Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Смелост, подбуждана от вяра и страх от Бога

Смелост, подбуждана от вяра и страх от Бога

Смелост, подбуждана от вяра и страх от Бога

„Бъди силен и смел ... Господ [Йехова — НС], твоят Бог, е с тебе.“ — ИСУС НАВИЕВ 1:9.

1, 2. (а) Какви били от човешка гледна точка шансовете за победа на израилтяните над ханаанците? (б) Какво уверение получил Исус Навиев?

ПРЕЗ 1473 г. пр.н.е. израилтяните били на прага на Обетованата земя. Относно трудностите, които им предстоели, Моисей им напомнил: „Днес ти [Израилю] преминаваш Йордан, за да влезеш да завладееш народи по–големи и по–силни от тебе, градове големи и укрепени до небето, люде велики и високи, Енаковите потомци, ... за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред Енаковите потомци?“ (Второзаконие 9:1, 2) Наистина, тези гигантски воини били всеизвестни! Освен това някои ханаански народи имали добре въоръжени армии, с коне и колесници с железни остриета на колелата. (Съдии 4:13)

2 Израилтяните от своя страна били народ от роби, прекарали последните четирийсет години в пустинята. Така че от човешка гледна точка шансовете им за победа били минимални. Но Моисей имал вяра, той ‘виждал’ как Йехова ги води. (Евреи 11:27) „Йехова, твоят Бог, е, Който върви пред тебе — казал Моисей на народа. — Той ще ги изтреби и ще ги свали пред тебе.“ (Второзаконие 9:3; Псалм 33:16, 17) След смъртта на Моисей Йехова уверил Исус Навиев в своята подкрепа, като казал: „Стани, та мини през тоя Йордан, ти и всички тия люде, в земята, която Аз давам на тях, на израилтяните. Никой не ще може да устои против тебе през всичките дни на живота ти; както бях с Моисея, така ще бъда и с тебе.“ (Исус Навиев 1:2, 5)

3. Какво помогнало на Исус Навиев да има вяра и да бъде смел?

3 За да има подкрепата и ръководството на Йехова, Исус Навиев трябвало да чете Божия Закон, да размишлява върху него и да го прилага в живота си. Йехова му казал: „Тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех. Ето, заповядвам ти: бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ, твоят Бог, е с тебе, гдето и да идеш.“ (Исус Навиев 1:8, 9) Тъй като послушал Бога, Исус Навиев бил силен, смел и имал успех. Но повечето израилтяни от неговото поколение не послушали Йехова. В резултат на това нямали успех и умрели в пустинята.

Невярващ народ, на когото му липсвала смелост

4, 5. (а) Как нагласата на десетимата съгледвачи се различавала от нагласата на Исус Навиев и Халев? (б) Как реагирал Йехова, виждайки, че на хората им липсва вяра?

4 Четирийсет години по–рано, когато израилтяните за първи път стигнали Ханаан, Моисей изпратил дванайсет мъже да съгледат земята. Десет от тях се върнали изплашени. Те казали: „Всичките люде, които видяхме в нея, са превисоки мъже. Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и пред тях нам се виждаше, че сме като скакалци.“ Дали наистина „всичките люде“ — не само енакимите — били великани? Не. А дали енакимите били потомци на исполините, т.нар. нефилими от времето преди Потопа? Разбира се, че не! Но поради това изопачаване на фактите станът на израилтяните бил обзет от страх. Хората дори искали да се върнат в Египет — страната, в която били роби! (Числа 13:31 — 14:4)

5 Двама от съгледвачите обаче, Исус Навиев и Халев, били готови да влязат в Обетованата земя. Относно ханаанците те казали: „Те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.“ (Числа 14:9) Дали оптимистичната нагласа на Исус Навиев и Халев била неоснователна? Съвсем не! Заедно с останалите израилтяни те били видели как Йехова унижил могъщия Египет и боговете му посредством десетте бедствия, след което удавил фараона и войските му в Червено море. (Псалм 136:15) Очевидно страхът на десетимата съгледвачи, както и на онези, които им повярвали, не бил оправдан. Йехова изразил колко наранен се чувствал от това, като казал: „До кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил посред тях?“ (Числа 14:11)

6. Каква е връзката между смелостта и вярата, и как това се вижда в днешно време?

6 Йехова показал какъв бил коренът на проблема — страхливата нагласа на хората разкрила тяхната липса на вяра. Да, вярата и смелостта са толкова тясно свързани, че апостол Йоан написал следното относно християнския сбор и неговата духовна война: „Това, с което побеждаваме света — нашата победа, — е нашата вяра.“ (1 Йоан 5:4) Днес, подбуждани от вяра, подобна на тази на Исус Навиев и Халев, над шест милиона Свидетели на Йехова — млади и стари, силни и слаби — проповядват добрата новина за Царството по целия свят. Нито един враг не може да накара тази голяма и смела армия да замълчи. (Римляни 8:31)

Не ‘се отдръпвай от Бога’

7. Какво означава изразът „отдръпват се от Бога“?

7 Днес служителите на Йехова смело проповядват добрата новина, защото са съгласни с думите на апостол Павел: „Ние не сме от онези, които се отдръпват от Бога и отиват към унищожение, но от онези, притежаващи вярата, която запазва душата жива.“ (Евреи 10:39) Гръцката дума, преведена с израза „отдръпват се от Бога“, както споменал Павел, не означава просто моментно чувство на страх, тъй като много от верните Божии служители понякога са изпитвали страх. (1 Царе 21:12; 3 Царе 19:1–4) Според един библейски речник тя по–скоро означава да си „небрежен в изявяването на истината“. В речника се добавя, че тази дума може да е метафора, описваща „частично прибиране на платната на кораб, което съответно намалява скоростта“ по отношение на службата на Бога. Разбира се, онези, които имат силна вяра, не „намаляват скоростта“, когато се появят трудности, като например преследване, здравословни проблеми или някакво друго изпитание. Вместо това те напредват в службата на Йехова, знаейки, че той е искрено загрижен за тях и познава техните ограничения. (Псалм 55:22; 103:14) Дали и ти имаш такава вяра?

8, 9. (а) Как Йехова укрепил вярата на първите християни? (б) Какво можем ние да направим, за да укрепим вярата си?

8 Веднъж апостолите мислели, че вярата им е отслабнала, и казали на Исус: „Дай ни още вяра.“ (Лука 17:5) Тяхната искрена молба била удовлетворена особено на Петдесетница през 33 г., когато обещаният свети дух дошъл върху тях и им дал по–дълбоко разбиране на Словото и целта на Бога. (Йоан 14:26; Деяния 2:1–4) След като вярата им била укрепена, учениците се заели с проповедната дейност, чрез която въпреки противопоставянето добрата новина била изявена „на цялото творение под небесата“. (Колосяни 1:23; Деяния 1:8; 28:22)

9 За да укрепим вярата си и да напредваме в службата, ние също трябва да изучаваме Светото писание, да размишляваме върху него и да се молим за светия дух. Само ако запечатаме Божията истина в ума и в сърцето си, както направили Исус Навиев, Халев и първите християни, ще имаме вяра, която да ни дава смелостта, необходима да издържим в духовната война и да победим. (Римляни 10:17)

Не е достатъчно само да вярваш, че има Бог

10. Какво обхваща истинската вяра?

10 Както показали верните хора в древността, вярата, която поражда смелост и издръжливост, не означава просто да вярваш, че Бог съществува. (Яков 2:19) За да имаме такава вяра, е необходимо да опознаем Йехова като личност и да проявяваме пълно доверие в него. (Псалм 78:5–8; Притчи 3:5, 6) Това означава да вярваме с цялото си сърце, че спазването на Божиите закони и принципи е най–доброто за нас. (Исаия 48:17, 18) Вярата означава също да сме напълно уверени, че Йехова ще изпълни всички свои обещания и ‘ще възнагради онези, които усърдно го търсят’. (Евреи 11:1, 6; Исаия 55:11)

11. По какъв начин били благословени Исус Навиев и Халев за вярата и смелостта си?

11 Тази вяра може да расте. Това става, като живеем според истината, ‘опитваме’ ползите от нея, ‘виждаме’ отговорите на молитвите си и по други начини усещаме ръководството на Йехова в живота си. (Псалм 34:8, НС; 1 Йоан 5:14, 15) Можем да сме сигурни, че вярата на Исус Навиев и Халев се засилвала, като ‘опитвали’ Божията доброта. (Исус Навиев 23:14) Обърни внимание на следните мисли: Те преживели четирийсетгодишното пътуване през пустинята, както Бог им бил обещал. (Числа 14:27–30; 32:11, 12) Участвали активно в завладяването на Ханаан, което продължило шест години. Накрая се радвали на дълъг живот и добро здраве и дори получили свое наследство. Само как възнаграждава Йехова онези, които му служат вярно и смело! (Исус Навиев 14:6, 9–14; 19:49, 50; 24:29)

12. Как Йехова ‘възвеличава думата си’?

12 Любещата милост, която Бог проявил към Исус Навиев и Халев, ни напомня за думите на псалмиста: „Възвеличил си думата Си повече от цялото Си име.“ (Псалм 138:2) Когато Йехова използва името си като гаранция за дадено обещание, изпълнението на това обещание ‘се възвеличава’, в смисъл че надминава всички очаквания. (Ефесяни 3:20) Да, той никога не разочарова онези, които ‘намират изключителна наслада’ в него. (Псалм 37:3, 4, НС)

Човек, който ‘бил угоден на Бога’

13, 14. Защо Енох се нуждаел от вяра и смелост?

13 Можем да научим много за вярата и смелостта от примера на един друг предхристиянски свидетел, Енох. Още преди да започне да пророкува, Енох вероятно знаел, че вярата и смелостта му ще бъдат поставени на изпитание. Защо можем да кажем това? Защото в Едемската градина Йехова бил казал, че ще има вражда, или омраза, между онези, които служат на Бога, и онези, които служат на Сатана Дявола. (Битие 3:15) Енох знаел също, че тази омраза се зародила още в началото на човешката история, когато Каин убил брат си Авел. Всъщност баща им Адам живял още почти 310 години, след като се родил Енох. (Битие 5:3–18)

14 Но въпреки тези факти Енох смело ‘продължил да ходи с истинския Бог’ и изобличил „възмутителните неща“, които хората говорели против Йехова. (Битие 5:22, НС; Юда 14, 15) Тази безстрашна позиция на страната на чистото поклонение несъмнено спечелила на Енох много врагове, което изложило живота му на опасност. В този случай Йехова спестил на своя пророк една мъчителна смърт. След като разкрил на Енох, ‘че е угоден на Бога’, той ‘го махнал от мястото му’, като прекратил живота му вероятно по време на пророчески транс. (Евреи 11:5, 13; Битие 5:24)

15. Какъв хубав пример е оставил Енох за служителите на Йехова в днешно време?

15 Веднага след като споменал, че Енох бил „махнат от мястото си“, Павел отново посочил колко е важна вярата, като казал: „Без вяра не е възможно да бъдеш угоден на Бога.“ (Евреи 11:6) Да, вярата на Енох му дала смелостта да ходи с Йехова и да изявява неговата присъда над безбожния свят. В това отношение Енох ни е оставил хубав пример. Ние трябва да извършваме подобна дейност в свят, който се противопоставя на истинското поклонение и е изпълнен с всякакво зло. (Псалм 92:7; Матей 24:14; Откровение 12:17)

Смелост, подбуждана от страх от Бога

16, 17. Кой бил Авдия, и в каква ситуация се намирал?

16 Освен вярата има и друго качество, което допринася за смелостта, а именно почтителният страх от Бога. Нека да разгледаме забележителния пример на един боящ се от Бога човек, живял в дните на пророк Илия и цар Ахаав, който управлявал над северното царство Израил. По време на управлението на Ахаав поклонението към Ваал покварило северното царство в невиждана степен. Всъщност 450 пророци на Ваал и 400 пророци на ашера, или свещеният стълб, който бил фалически символ, ‘ядели на трапезата на Йезавел’, жената на Ахаав. (3 Царе 16:30–33; 18:19)

17 Йезавел била безмилостен враг на Йехова и се опитвала да премахне истинското поклонение от страната. Тя убила някои от пророците на Йехова и дори се опитала да убие Илия, който предупреден от Бога избягал от другата страна на река Йордан. (3 Царе 17:1–3; 18:13) Представяш ли си колко трудно трябва да е било да подкрепяш чистото поклонение в северното царство по онова време? Или още по–лошо, представи си какво е било да работиш в самия царски дворец. Точно в такава ситуация се намирал Авдия *, който се боял от Бога и бил управител в дома на Ахаав. (3 Царе 18:3)

18. Защо Авдия бил забележителен поклонник на Йехова?

18 Несъмнено Авдия бил предпазлив и дискретен в своето поклонение на Йехова. Въпреки това той не направил компромис. В 3 Царе 18:3 се казва: „Авдия се боеше много от Господа.“ Да, той изпитвал забележителен страх от Бога! Този почтителен страх му дал изключителна смелост, както се вижда от действията, които предприел, след като Йезавел убила някои от пророците на Йехова.

19. Как Авдия проявил смелостта си?

19 В Библията четем: „Когато Йезавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка, та бе ги скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и беше ги хранил с хляб и вода.“ (3 Царе 18:4) Сигурно ще се съгласиш, че да храниш тайно сто мъже, било много опасно начинание. Авдия трябвало да внимава да не бъде разкрит не само от Ахаав и Йезавел, но и от 850 фалшиви пророци, които постоянно идвали в двореца. Освен това много от фалшивите поклонници в страната — от селяните до първенците — несъмнено щели да се възползват от всяка възможност да разобличат Авдия, за да спечелят благоволението на царя и царицата. Въпреки всичко, пред очите на тези идолопоклонници Авдия смело се грижел за нуждите на пророците на Йехова. Колко сила може да даде страхът от Бога!

20. Как страхът от Бога помогнал на Авдия, и как неговият пример помага на тебе?

20 Тъй като Авдия проявил смелост, подбуждана от страх от Бога, явно Йехова го защитил от враговете му. В Притчи 29:25 се казва: „Страхът от човека туря примка, а който уповава на Господа, ще бъде поставен на високо.“ Авдия не бил свръхчовек. Той се страхувал да не бъде заловен и убит, както и ние бихме се страхували на негово място. (3 Царе 18:7–9, 12) Но страхът от Бога му дал смелост да преодолее страха от човека, който сигурно изпитвал. Авдия е хубав пример за всички нас, особено за онези, които се покланят на Йехова с риск за свободата си или за живота си. (Матей 24:9) Да, нека всички ние се стремим да служим на Йехова със „страхопочитание и страх от Бога“. (Евреи 12:28)

21. Какво ще разгледаме в следващата статия?

21 Вярата и страхът от Бога не са единствените качества, които вдъхват смелост. Любовта може да има още по–голяма сила. Павел писал: „Бог не ни е дал дух на страхливост, а на сила, любов и здравомислие.“ (2 Тимотей 1:7) В следващата статия ще видим как любовта може да ни помогне да служим смело на Йехова в тези кризисни последни дни. (2 Тимотей 3:1)

[Бележка под линия]

^ абз. 17 Не става въпрос за пророк Авдия (Авдий — РИ).

Можеш ли да отговориш?

• Какво дало смелост на Исус Навиев и Халев?

• Какво обхваща истинската вяра?

• Защо Енох изявявал безстрашно Божията присъда?

• Как страхът от Бога вдъхва смелост?

[Въпроси]

[Снимка на страници 16, 17]

Йехова заповядал на Исус Навиев: „Бъди силен и смел“

[Снимка на страница 18]

Авдия се грижел за Божиите пророци и ги защитавал

[Снимки на страница 19]

Енох известявал смело Божието слово