Силна и неизлечима болка

КАКВО влияние оказва времето върху чувствата на онези, които скърбят поради загубата на свои близки? Били изпратени въпроси до няколко родители, чиито деца били починали преди години. Не всички от тях отговорили. Един баща на име Владимир *, който бил загубил сина си пет години преди това, обяснил, че все още му е трудно да говори за детето си.

Нормално е опечалените родители да тъгуват дълго време. Уилям, чийто осемнайсетгодишен син загинал при удавяне преди десет години, пише: „Все още изпитвам болка поради загубата и това чувство ще ме съпътства, докато съм жив.“ Синът на Люси неочаквано се разболял тежко и починал. Пет години по–късно тя писала: „Първите няколко дни постоянно си мислех, че не е възможно да е истина. Сякаш сънувах ужасен кошмар и скоро щях да се събудя. След време започнах да осъзнавам, че той няма да си дойде. Синът ми почина преди пет години, но все още плача за него, когато съм сама.“

Защо скърбящите родители, като Владимир, Уилям и Люси, изпитват такава силна и неизлечима болка? Нека да видим кои са някои от причините за това.

Защо мъката е толкова голяма?

Чувствата на родителите, когато им се роди дете, не могат да бъдат сравнени с чувствата в никои други човешки взаимоотношения. Дори само като държат своето мъничко бебе, като го наблюдават как спи или се усмихва лъчезарно, те изпитват огромно щастие и удовлетворение. Любещите родители полагат нежни грижи за децата си. Те ги учат да се държат както трябва и да бъдат вежливи. (1 Солунци 2:7, 11) Когато видят добрите резултати от усилията си, те се чувстват горди и започват да хранят големи надежди за своите деца.

Грижовните родители правят всичко по силите си, за да удовлетворяват нуждите на децата си. Те може би заделят редовно пари или вещи, с които един ден да им помогнат да създадат свое семейство. (2 Коринтяни 12:14) Всички тези чувства, средства, усилия и време, които влагат, показват само едно — те се грижат за децата си, за да живеят, а не за да умрат. Когато почине дете, всичко правено за него остава недовършено, надеждите биват разбити. Пред обичта и топлотата,  струящи от родителите към детето, се е издигнала огромна, непреодолима стена — смъртта. Мястото, заемано от техния син или дъщеря в сърцето им, остава празно. Родителите са обзети от дълбока печал, която не може да бъде превъзмогната лесно.

Библията също показва, че опечалените родители изпитват силна и постоянна болка. Тя описва какво се случило, когато патриархът Яков научил, че синът му Йосиф е убит. В нея се казва: „Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време. И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба.“ Години по–късно Яков все още скърбял за сина си, когото мислел за мъртъв. (Битие 37:34, 35; 42:36–38) На друго място в Библията се говори за вярна жена на име Ноемин, чиито двама синове умрели. Дълбоко нажалена, тя искала да смени името си от Ноемин, означаващо „благоугодност“, на Мара, което значи „горест“, или горчивина. (Рут 1:3–5, 20, 21, бел. под линия)

Но Библията не само признава мъката на родителите. Тя показва също как Йехова дава сили на опечалените. В следващата статия ще видим кои са някои от начините, по които Бог дава утеха на онези, които скърбят.

[Бележка под линия]