Животинският свят възвеличава Йехова

ВЕЛИЧИЕТО на Йехова се вижда ясно в животинския свят. Бог се грижи добре за животните точно както осигурява необходимите неща и за хората. (Псалм 145:16) Каква голяма грешка би било да намираме недостатъци в Създателя на животните и на хората! Макар че Йов бил непорочен, той ‘оправдавал себе си наместо Бога’. Така че трябвало да научи някои важни уроци! (Йов 32:2; 33:8–12; 34:5)

Примери от животинския свят помогнали на Йов да разбере, че хората нямат право да поставят под въпрос Божиите пътища. Колко ясно се вижда това, когато разгледаме думите на Йехова към служителя му Йов!

Животните не се нуждаят от човешка помощ

Йов не могъл да отговори на въпросите на Бога относно животинския свят. (Йов 38:39–41) Ясно е, че Йехова осигурява храна на лъвовете и на враните (гарваните) без помощта на хората. Макар че гарваните летят и си търсят храна, в действителност те я получават от Бога. (Лука 12:24)

Йов не могъл да отговори и когато Бог го попитал относно дивите животни.  (Йов 39:1–8) Никой човек не може да защитава дивите кози и кошутите. Дори е трудно само да се приближиш до дивите кози! (Псалм 104:18) Поради инстинкта, който Бог е заложил в нея, кошутата, или сърната, се усамотява в гората, когато настъпи времето да ражда. Кошутите се грижат за малките си, но когато те ‘заякнат’, „излизат и не се връщат вече при тях“. Малките вече стават самостоятелни.

„Зебрата“ (НС) се скита на свобода, а пустинята е къща за дивия осел, или дивото магаре. Йов не можел да използва дивото магаре за товарно животно. То „търси всякаква зеленина“ и обикаля по хълмовете, за да пасе. Това животно не би се отказало от свободата, за да получава по–лесно храна в града. То „не чува виковете на водача“ (Ве–2000), защото бързо се втурва в бяг, ако във владенията му нахлуе човек.

След това Бог споменал дивия вол, или дивия бик. (Йов 39:9–12) За това животно археологът Остин Леърд пише: „Дивият бик, ако съдим по това как е изобразяван често по релефите, явно е бил смятан за почти толкова внушително животно и ценен дивеч, колкото е и лъвът. Често е изобразено как царят се бори с него, а воините го преследват на кон или пеша.“ („Ниневия и нейните руини“, 1849 г., II том, 326 страница) Въпреки това никой разумен човек не би се опитал да впрегне в ярем дивия бик. (Псалм 22:21)

Крилатите създания възвеличават Йехова

След това Бог попитал Йов относно крилатите създания. (Йов 39:13–18) Щъркелът лети високо с мощните си криле. (Йеремия 8:7) Макар че пляска с криле, камилоптицата, или щраусът, не може да лети. За разлика от щъркела, щраусът не снася яйцата си в гнездо, построено на някое дърво. (Псалм 104:17) Женският щраус изравя дупка в пясъка и снася яйцата си там. Но не ги изоставя. Яйцата са заровени в пясъка, така че да се осигури подходяща температура, докато и двамата родители се грижат за тях.

Може да изглежда така, че щраусът ‘е лишен от мъдрост’, защото сякаш побягва, когато се чувства застрашен от някой хищник. Но в „Енциклопедия на животните от Библията“ се казва: „Това е средство за отвличане на вниманието: [щраусите] се правят на внушителни и пляскат с криле, за да привлекат вниманието на хората или животните, които ги заплашват, като така ги отдалечават от яйцата.“

А защо се казва, че щраусът „се присмива на коня и на ездача му“? В „Световна енциклопедия“ пише: „Щраусът не може да лети, но е известен със скоростта, която развива при бягане. С дългите си крака той може да прави крачки от 15 фута (4,6 метра) и може да достигне  скорост от 40 мили (64 километра) в час.“

Бог дава сила на коня

След това Бог задал на Йов въпроси за коня. (Йов 39:19–25) В древността конете били яздени в битка или теглели колесници, в които имало кочияш и може би двама войници. Нетърпелив да се впусне в битка, бойният кон цвили и рови земята с копитата си. Той не се плаши и не побягва от меча. При звука на тръбата бойният кон сякаш казва: „Хо, хо!“ Той се впуска напред и като че ли „гълта земята“. Да, бойният кон е послушен на ездача си.

В едно подобно описание, археологът Леърд пише: „Макар че арабската кобила е кротка като агне и не е необходимо друго освен въже, с което да се върже, когато чуе бойния вик на племето и види потрепващото копие на ездача си, в очите ѝ заблестяват пламъчета, кървавочервените ѝ ноздри се разширяват, шията ѝ придобива благородна извивка, опашката и гривата ѝ се вдигат и вятърът ги разпилява.“ („Открития сред руините на Ниневия и Вавилон“, 1853 г., 330 страница)

Какво можем да научим от сокола и от орела?

Йехова насочил вниманието на Йов и към някои други птици. (Йов 39:26–30) Ястребът (соколът) ‘лети нагоре и простира крилата си’ към вятъра. Соколът скитник е включен в „Книгата на Гинес“ като най–бързолетящата птица и за него се казва, че „достига най–висока скорост, като се спуска от голяма височина, когато защитава територията си или улавя жертвата си във въздуха“. Отбелязано е, че тази птица е достигала скорост от 349 километра в час, спускайки се под наклон от 45 градуса!

Орлите могат да летят със скорост над 130 километра в час. Йов сравнил бързото преминаване на живота със скоростта на орел, който търси плячка. (Йов 9:25, 26) Бог ни дава сили да издържаме, като че ли сме върху крилата на кръжащ орел, който сякаш не се уморява. (Исаия 40:31) При полета си орелът се възползва от въздушните течения на издигащия се топъл въздух. Птицата лети в кръг в такова възходящо течение, което я издига все по–нагоре. Когато достигне определена височина, орелът преминава плавно към следващото въздушно течение и може да остане нависоко часове наред без почти никакви усилия.

Орелът „прави гнездото си по височините“, на недостъпни места, за да предпази малките си от опасност. Йехова е създал орела така, че той да прави това инстинктивно. Със зрението, което е получила от Бога, тази птица ‘съглежда отдалеч’. Способността на орела да фокусира бързо му помага да не изпуска от поглед жертвата си или трупа на някое умряло животно, макар и да се спуска отдалече. Орелът може да яде мърша и затова „дето има трупове, там е и той“. Тази птица улавя дребни животни и ги носи на малките си.

Йехова дисциплинира Йов

Преди да продължи да задава въпроси на Йов, Бог го дисциплинирал. Как реагирал Йов? Той се смирил и с готовност приел съветите, които получил по–нататък. (Йов 40:1–14)

От тази част на вдъхновения разказ за случилото се с Йов  научаваме много важен урок: никой човек няма основания да търси недостатъци във Всемогъщия. Трябва да говорим и да постъпваме по начин, който е угоден на нашия небесен Баща. Освен това трябва да бъдем загрижени най–вече за освещаването на святото име на Йехова и за реабилитирането на неговото върховенство.

Речният кон прославя Бога

Насочвайки отново вниманието на Йов към животинския свят, Бог задал въпрос за речния кон (веемот), за който се смята, че е хипопотамът. (Йов 40:15–24) Възрастният хипопотам може да достигне от 4 до 5 метра дължина и да тежи до 3600 килограма. Силата на речния кон е „в бедрата му“ (СИ) — мускулите в задната част на тялото му. Кожата на корема му е дебела, което предпазва това късокрако животно, когато влачи тялото си по камъните на речното дъно. Несъмнено човек не може да се сравнява с речния кон, който има огромно тяло, широка паст и мощни челюсти.

Речният кон излиза от реката, за да „яде трева“. Той сякаш трябва да изяде растителността от цяла планина, за да се засити! Всеки ден той поглъща от 90 до 180 килограма растителност. Когато се засити, речният кон ляга под сенчестите дървета, под сянката на върбите. Ако реката, която е негов дом, стане буйна, хипопотамът може да държи главата си над водата и да плува срещу течението. Изправен срещу огромната паст и внушителните зъби на речния кон, Йов не би имал смелостта да прободе носа му с кука.

Левиатанът възхвалява Бога

След това Йов слуша за „левиатана“ (бел. под линия). (Йов 41:1–34) Тази еврейска дума означава „усукано животно“ и явно се отнася за крокодила. Дали Йов можел да използва левиатана като играчка за децата? Определено не! Срещите с това животно неведнъж доказват, че то е опасно. Да, ако човек се опита да покори левиатана, борбата вероятно ще е толкова голяма, че той никога няма да посмее да направи това отново!

Когато сутрин, при изгрева на слънцето, левиатанът вдигне главата си над водата, очите му блестят „като клепачите на зората“. Люспите му са плътно прилепнали една за друга и кожата му е изградена от костни пластинки, които се пробиват трудно с куршум, а още по–малко с мечове и копия. Острите люспи по корема на крокодила оставят следи върху калните брегове, сякаш някой е вършал с диканя. В яростта му водата се разпенва като мирото. Поради големината си, бронята и оръжията си — страховитата си паст и мощната си опашка, — левиатанът не се страхува от нищо.

Йов съжалява

Йов признал, че е ‘говорил за онова, което не е разбирал, за неща пречудни за него’. (Йов 42:1–3) Той приел поправянето от Бога, отстъпил и се разкаял. Другарите му били укорени, но Йов бил богато благословен. (Йов 42:4–17)

Колко мъдро е да помним какво се случило с Йов! Не можем да отговорим на всички въпроси, които Бог му задал. Но можем и трябва да сме признателни за многобройните и разнообразни чудеса на творението, които възвеличават Йехова.

[Снимка на страница 13]

Дива коза

[Снимка на страница 13]

Гарван

[Снимка на страница 13]

Лъвица

[Снимка на страница 14]

Зебра

[Снимка на страница 14]

Щраусът се отдалечава от яйцата си, но не ги изоставя

[Снимка на страница 14]

Щраусови яйца

[Снимка на страници 14, 15]

Сокол скитник

[Източник]

Сокол: © Joe McDonald/Visuals Unlimited

[Снимка на страница 15]

Арабска кобила

[Снимка на страница 15]

Скален орел

[Снимка на страница 16]

Смята се, че речният кон е хипопотамът

[Снимка на страница 16]

Предполага се, че левиатанът е мощният крокодил