилтяни загубили вярата си и започнали да се оплакват. „Скоро забравиха делата Му“ — се казва в Псалм 106:13. Такова неоправдано нехайство коствало влизането на това поколение в Обетованата земя.

Следователно, когато четеш Библията или помагалата основани на нея, отделяй време да размишляваш върху прочетеното. Този размисъл е важен за твоето духовно здраве и растеж. Например, когато четеш 106 псалм, цитиран по–горе, размишлявай над качествата на Йехова. Обърни внимание колко търпелив и милостив е бил той с израилтяните. Как е правел всичко възможно те да стигнат до Обетованата земя. Но как те постоянно се бунтували против него. Опитай се да почувстваш мъката и болката на Йехова, чиито милост и търпение били обтегнати до краен предел от хора, които били крайно неблагодарни. Освен това, като размишляваме над 30 и 31 стих, в които се описва твърдостта на Финеес, неговата смела позиция на страната на праведността, ние сме уверени, че Йехова не забравя лоялните си служители и че ги възнаграждава изобилно.

Прилагай библейските принципи в живота си. Когато прилагаме библейските принципи, сами виждаме, че съветите на Йехова са от полза. В Притчи 3:5, 6 се казва: „Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти.“ Помисли за това как неморалният начин на живот причинява на много хора психически, емоционални и физически проблеми. Като се отдават на моментни удоволствия, такива хора жънат години наред, а понякога и цял живот, горчиви последствия. В ярък контраст, онези, които ходят по ‘тесния път’, предвкусват живота в новата система и това ги насърчава да продължават по пътя на живота. (Матей 7:13, 14; Псалм 34:8)

Да прилагаме библейските принципи може да бъде предизвикателство. Понякога едно небиблейско решение може да изглежда като изход от трудна ситуация.  Например, когато сме финансово затруднени, може да бъде изкушаващо да поставим интересите на Царството на второ място. Но тези, които действат с вяра и запазват добро духовното си зрение, са уверени, че „ще бъде добре на ония, които се боят от Бога“. (Еклисиаст 8:12) Понякога на един християнин може да се наложи да работи извънредно, но той никога няма да стане като Исав, който презрял духовните неща и ги смятал за незначителни. (Битие 25:34; Евреи 12:16)

Исус ясно обяснил отговорностите ни като християни. Ние трябва ‘първо да търсим Царството и Божията праведност’. (Матей 6:33) Ако правим това, Йехова ще прояви бащинската си любов към нас, като ни осигури необходимото в материално отношение. Той несъмнено не иска ние да се натоварваме с тревоги за неща, за които той казва, че са негова грижа. Прекаленото безпокойство може да бъде като духовна глаукома — ако не се вземат мерки, тя скоро ще стесни нашето полезрение до материалните неща и накрая ще ни доведе до духовна слепота. Ако останем в това състояние, „денят на Йехова“ ще дойде „като примка“ за нас. Колко трагично би било това! (Лука 21:34–36)

Остани съсредоточен като Исус Навиев

Нека да пазим славната си надежда за Царството на ясен фокус, като поставяме другите отговорности на правилното им място. Като продължаваме да изучаваме, да размишляваме и да прилагаме библейските принципи, ще останем уверени в своята надежда, както Исус Навиев. След като въвел израилтяните в Обетованата земя, той казал: „Вие знаете с цялото си сърце и цялата си душа, че не пропадна ни едно от тия добри неща, които Господ, вашият Бог, говори за вас; всичките се сбъднаха за вас; ни едно от тях не пропадна.“ (Исус Навиев 23:14)

Нека надеждата за Царството ти даде сили и оптимистична нагласа, така че тя да се отрази на твоите мисли, чувства, решения и действия. (Притчи 15:15; Римляни 12:12)

[Снимка на страница 21]

Съмнявал ли си се някога, че ще влезеш в новия свят?

[Снимка на страница 22]

Размисълът е важна част от изучаването на Библията

[Снимки на страница 23]

Остани съсредоточен върху интересите на Царството