Не забравяй колко е важно да хвалиш другите

ДАЛИ си чувал някой да се оплаква за това, че работодателят му не го хвали достатъчно за усилията, които полага? Или може би самият ти си имал подобно оплакване? Ако си млад човек, дали си споделял същото относно начина, по който се отнасят с тебе родителите ти или твоите учители?

Навярно някои от тези оплаквания са основателни. Според един немски специалист, когато служителите имат подобно оплакване, онова, което ги притеснява, не е толкова липсата на похвала, колкото това, че началникът им не проявява личен интерес към тях. Във всеки случай, явно нещо липсва. Похвалата и личният интерес са изключително важни, за да се радваме на удовлетворяващи взаимоотношения с другите.

Това е вярно и относно поклонението. В християнския сбор трябва да има сърдечна атмосфера, при която вестителите щедро изказват похвала и проявяват личен интерес един към друг. Членовете на сбора изграждат и запазват подобен дух, като прилагат библейските напътствия. Но независимо колко любещ е един сбор, винаги е възможно да се постигне подобрение. Като имаме предвид това, нека разгледаме три хубави примера на хора, които умеели да изказват похвала: предхристиянският служител на Бога, Елиу, апостол Павел и самият Исус Христос.

Любезен съвет, поднесен с уважение

Елиу, който най–вероятно бил далечен потомък на Авраам, помогнал на Йов да придобие уравновесен възглед относно взаимоотношенията си с Бога. Елиу бил любезен и проявявал уважение. Той търпеливо изчакал своя ред да се изкаже. Докато т.нар. приятели на Йов посочвали единствено недостатъците му, Елиу дал съвет на Йов и с готовност го похвалил за неговия праведен начин на живот. Елиу направил това с топлота и проявил към Йов личен интерес като към приятел, обръщайки се към него по име, нещо което другите не направили. Той любезно го помолил: „Йове, чуй сега словото ми, и слушай всичките мои думи [моля те, изслушай ме и чуй думите ми — НС].“ Проявявайки уважение, Елиу се поставил на мястото на Йов и признал следното: „Ето, и аз съм пред Бога както си ти — и аз съм от кал образуван.“ След което похвалил Йов с думите: „Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; говори, защото желая да бъдеш оправдан [твоята праведност ми носи радост — НС].“ (Йов 33:1, 6, 32)

Когато се отнасяме към другите любезно и с уважение, в известен смисъл, ние ги хвалим. Все едно им казваме: „Ти си достоен за моето внимание и заслужаваш добро отношение.“ Така проявяваме топлота и личен интерес към хората.

 Да бъдем учтиви и любезни е нещо повече от това да имаме добри обноски. За да докоснем сърцата на другите, нашата учтивост и любезност трябва да са искрени и да идват от сърцето ни. Те трябва да бъдат израз на нашата любов и на искрения ни интерес.

Похвалата може да е проява на тактичност

Апостол Павел показал, че това да хвалим другите е проява на тактичност. Например по време на второто си мисионерско пътуване той проповядвал в Атина и защитил християнството пред някои гръцки философи. Нека обърнем внимание на тактичния начин, по който Павел изпълнил трудната си задача. „Но някои философи измежду епикурейците и стоиците започнаха да спорят с него и едни казваха: ‘Какво иска да каже този дърдорко?’, а други: ‘Изглежда известява за някакви чужди богове.’“ (Деяния 17:18) Въпреки тези думи Павел запазил спокойствие и отговорил: „Мъже, атиняни, виждам, че във всичко вие сякаш повече от другите изпитвате страх от божествата.“ Вместо да ги осъди заради идолопоклонството им, Павел ги похвалил за тяхната набожност. (Деяния 17:22)

Дали той постъпил лицемерно? Съвсем не. Павел помнел, че от него не се очаквало да съди слушателите си, както и това, че самият той преди не познавал истината. Неговата задача била да представи посланието на Бога, а не да съди другите. Павел знаел от личен опит онова, което много от съвременните служители на Йехова са разбрали, а именно, че някои искрени защитници на фалшивата религия в крайна сметка стават едни от най–силните защитници на истинската религия.

Подходът на Павел бил добър и довел до хубави резултати. „Някои хора се присъединиха към него и повярваха, сред тях беше и съдията от Ареопага Дионисий, а също и една жена на име Дамарис, както и други.“ (Деяния 17:34) Колко мъдро постъпил Павел, като похвалил атиняните за искрената им вяра, макар и в погрешни учения, вместо да ги осъжда за това, че им липсва точно познание! В много от случаите става ясно, че хората, които са поели в неправилна посока поради погрешна информация, имат добри сърца.

Когато бил призован да се защити пред цар Ирод Агрипа II Павел отново подходил по тактичен начин. За Ирод се знаело, че има кръвосмесителни отношения със сестра си Верникия, нещо, което Божието Слово ясно осъжда. Но Павел не осъдил Ирод. Вместо това той намерил основателна причина да го похвали. „За мене е чест, царю Агрипа, да се защитавам днес пред тебе относно всичко, в което ме обвиняват юдеите, най–вече защото ти познаваш добре всички обичаи и спорове сред юдеите.“ (Деяния 26:1–3)

Колко мъдро би било, ако и ние използваме същия тактичен подход в отношенията си с другите! Това да похвалим свой съсед, съученик или колега, може да допринесе за едни мирни взаимоотношения и да подтикне към добро поведение. Когато с една заслужена похвала докоснем сърцето на някой искрен човек, е възможно дори да го подбудим да промени погрешните си възгледи и действия и да започне да постъпва в хармония с истинското познание.

Съвършеният пример на Исус в изказването на похвала

Исус хвалел другите. Например след своето възкресение и възкачване на небето Исус, под ръководството на Бога, говорил на седемте сбора в Мала Азия посредством апостол Йоан. Той винаги хвалел онези, които заслужавали това. Към сборовете в Ефес, Пергам и Тиатир той използвал следните изрази: „Познавам делата ти, твоите усилия и издръжливостта ти и знам, че не можеш да търпиш злите хора“, „държиш се здраво за моето име и не се отрече от вярата си в мене“ и „познавам делата ти, твоята любов, вяра, служба и издръжливост, и знам, че последните ти дела са повече от предишните“. Дори в посланието си до сбора в Сардис, който имал нужда от сериозен съвет, Исус казал следното  на някои християни, които заслужавали похвала: „Но сред вас в Сардис има няколко души, които не омърсиха горната си дреха, и те ще ходят с мене, облечени в бяло, защото са достойни за това.“ (Откровение 2:2, 13, 19; 3:4) Само какъв хубав пример ни е оставил Исус!

Подобно на Исус ние никога не бива да осъждаме цяла група от хора заради грешките на неколцина и не бива да даваме необходим съвет, без да кажем няколко подходящи думи на похвала. Но е добре да имаме предвид също, че ако хвалим другите единствено когато възнамеряваме да им дадем съвет, понякога похвалата ни може да не бъде чута. Щедро изказвай похвала винаги, когато имаш основания за това! Така, когато се налага да дадеш съвет, той ще бъде приет по–добре.

Старейшини, които изказват искрена похвала

Корнелия, която служи в един от клонове на Свидетелите на Йехова в Европа, си спомня как в началото на 70–те години на миналия век един пътуващ надзорник я попитал как се справя с личното си изучаване и с четенето на списанията. „Почувствах се малко засрамена“ — споделя тя. Въпреки това Корнелия признала, че не успява да прочете всяка статия от списанията. Как реагирал пътуващият надзорник? „Вместо да ме порицае, той ме похвали, че все пак полагам усилия да чета. Бях толкова насърчена от тези думи, че оттогава реших да полагам още по–големи усилия да чета всяка една статия.“

Рей, който също служи в един от клоновете на Свидетелите на Йехова в Европа, си спомня своя първи ден в пионерската служба. На събранието на същия ден  вечерта председателстващият надзорник в неговия сбор — брат, който ходел на работа и имал семейни задължения, както и много отговорности в сбора — влязъл в Залата на Царството, отишъл право при Рей и го попитал: „Как беше първият ти ден в пионерската служба?“ Днес, повече от 60 години по–късно, Рей все още помни загрижеността, която проявил този старейшина.

От тези два примера се вижда, че искрената и любеща проява на признателност за усилията на другите — а не формалните думи или безсмисленото ласкателство — правят чудеса. В християнския сбор имаме толкова много причини да хвалим събратята си по вяра. Можем да ги хвалим например за това, че имат желание да служат на Йехова, за добре подготвените им изказвания, за това, че успяват да преодолеят притеснението си на сцената, когато изнасят доклади или участват в различни части на събранията, за пламенността им в проповедната служба и в поучаването, както и за стремежа им да поставят интересите на Царството и духовните цели на преден план. Когато хвалим другите, биваме богато възнаградени. Това ни прави щастливи и ни помага да имаме положителна нагласа. (Деяния 20:35)

Старейшините трябва да хвалят вестителите в сбора за старателната им работа. Когато е необходимо да дадат съвет, те правят това в дух на любов. От друга страна, старейшините се стремят да не изпадат в крайности, като не изискват всичко да бъде вършено по съвършен начин, и не бива да смятат, че ако нещо не е направено по съвършен начин, това е признак на сериозна слабост.

Християнските старейшини, които проявяват уважение и искрена любезност подобно на Елиу, подхождат по тактичен начин както Павел и подражават на любещата загриженост на Исус, ще бъдат източник на истинско насърчение за своите събратя. Похвалата ще насърчи другите да дадат най–доброто от себе си и ще допринесе за едни радостни, добри взаимоотношения. Колко ли радостен е бил Исус, когато по време на своето покръстване чул следната похвала от своя небесен Баща: „Ти си моят любим син. Аз те одобрявам.“ (Марко 1:11) Нека със своите искрени и смислени думи на похвала допринасяме за това сърцата на събратя ни по вяра да бъдат изпълнени с радост.

[Снимки на страница 15]

Както в дните на Павел, така и днес тактичният подход може да доведе до добри резултати

[Снимка на страница 16]

Сърдечната, искрена похвала прави чудеса