Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

‘Тя ни научи да уважаваме религията ѝ’

‘Тя ни научи да уважаваме религията ѝ’

‘Тя ни научи да уважаваме религията ѝ’

ЕДНА Свидетелка на Йехова от провинция Ровиго (Италия) разбрала, че има тумор, който застрашава живота ѝ. След няколко престоя в болница, по време на които настоявала да я лекуват без кръвопреливане, тя се прибрала вкъщи. Там за нея се грижели медицински сестри от местната служба за грижи за раково болните.

Силната вяра на тази 36–годишна пациентка и готовността ѝ да сътрудничи направили силно впечатление на членовете на медицинския персонал, които се грижели за здравето ѝ. Малко преди тя да умре, един от болногледачите ѝ описал в медицинско списание нейния случай, като я нарекъл Анджела.

„Анджела кипи от живот и от желание да живее. Тя знае, че е сериозно болна, но търси лечение или лекарство, както всеки от нас би постъпил. ... Всички ние, които се грижехме за нея, постепенно я опознахме. Анджела не отказваше помощта ни. Дори напротив, прямотата ѝ улесни работата ни. Беше удоволствие да я посещаваме, понеже знаехме, че ще общуваме с искрен човек и взаимно ще извлечем полза от това. ... Веднага разбрахме, че религията ѝ ще се окаже пречка за лечението на болестта ѝ.“ Той мислел така, защото смятал, че на Анджела трябва да ѝ се прелива кръв, но тя отказвала. (Деяния 15:28, 29)

„Тъй като имаме опит в грижите за болни, казахме на Анджела, че не сме съгласни с решението ѝ, но тя ни помогна да разберем колко много цени живота. Разбрахме също колко е важна религията ѝ за нея и за семейството ѝ. Анджела не се предаде, не отстъпи пред болестта. Тя е силен човек и иска да живее, да се бори и да не умира. Анджела говори за своята решимост, за своята вяра. Тя проявява решимост и твърда вяра, каквито ние често не притежаваме. ... Анджела ни научи колко е важно да уважаваме религията ѝ — нещо много различно от професионалната ни етика. ... Вярваме, че това, на което тя ни научи, е изключително важно, тъй като се срещаме с всякакви хора с различни обстоятелства и от различни религии. Можем да се поучим от всички тях и да им дадем нещо от себе си.“

По–нататък в медицинската статия се насочва внимание към Кодекса на професионалната етика за медицинските сестри в Италия, приет през 1999 г., в който се казва: „Медицинската сестра изпълнява задълженията си, като взема под внимание религиозните, моралните и културните ценности на пациентите, както и тяхната раса и пол.“ Понякога на лекарите и медицинските сестри може да им е трудно да уважават религиозните вярвания на пациента. Той от своя страна несъмнено уважава всеки, който с готовност прави това.

Свидетелите на Йехова внимателно обмислят решенията, които вземат относно своето здраве и медицинско лечение. Те приемат сериозно това, което се казва в Писанието, и не са фанатици, както показва случилото се с Анджела. (Филипяни 4:5) По целия свят все по–голям брой здравни работници са готови да уважат съвестта на пациентите си, които са Свидетели.