„Написано, за да бъдем учени“

‘ПРАВЕНЕТО на много книги няма край.’ (Еклисиаст 12:12) Поради огромното количество печатни издания, които заливат пазара в наши дни, тези думи са толкова верни днес, колкото и по времето, когато били записани. Как тогава разумният читател може да прецени какво заслужава неговото внимание?

Когато решават дали да прочетат една книга, много читатели искат да знаят нещо повече за нейния автор. Понякога издателите включват абзац с кратка информация за мястото, където е роден авторът, за академичните му постижения, а също и за неговите вече издадени книги. Самоличността на писателя е важна, както личи от факта, че през предишните векове писателките често използвали мъжки псевдоними, така че потенциалните читатели да не гледат на книгата с пренебрежение само защото е била написана от жена.

За съжаление, както беше отбелязано в предишната статия, някои хора пренебрегват Еврейските писания *, понеже смятат, че Богът, представен в тях, е едно жестоко божество, което безмилостно унищожава своите врагове. Нека обърнем внимание какво се казва в Еврейските и в Християнските гръцки писания относно Автора на Библията.

Авторът на Библията

Според Еврейските писания Бог казал на народа на Израил: „Аз съм Йехова, аз не се променям.“ (Малахия 3:6, НС) Около 500 години по–късно ученикът Яков писал, че Бог, „за разлика от въртящата се сянка, не се променя“. (Яков 1:17) Тогава защо някои хора смятат, че Богът, разкрит в Еврейските писания, е различен от Бога в Християнските гръцки писания?

Отговорът се крие в това, че отделните аспекти на Божията личност са разкрити в различните части на Библията. Например в книгата Битие се казва, че Бог ‘се огорчил в сърцето си’. Освен това в същата книга той е наречен „Създател на небето и на земята“ и „Съдия на цялата земя“. (Битие 6:6; 14:22; 18:25) Дали тези различни описания се отнасят за един и същи Бог? Несъмнено!

Нека да онагледим това с примера за един съдия. За онези, които са се явявали пред него в съда, съдията  е познат най–вече като строг поддръжник на закона. От друга страна, за своите деца той е любещ и великодушен баща, а за близките си приятелите може да е отзивчив човек с приятно чувство за хумор. Съдията, бащата и приятелят са една и съща личност. Това просто са нейните различни аспекти, които се проявяват при различните обстоятелства.

По подобен начин Еврейските писания описват Йехова като „Бог милостив и състрадателен, небързащ да се гневи и изобилстващ с любеща милост и истина“. Но от тях научаваме също, че той „в никакъв случай не ще освободи от наказание“. (Изход 34:6, 7, НС) Тези два аспекта отразяват значението на Божието име. Буквално името „Йехова“ означава „Той причинява да става“. Тоест Бог може да стане всичко, което е необходимо, за да изпълни своите обещания. (Изход 3:13–15) Но той си остава същият Бог. Исус казал: „Йехова, нашият Бог, е един Йехова.“ (Марко 12:29)

Дали Новият завет заменя Еврейските писания?

Днес не е нещо необичайно учебниците да бъдат заменяни с по–съвременни, когато се появи нова информация или когато общоприетите възгледи се променят. Дали по подобен начин Християнските гръцки писания са заменили Еврейските писания? Не, това не е така.

Ако Исус е искал повествованията за неговата служба, както и записаното от неговите ученици, да заменят Еврейските писания, несъмнено той щял ясно да покаже това. Описвайки събитията, станали малко преди възкачването му на небето, в Евангелието според Лука се казва следното относно Исус: „Като започна от Моисей и всичките пророци [книги, намиращи се в Стария завет], той им разтълкува [на двама от своите ученици] нещата, които се отнасяха за него в цялото Писание.“ По–късно Исус се появил пред верните си апостоли и пред други от учениците си и им казал: „Това са моите думи, които ви казах,  още докато бях с вас — всичките неща, записани за мене в Закона на Моисей, в книгите на пророците и в Псалмите, трябва да бъдат изпълнени.“ (Лука 24:27, 44) Дали Исус би използвал Еврейските писания в края на земната си служба, ако те били остарели?

След като християнският сбор бил основан, последователите на Исус продължили да използват Еврейските писания, за да обясняват пророчества, които предстоели да бъдат изпълнени, да цитират принципи от Моисеевия закон, съдържащи ценни поуки, както и да напомнят на останалите християни примера на Божиите служители от древността, който можел да ги насърчи да останат верни. (Деяния 2:16–21; 1 Коринтяни 9:9, 10; Евреи 11:1 — 12:1) Апостол Павел писал, че „цялото Писание е вдъхновено от Бога и полезно за поучаване“. * (2 Тимотей 3:16) Тогава каква полза извличаме от Еврейските писания днес?

Съвети относно всекидневния живот

Да вземем за пример съвременния проблем с расовите предразсъдъци. Един 21–годишен мъж от Етиопия, който живее в град в Източна Европа, казва: „Ако искаме да излезем някъде, трябва да се движим в група. Така има по–голяма вероятност да не ни нападнат. Не можем да отидем никъде след шест часа вечерта, особено в метрото. Когато хората ни погледнат, виждат само цвета на кожата ни.“ Дали Еврейските писания засягат този сложен проблем?

На израилтяните от древността било казано: „Когато някой чужденец се засели при тебе в земята ви, да му не правите зло; чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш туземец, и да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя.“ (Левит 19:33, 34) Да, в древния Израил законът изисквал да се проявява загриженост към преселниците, или „чужденците“, и този закон е записан в Еврейските писания. Не си ли съгласен, че принципите, залегнали в него, биха положили основата за разрешаване на проблема с расовите предразсъдъци днес?

Макар че не дават подробни съвети относно финансовите въпроси, Еврейските  писания съдържат практични напътствия относно разумното използване на парите. Например в Притчи 22:7 четем: „Който взема на заем, е слуга на заемодавеца.“ Много съвременни финансови съветници са на мнение, че да купуваш неразумно на кредит може да доведе до големи финансови проблеми.

Освен това стремежът за постигане на богатство на всяка цена — толкова разпространен в днешния материалистичен свят — бил точно описан от един от най–богатите хора в историята, цар Соломон. Той писал: „Който обича среброто, не ще се насити от сребро, нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.“ (Еклисиаст 5:10) Какво мъдро предупреждение!

Надежда за бъдещето

Цялата Библия има една–единствена тема: Царството под управлението на Исус Христос е средството, чрез което Божието върховенство ще бъде реабилитирано, а името на Бога — осветено. (Даниил 2:44; Откровение 11:15)

От Еврейските писания научаваме някои подробности относно живота по време на управлението на Божието Царство и това ни утешава и ни приближава до източника на тази утеха, Йехова Бог. Например пророк Исаия предсказал, че между хората и животните ще има мирни взаимоотношения: „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето, телето, лъвчето и угоените ще бъдат заедно; и малко дете ще ги води.“ (Исаия 11:6–8) Какво прекрасно бъдеще!

А какво ще стане с онези, които се намират в неблагоприятно положение поради расови или етнически предразсъдъци, сериозни заболявания или икономически фактори извън техния контрол? Еврейските писания пророчески описват онова, което ще постигне Христос Исус: „Той ще избавя сиромаха, когато вика, и угнетения и безпомощния. Ще се смили за сиромаха и немотния, и ще спаси душите на немотните.“ (Псалм 72:12, 13) Тези обещания имат практическа стойност, тъй като помагат на онези, които вярват в тях, да гледат към бъдещето с надежда и увереност. (Евреи 11:6)

Не е чудно, че апостол Павел бил вдъхновен да напише: „Всичко, което е било написано преди, е било написано, за да бъдем учени и чрез издръжливостта си и утехата от Писанието да имаме надежда.“ (Римляни 15:4) Да, Еврейските писания все още са важна част от вдъхновеното Слово на Бога, Библията. Те могат наистина да са ни от полза днес. Надяваме се, че ще положиш усилия да научиш повече за това, което в действителност учи цялата Библия, и така ще се приближиш до нейния Автор, Йехова Бог. (Псалм 119:111, 112)

[Бележки под линия]

[Блок на страница 6]

СТАРИЯТ ЗАВЕТ ИЛИ ЕВРЕЙСКИТЕ ПИСАНИЯ?

Изразът „Стар завет“ се среща във 2 Коринтяни 3:14, РИ. В този стих думата „завет“ е превод на гръцката дума „диатѝки“. В други съвременни преводи на Библията обаче, като например „Нов международен превод“, думата „диатѝки“ е предадена като „договор“, а не „завет“. Защо?

Лексикографът Едуард Робинсън обяснява: „Тъй като древният договор се съдържа в Моисеевите книги, [думата „диатѝки“] се отнася за книгата на договора, или Моисеевите писания, тоест за закона.“ Във 2 Коринтяни 3:14 апостол Павел имал предвид Моисеевия закон, който е само една част от Еврейските писания.

Тогава какъв израз би бил по–подходящ за първите 39 книги от Свещената Библия? Вместо да загатват, че тази част от Библията била остаряла и нямало нужда от нея, Исус Христос и неговите последователи наричали тези книги „Писанието“ и „свещеното Писание“. (Матей 21:42; Римляни 1:2) Затова в съгласие с тези вдъхновени от Бога изказвания Свидетелите на Йехова използват израза „Еврейските писания“ вместо „Стария завет“, тъй като тази част от Библията първоначално била написана предимно на еврейски език. Подобно на това те наричат „Новия завет“ с израза „Гръцките писания“, защото мъжете, които били вдъхновени от Бога да запишат тази част от Библията, използвали гръцки език.

[Снимки на страница 4]

Един човек може да бъде познат като строг съдия, любещ баща и добър приятел

[Снимка на страница 5]

Исус използвал Еврейските писания в проповедната си служба

[Снимки на страница 7]

Кои библейски принципи могат да ни помогнат да вземаме правилни решения?