„Трябва да се подчиняваме на Бога като на свой Владетел, а не на хората“

Освободени чрез „скъпоценна кръв“

НАЙ–ГОЛЕМИЯТ израз на любов от страна на Йехова е това, че изпратил своя единороден Син да даде съвършения си човешки живот като изкупителна жертва. Като грешни хора ние се нуждаем изключително много от откупа, тъй като никой несъвършен човек „не може никак да изкупи брата си, нито да даде Богу откуп за него, ... та да живее вечно“. (Псалм 49:6–9) Колко сме благодарни, че Бог ‘дал своя единороден Син, та всеки, който проявява вяра в него, да не бъде унищожен, но да има вечен живот’! (Йоан 3:16)

Как ни освобождава откупът? Нека да разгледаме четири начина, по които сме освободени в резултат на този велик израз на любов от страна на Йехова Бог.

Освободени чрез откуп

Първо, жертвата на Исус може да ни освободи от наследения грях. Всички ние сме родени в грях. Да, ние сме грешни още преди да можем да нарушим закона на Йехова. Как така? В Римляни 5:12 се казва: „Чрез един човек [Адам] грехът влезе в света и чрез греха — смъртта.“ Като деца на грешния Адам ние сме наследили неговото несъвършенство. Но чрез заплащането на откупа ние можем да бъдем освободени от хватката на наследения грях. (Римляни 5:16) Исус ‘изпитал смърт заради всички’, като понесъл последствията от греха заради потомците на Адам. (Евреи 2:9; 2 Коринтяни 5:21; 1 Петър 2:24)

Второ, откупът може да ни освободи от пагубните последствия на греха. „Грехът плаща със смърт.“ (Римляни 6:23) Наказанието за греха е смърт. Посредством своята жертвена смърт, Божият син открил пред послушните хора възможността да живеят вечно. Да, „който проявява вяра в Сина, има вечен живот, а който не е послушен на Сина, няма да види живот“. (Йоан 3:36)

Обърни внимание, че можем да бъдем освободени от последствията на греха само ако проявяваме вяра в Божия син. Това означава да направим промени в живота си и да го приведем в съгласие с Божията воля. Ние трябва да отхвърлим всяка погрешна линия на поведение, която следваме, и трябва да предприемем действия да вършим онова, което е угодно на Бога. Апостол Петър казал, че е необходимо ‘да се разкаем и да променим пътя си, така че греховете ни да бъдат заличени’. (Деяния 3:19)

Трето, жертвата, която Исус принесъл, ни освобождава от гузна съвест. Всички, които се отдават на Йехова и се покръстват като ученици на неговия Син, намират утеха. (Матей 11:28–30) Въпреки своето несъвършенство, ние изпитваме силна радост, като служим на Бога с чиста съвест. (1 Тимотей 3:9; 1 Петър 3:21) Като признаваме греховете си и вече не ги вършим, към нас бива проявена милост и ние не сме измъчвани повече от гузна съвест. (Притчи 28:13)

Чрез откупа получаваме помощ и надежда

И накрая, като проявяваме вяра в откупа, ние сме освободени от страха относно своята позиция пред Бога. Апостол Йоан писал: „Ако някой извърши грях, имаме помощник, който е с Бащата — Исус Христос.“ (1 Йоан 2:1) Относно ролята на Исус като помощник апостол Павел писал: „Той може да даде пълно спасение  на онези, които се обръщат към Бога чрез него, защото живее вечно и може да се застъпва за тях.“ (Евреи 7:25) Докато носим в себе си дори и следа от греха, ние ще се нуждаем от службата на първосвещеника Исус Христос, който ни помага да имаме праведна позиция пред Бога. Какво направил Исус като първосвещеник за нас?

През 33 г., четирийсет дни след като бил възкресен, Исус се възнесъл на небето, където представил на Бога стойността на своята „скъпоценна кръв“. В резултат на това Исус скоро ще освободи послушното човечество от греха и смъртта. * (1 Петър 1:18, 19) Тогава не си ли съгласен, че Исус Христос заслужава любовта и послушанието ни?

Йехова Бог също заслужава любовта и послушанието ни. Той любещо осигурил нашето „освобождение чрез откуп“. (1 Коринтяни 1:30) Ние сме му задължени не само за живота, на който се радваме сега, но и за възможността да имаме вечен живот. Затова имаме пълни основания „да се подчиняваме на Бога като на свой владетел, а не на хората“. (Деяния 5:29)

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 9]

ЗНАЕШ ЛИ, ЧЕ ...

• Исус се възнесъл на небето от Маслиновата планина. (Деяния 1:9, 12)

• Само верните апостоли на Исус видели неговото възнасяне. (Деяния 1:2, 11–13)