‘Обходи Земята’
‘Обходи Земята’
„Обходи дължината на земята.“ — БИТИЕ 13:17.
1. Какво интересно напътствие дал Бог на Авраам?
ОБИЧАШ ли да пътуваш из страната, може би с кола през почивните дни? Някои предпочитат да пътуват с колело, за да правят физически упражнения и за да могат по–дълго да се наслаждават на гледката. А други избират ходенето пеш, за да опознаят по–добре областта и за да бъдат сред самата природа. Такива екскурзии обикновено са кратки. Представи си как се е почувствал Авраам, когато Бог му казал: „Стани, обходи дължината на земята, защото на теб ще я дам“! (Битие 13:17)
2. Къде отишъл Авраам, след като напуснал Египет?
2 Да разгледаме контекста на тези думи. Авраам живеел временно в Египет с жена си и с други хора. В Битие 13 глава се казва, че те напуснали Египет и се преместили със стадата си в Негев. След това Авраам ‘от южната страна [Негев] постепенно стигнал до Ветил’. Когато възникнал проблем между неговите пастири и пастирите на племенника му Лот и станало ясно, че трябва да си намерят отделни пасища, Авраам щедро предоставил възможността на Лот пръв да избира. Лот избрал да живее в областта на Йордан — плодородна долина, подобна на „Господната градина“ — и се заселил в Содом. Бог казал на Авраам: „Подигни сега очите си от мястото гдето си, та погледни към север и юг, изток и запад.“ Вероятно от някое високо място край Ветил Авраам могъл да види другата част от земята. Но той трябвало да направи повече от това просто да я погледне отвисоко. Бог го подканил да ‘обходи земята’ и да се запознае по–отблизо с нея.
3. Защо може да е трудно да си представим пътуването на Авраам?
3 Не знаем до каква степен Авраам направил това, преди да стигне до Хеврон, но несъмнено бил по–добре запознат с Обетованата земя, отколкото повечето от нас. Помисли за местата, споменати в този откъс — Негев, Ветил, областта на Йордан, Содом и Хеврон. Трудно ли ти е да си представиш къде са се намирали те? За мнозина това е трудно, тъй като малко хора от народа на Йехова са имали възможността да посетят местата, за които четат в Библията, и да пътуват надлъж и нашир по тази земя. А все пак имаме причина да сме силно заинтересувани от това да познаваме библейските места. Защо?
4, 5. (а) Каква връзка има между Притчи 18:15 и познанието и разбирането на фактите относно библейските места? (б) Какво научаваме от втора глава на Софония?
4 Божието Слово ни казва: „Сърцето на благоразумния придобива разум, и ухото на мъдрите търси знание.“ (Притчи 18:15) Човек може да придобие познание по много въпроси, но точното познание за Йехова Бог и за отношенията му с хората е от най–голямо значение. Това, което четем в Библията, е главният източник за придобиването на такова познание. (2 Тимотей 3:16) Обърни внимание, че е включен разумът. Това означава да разбираме нещата, да виждаме връзката между отделните части и цялостната картина. Това се отнася и за фактите относно местностите, споменати в Библията. Например много от нас знаят къде е Египет, но до каква степен разбираме записаното, че Авраам излязъл от Египет и отишъл в Негев, след това до Ветил и после до Хеврон? Разбираш ли каква е връзката между тези места?
5 Може би в твоето лично четене на Библията си чел Софония, 2 глава. В тази глава си срещнал имената на градове, народи и земи. Газа, Аскалон, Азот, Акарон, Содом и Ниневия, а също и Ханаан, Моав, Амон и Асир — всичко това в една глава. Успя ли да си представиш тези места и хората, които са живели там — хора, които са участвали в изпълнението на пророчествата от Бога?
6. Защо някои изследователи на Библията ценят картите? (Виж блока.)
6 Много изследователи на Божието Слово извличат полза от правенето на справки в картите на библейските земи. Те правят това не само защото картите са им интересни, а защото осъзнават, че използването на карти ще допринесе за тяхното по–добро познаване на Божието Слово. Картите могат също да подобрят разбирането им, като виждат как фактите, които вече знаят, се свързват с друга информация. Ще разгледаме някои примери, което сигурно ще задълбочи признателността ти към Йехова и ще ти даде по–добро разбиране за повествованията в неговото Слово. (Виж блока на 14 страница.)
Разстоянието е от значение
7, 8. (а) Какво забележително нещо направил Самсон край Газа? (б) Какви допълнителни сведения придават още по–голямо значение на забележителната постъпка на Самсон? (в) Как познаването и разбирането на разказа за Самсон е от полза за нас?
7 От Съдии 16:2 научаваме, че съдията Самсон бил в Газа. Името Газа често се чува днес по новините, така че може би имаш някаква представа къде бил Самсон — в територията на филистимците, близо до брега на Средиземно море. [gl 11] Сега обърни внимание на Съдии 16:3: „Самсон спа до среднощ; и като стана в полунощ, хвана вратите на градската порта и двата стълба, та ги изкърти заедно с лоста, тури ги на рамената си, и изнесе ги на върха на хълма, който е срещу Хеврон.“
8 Без съмнение портите и страничните стълбове на една крепост, като тази в Газа, са били големи и тежки. Представи си да ги носиш! Самсон го направил, но къде ги занесъл и какъв път е трябвало да измине? Газа се намира на брега, почти на морското равнище. [gl 15] А Хеврон е на изток и се намира на 900 метра надморска височина — Самсон е трябвало да се изкачва! Не можем да определим точното място на „хълма, който е срещу Хеврон“, но самият град се намира на около 60 километра от Газа и при това пътят е нанагорнище! Като знаем разстоянието, това придава по–голямо значение на постижението на Самсон, нали? Спомни си защо Самсон можел да извършва такива дела — защото ‘Господният дух идвал със сила върху него’. (Съдии 14:6, 19; 15:14) Като християни, ние днес не очакваме Божият дух да ни даде необикновена физическа сила. Но същият мощен дух може да подобри нашето разбиране за дълбоките духовни въпроси и да укрепи човека, който сме отвътре. (1 Коринтяни 2:10–16; 13:8; Ефесяни 3:16; Колосяни 1:9, 10) Разбирането на разказа за Самсон ни убеждава още повече, че Божият дух може да ни помогне.
9, 10. (а) Какво се включвало в победата на Гедеон над мадиамците? (б) Как познанието ни за географските места придава по–голямо значение на този разказ?
9 Победата на Гедеон над мадиамците е един друг разказ, от който се разбира, че като знаем разстоянието, това придава по–голямо значение на нещата. Повечето читатели на Библията знаят, че съдията Гедеон и неговият отряд от 300 души победили съюзническите войски на 135 000 нашественици — мадиамци, амаличани и други, разположили стан в долината Йезраел, близо до хълма Море. [gl 18] Мъжете на Гедеон надули роговете, строшили стомните, за да освободят факлите, и извикали: „Сабя Господна и Гедеонова!“ Това объркало и уплашило враговете, така те започнали да се избиват помежду си. (Съдии 6:33; 7:1–22) Дали това било само една бърза атака през нощта? Прочети по–нататък 7 и 8 глава на Съдии. Ще разбереш, че Гедеон продължил битката. На много от споменатите места не може да бъде определено точното местонахождение, затова може да не се намират в библейските карти. Но все пак тези, на които знаем местонахождението, са достатъчни, така че можем да проследим действията на Гедеон.
10 Гедеон преследвал останалите от съюзниците до Ветасета, а след това южно до Авелмеола, близо до река Йордан. (Съдии 7:22–25) В повествованието се казва: „Дойде Гедеон при Йордан, ... премина с тристата мъже, които бяха с него, уморени, но пак преследвайки.“ След като преминали Йордан, израилтяните преследвали враговете на юг до Сокхот и Фануил, близо до долината Явок, и след това към хълмовете на Йогвея (близо до съвременния град Аман в Йордания). Това означава около 80 километра преследване и сражение. Гедеон пленил и убил двамата мадиамски царе, след това се върнал в своя град Офра, близо до мястото, където започнала битката. (Съдии 8:4–12, 21–27) Сега разбираме, че това, което направил Гедеон, не било само да надуе роговете за няколко минути, да размаха факлите и да вика. Помисли как това засилва въздействието на думите, казани за мъжете, които имали силна вяра: „Не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона [и за другите, които] ставаха силни във война.“ (Евреи 11:32–34) Като християни, ние също може да се изморим физически, но нима не е важно да продължаваме да вършим Божията воля? (2 Коринтяни 4:1, 16; Галатяни 6:9)
Как мислят и постъпват хората?
11. Колко са пътували израилтяните, преди да стигнат до Кадис, и колко след това?
11 Някои могат да използват картите, за да разберат къде се намират определени места, но дали картите могат да осигурят и прозрение за начина, по който са мислели хората? Да вземем за пример израилтяните, които тръгнали от Синайската планина към Обетованата земя. Спирайки на няколко места по пътя, те накрая стигнали Кадис (или Кадис–варни). [gl 9] От Второзаконие 1:2 разбираме, че това било 11–дневно пътуване, разстояние от около 270 километра. От там Моисей изпратил в Обетованата земя 12 съгледвачи. (Числа 10:12, 33; 11:34, 35; 12:16; 13:1–3, 25, 26) Съгледвачите тръгнали на север през Негев, вероятно минали през Вирсавее, после през Хеврон и стигнали северната граница на Обетованата земя. (Числа 13:21–24) Тъй като повярвали на негативните сведения от десетимата съгледвачи, израилтяните трябвало да се скитат в пустинята 40 години. (Числа 14:1–34) Какво ни говори това за тяхната вяра и доверие в Йехова? (Второзаконие 1:19–33; Псалм 78:22, 32–43; Юда 5)
12. Какво заключение може да направим за вярата на израилтяните, и защо можем да извлечем поука от случилото се с тях?
12 Помисли над това от географска гледна точка. Ако израилтяните били проявили вяра и се били вслушали в съвета на Исус Навиев и Халев, дали щели да пътуват много до Обетованата земя? Кадис бил на около 16 километра от Вир–лахай–рои, където преди живеели Исаак и Ревека. [gl 7] До Вирсавее, южният край на Обетованата земя, били по–малко от 95 километра. (Битие 24:62; 25:11; 2 Царе 3:10) След като пътували от Египет до Синайската планина и после още 270 километра до Кадис, израилтяните били на прага на Обетованата земя. Ние днес се намираме на прага на обещания земен рай. Каква е поуката за нас? Апостол Павел показал връзката със ситуацията на израилтяните в следния съвет: „Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.“ (Евреи 3:16 — 4:11)
13, 14. (а) В каква ситуация гаваонците предприели решителна стъпка? (б) Какво разкрива нагласата на гаваонците, и каква поука можем да извлечем от техния пример?
13 Една по–различна нагласа — доверие в Бога, че ще изпълни волята си — се вижда от библейския разказ за гаваонците. След като Исус Навиев превел израилтяните през река Йордан и ги въвел в земята, която Бог бил обещал на семейството на Авраам, било време ханаанците да бъдат изгонени. (Второзаконие 7:1–3) В това число и гаваонците. Израилтяните унищожили градовете Йерихон и Гай и разположили стан близо до Галгал. Гаваонците не искали да умрат като другите прокълнати ханаанци, затова изпратили представители до Исус Навиев в Галгал. Те твърдели, че живеят извън Ханаан, и поискали да сключат мирен договор с израилтяните.
14 Представителите казали: „От много далечна земя дойдоха слугите ти поради името на Йехова, твоят Бог.“ (Исус Навиев 9:3–9) Техните дрехи и храната им изглеждали така, сякаш идвали от много далече, а всъщност Гаваон бил на около 30 километра от Галгал. [gl 19] След като били убедени, Исус Навиев и първенците в обществото сключили мирен договор с гаваонците и с околните градове до Гаваон. Дали гаваонците прибегнали до хитрост само за да избегнат унищожението? Не, тяхната постъпка показвала желанието им да спечелят благоволението на израилевия Бог. Йехова одобрил гаваонците да станат „дървосечци и водоносци на обществото и на олтара на Господа“, да осигуряват дърва за огън за жертвоприношенията. (Исус Навиев 9:11–27) Гаваонците с готовност продължавали да извършват скромни задачи в службата за Йехова. Вероятно някои от тях били сред нетинимите, които се върнали от Вавилон и служели във възстановения храм. (Ездра 2:1, 2, 43–54; 8:20) Можем да подражаваме на нагласата им, като се стремим да имаме мир с Бога и като бъдем готови да изпълняваме дори скромни задачи в Неговата служба.
Проява на самопожертвувателен дух
15. Защо трябва да се интересуваме от географията в Християнските гръцки писания?
15 В Християнските гръцки писания също са включени много географски обекти, например при пътуването и службата на Исус и на апостол Павел. (Марко 1:38; 7:24, 31; 10:1; Лука 8:1; 13:22; 2 Коринтяни 11:25, 26) В следващите разкази се опитай да си представиш маршрута.
16. Как християните в Берия показали, че обичат и ценят Павел?
16 При своето второ мисионерско пътуване (лилавият контур на картата) Павел пристигнал във Филипи (днес част от Гърция). [gl 33] Там той свидетелствал, бил хвърлен в затвора, след това бил освободен и по–късно се отправил към Солун. (Деяния 16:6 — 17:1) Когато юдеите в Солун започнали да подстрекават към бунт, братята изпратили Павел в Берия, на 65 километра от там. Службата на Павел в Берия имала успех, но юдеите дошли и разбунили и там народа. Затова братята веднага ‘изпратили Павел да отиде към морето’ и ‘онези, които го придружавали, го завели до Атина’. (Деяния 17:5–15) Явно някои от наскоро повярвалите били готови да ходят пеш 40 километра до Егейско море, да си купят билет за кораба и да плават 500 километра. Такова пътуване можело да бъде рисковано, но братята поели този риск и така прекарали повече време с пътуващия представител на Бога.
17. Какво разбираме по–добре, когато знаем разстоянието между Милет и Ефес?
17 При третото си пътуване (зеленият контур на картата) Павел пристигнал на пристанището в Милет. Той пратил да повикат старейшините от Ефес, град, намиращ се на около 50 километра от там. Представи си, тези старейшини оставили другите дейности и отишли да се видят с Павел. Те вероятно с вълнение говорели за предстоящата среща, докато вървели до там. След срещата си с Павел и след като той се молил с тях, ‘всички те плакали много, паднали на шията му и го целували’. След това ‘го изпратили до кораба’ за Йерусалим. (Деяния 20:14–38) Сигурно са имали много неща, за които да мислят и да говорят по пътя обратно за Ефес. Нима не си впечатлен от признателността, която показали старейшините от Ефес, като са ходели пеш цялото това разстояние, за да бъдат с пътуващия служител, от който щели да получат сведения и насърчение? Според тебе има ли нещо от този разказ, което би могъл да приложиш в живота си и спрямо нагласата си?
Научи повече за тази земя и за това, което предстои
18. Какво трябва да сме решени да правим във връзка с библейските земи?
18 Разгледаните примери ни показват колко е ценно да бъдем запознати със земята, която Бог дал на израилтяните и която често се споменава в библейските разкази. (Можем да разширим своята представа, като включим и познание за съседните земи, за които се говори в Библията.) Докато увеличаваме своите познания и разбиране за Обетованата земя, нека помним основното изискване за израилтяните да влязат в земята, където „текат мляко и мед“, и да ѝ се наслаждават. А именно, да се боят от Йехова и да спазват неговите заповеди. (Второзаконие 6:1, 2; 27:3)
19. Кои два рая заслужават да продължаваме да им отделяме внимание?
19 По подобен начин днес и ние трябва да вършим своя дял, като се боим от Йехова и се придържаме към неговите пътища. Като правим това, ще допринесем за разширяването и разкрасяването на духовния ни рай, който сега съществува в целосветския християнски сбор. Ще бъдем все по–добре запознати с неговите характеристики и с благословиите, произтичащи от него. А знаем, че предстоят още повече благословии. Исус Навиев превел израилтяните през река Йордан и ги въвел в една плодородна, красива земя. Сега имаме солидни основания да гледаме с увереност към буквалния рай, „добрата земя“, която е пред нас.
Спомняш ли си?
• Защо трябва да имаме желанието да увеличим познанието и разбирането си за библейските земи?
• Кой от географските детайли, разгледани в тази статия, беше особено полезен за тебе?
• Каква поука извлече ти, като научи повече за географските описания в някои от разказите?
[Въпроси]
[Блок/Снимка на страница 14]
„Виж добрата земя“
На конгресите, проведени през 2003 и 2004 г., Свидетелите на Йехова бяха радостни, че получиха брошурата „Виж добрата земя“. Това ново издание, достъпно на около 80 езика, е изпълнено с цветни карти и схеми, които показват различни области от библейските земи, особено Обетованата земя през различни периоди.
В статията има препратки към определени карти, те са посочени в получерен шрифт и означават номера на страницата, например [gl 15]. Ако имаш тази нова брошура, отдели малко време да се запознаеш с нея. Тя ще увеличи познанието и разбирането ти за Божието Слово.
(1) Към много карти има легенда или блок, в който се обясняват отделните знаци или обозначения на картата [gl 18]. (2) Към повечето карти е посочен и мащаб в мили и в километри, което ще ти помогне да разбереш големината на даден обект или разстоянието между два обекта [gl 26]. (3) Обикновено една стрелкичка показва посоката север, което ти позволява да се ориентираш [gl 19]. (4) Често картите са оцветени така, че да изпъкнат по–високите места [gl 12]. (5) По краищата на картата може да има букви и цифри, така може да си представиш мрежата на картата и да определиш местонахождението на някои градове или други обекти [gl 23]. (6) В показалеца на картите, който се намира на gl 34 и 35 страница, с получерен шрифт е означен номерът на страницата, след който често следва мястото в мрежата на картата, например Е2. Като използваш няколко пъти брошурата, ще бъдеш удивен от това колко полезна може да е тя в това да увеличиш познанията си и да задълбочиш разбирането си върху Библията.
[Карта на страници 16, 17]
РЕЛЕФНА КАРТА
(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)
А. Крайбрежието на Голямото море (Средиземно море)
Б. Равнини на запад от Йордан
1. Асир
2. Крайбрежна равнина Дор
3. Равнината Сарон
4. Филистимска равнина
5. Централна източно–западна долина
а) Магедонска равнина
б) Долина Йезраел
В. Планини на запад от Йордан
1. Галилейски възвишения
2. Кармил
3. Самарийски възвишения
4. Шефѐла (хълмиста област)
5. Планинска област на Юда
6. Юдейска пустиня
7. Негев
8. Фаранска пустиня
Г. Арава (разседна долина)
1. Езеро Хуле
2. Област на Галилейското езеро
3. Долина на Йордан
4. Соленото море (Мъртво море)
5. Арава (на юг от Соленото море)
Д. Планини и плата на изток от Йордан
1. Васан
2. Галаад
3. Амон и Моав
4. Едомско плато
Е. Ливански планини
[Карта]
пл. Ермон
Море
Амфипол
Сокхот
Йогвея
Ветил
Галгал
Гаваон
Йерусалим
Хеврон
Газа
Вирсавее
Содом?
Кадис
[Карта/Снимка на страница 15]
(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)
ХАНААН
Магедон
ГАЛААД
Дотан
Сихем
Ветил (Луз)
Гай
Йерусалим (Салим)
Витлеем (Ефрата)
Мамврий
Хеврон (Махпелах)
Герар
Вирсавее
Содом?
НЕГЕВ
Роовот?
[Планини]
Мория
[Водни басейни]
Соленото море
[Реки]
Йордан
[Снимка]
Авраам прекосил земята
[Карта на страница 18]
(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)
Троада
САМОТРАК
Неапол
Филипи
Амфипол
Солун
Берия
Атина
Коринт
Ефес
Милет
РОДОС