Основни моменти от книгите Йоил и Амос
Словото на Йехова е живо
Основни моменти от книгите Йоил и Амос
ПРОРОКЪТ не казва нищо за себе си, освен това, че е „Йоил, Фатуилевият син“. (Йоил 1:1) В книгата, носеща неговото име, той почти не споменава въпроси, които нямат връзка с посланието му, и дори времето на написването на пророчеството му може да бъде изчислено само приблизително. Предполага се, че това е около 820 г. пр.н.е., девет години, след като Озия става цар в Юда. Защо Йоил не говори много за себе си? Явно защото иска да насочи вниманието ни към посланието, а не към онзи, който го предава.
В дните на цар Озия още един жител на Юда е назначен да служи като пророк. Това е Амос, който бил ‘пастир и цепвал смокините на сикоморовите дървета’. (Амос 7:14, НС) За разлика от Йоил, който пророкува в Юда, Амос е изпратен на север в десетплеменното царство Израил. Книгата Амос е завършена през около 804 г. пр.н.е., след като пророкът се завръща в Юда. Тя е написана на прост, но образен език.
„УВИ ЗА ОНЯ ДЕН!“
Йоил вижда във видение нашествие от гъсеници, скакалци и хлебарки. В пророчеството се обяснява, че те символизират „люде много и силни“ и „юнаци“. (Йоил 1:4; 2:2–7) Пророкът казва: „Уви за оня ден! Защото денят Господен наближи, и ще дойде като гибел от Всесилния.“ (Йоил 1:15) Йехова съветва сионските жители: „Обърнете се към Мене с цялото си сърце.“ Ако те се вслушат в съвета му, Йехова ще „се смили за людете Си“ и ще отдалечи от тях „северната язва“, или нашествието на тези насекоми. Преди обаче да дойде великият му ден, Йехова ще излее „Духа Си на всяка твар“ и ще покаже „чудеса на небето и на земята“. (Йоил 2:12, 18–20, 28–31)
Към народите бива отправено следното предизвикателство: „Изковете палечниците си на ножове, и сърповете си на копия.“ Това означава да се приготвят за война. Наредено им е да „дойдат в Йосафатовата долина“, където ще бъдат съдени и след това унищожени. „А Юда ще бъде населен до века.“ (Йоил 3:10, 12, 20)
Отговори на библейски въпроси:
1:15; 2:1, 11, 31; 3:14: Какво представлява „денят Господен“, или на Йехова? Денят на Йехова е времето, когато той изпълнява присъда над враговете си, което означава унищожение за тях, а спасение за служителите му. Такъв ден например постигнал древния Вавилон, когато през 539 г. пр.н.е. бил покорен от мидийците и персийците. (Исаия 13:1, 6) Още един такъв ден предстои, защото Йехова скоро ще изпълни присъдата си над „Вавилон Велики“, световната империя на фалшивата религия. (Откровение 18:1–4, 21)
2:1–10, 28: Как било изпълнено пророчеството за нашествието на насекомите? В Библията няма сведения, че в Юда някога е имало такова голямо нашествие на насекоми, каквото е предсказано в книгата Йоил. Следователно нападението, което споменава пророкът, явно е символично описание на събитията през 33 г., когато Йехова започнал да излива духа си върху първите последователи на Христос и те започнали да разпространяват послание, което внесло смут сред водачите на фалшивата религия по онова време. (Деяния 2:1, 14–21; 5:27–33) За нас е чест да участваме в подобна дейност днес.
2:32: Какво означава това човек да „призове името Господно“, или на Йехова? Да призовава някой Божието име, означава да знае това име, да показва дълбоко уважение спрямо него и да се уповава на личността, която стои зад това име. (Римляни 10:13, 14)
3:14: Какво представлява „долината на решението“ (Ве–2000)? Това е символично място за изпълнение на Божията присъда. В дните на юдейския цар Йосафат, чието име означава „Йехова е съдия“, Бог избавил жителите на Юда от околните народи, като внесъл смут сред войските на нападателите. Затова мястото е наречено също „Йосафатова долина“. (Йоил 3:2, 12) В наши дни тази долина представя символично място, където народите ще бъдат стъпкани като грозде в лин. (Откровение 19:15)
Поуки за нас:
1:13, 14. За да може човек да бъде спасен, е необходимо да се разкае искрено и да признае, че Йехова е истинският Бог.
2:12, 13. Искреното разкаяние идва от сърцето. То включва ‘раздиране на сърцето’, а не просто ‘раздиране на дрехите’.
2:28–32. Само който ‘призовава името’ на Йехова „ще се избави“, когато настъпи „великият и страшен ден“ на Йехова. Колко сме благодарни, че той излива духа си върху всякакви хора, в резултат на което млади и стари, мъже и жени пророкуват, тоест изявяват „величествените дела на Бога“! (Деяния 2:11) Нима с наближаването на деня на Йехова не е още по–важно да имаме „свято поведение“ и да вършим все повече „дела на преданост към Бога“? (2 Петър 3:10–12)
3:4–8, 19. Йоил пророкувал, че Бог ще поиска сметка от народите, обитаващи земите около Юда, поради жестокия начин, по който са се отнасяли с неговия избран народ. Това станало например с град Тир. Първо вавилонският цар Навуходоносор унищожил тази част от града, която се намирала на сушата, а по–късно Александър Велики покорил островната му част. В тази битка загинали хиляди войници и знатни жители на града, а трийсет хиляди души били продадени в робство. Подобна участ сполетяла и филистимците, които били победени от Александър Велики и неговите наследници. А през четвърти век пр.н.е. и едомската земя вече била пуста. (Малахия 1:3) Изпълнението на тези пророчества укрепва вярата ни в това, че Йехова изпълнява обещанията си. От тях разбираме също как Йехова ще действа спрямо народите, които преследват служителите му днес.
3:16–21. „Небето и земята ще се потресат“ и Йехова ще изпълни присъдата си върху народите. „Но Господ ще бъде прибежище на людете Си“ и ще им даде възможност да живеят в рай. Нима не трябва да сме решени да стоим близо до Йехова, колкото повече наближава денят, в който той ще изпълни присъдата си върху този зъл свят?
„ПРИГОТВИ СЕ ДА ПОСРЕЩНЕШ СВОЯ БОГ“
Амос трябва да предаде едно послание на вражеските народи, обитаващи земите около Израил, както и на самите жители на Юда и Израил. Поради жестокия начин, по който са се отнасяли към народа на Бога, жителите на Сирия, Филистия, Тир, Едом и Моав ще бъдат унищожени. Същото ще постигне и жителите на Юда поради това, че ‘са отхвърлили закона на Господа’. (Амос 2:4) Какво ще стане с десетплеменното царство Израил? В страната бедните биват потискани, неморалността е широко разпространена, а израилтяните се отнасят с неуважение към Божиите пророци. Амос ги предупреждава, че Йехова ‘ще накаже жертвениците на Ветил’ и ‘ще порази зимната къща заедно с лятната къща’. (Амос 3:14, 15)
Макар че Йехова вече ги е наказвал, тези идолопоклонници упорито отказват да се променят. Амос казва на народа Израил: „Приготви се да посрещнеш своя Бог.“ (Амос 4:12) За израилтяните денят на Йехова ще означава, че ще бъдат отведени в „плен оттатък Дамаск“, тоест в Асирия. (Амос 5:27) Въпреки противопоставянето от страна на един свещеник от Ветил, Амос продължава да пророкува смело. Йехова му казва: „Дойде краят на людете Ми Израил. Занапред няма вече да ги щадя.“ (Амос 8:2) Нито шеол, нито високите планини ще могат да ги защитят, когато Бог изпълнява присъдите си. (Амос 9:2, 3) Но Йехова обещава: „Ще върна от плен людете Си Израиля; те ще съградят запустелите градове и ще ги населят, ще насадят лозя и ще пият виното им, и ще направят градини и ядат плода им.“ (Амос 9:14)
Отговори на библейски въпроси:
4:1: Какво представят „Васанските юници“? Във високото Васанско плато, което се намира на изток от Галилейското езеро, имало изобилие от тучни пасбища, което било една от причините районът да бъде известен с породистите си животни, сред които били и васанските крави. Амос оприличил жителките на Самария, които обичали лукса, на васански юници, или крави. Несъмнено те подбуждали „господарите си“, или съпрузите си, да мамят сиромасите, за да задоволяват собствените си желания за богатство.
4:6: Какво означава изразът „чистота на зъбите“? Тъй като се среща наред с израза „оскъдност от хляб“, това може да означава време на глад, когато зъбите остават чисти поради липсата на храна.
5:5: В какъв смисъл израилтяните не бивало ‘да търсят Ветил’? Йеровоам поставил началото на поклонението на златно теле във Ветил. Така градът се превърнал в център на фалшивото поклонение. Градовете Галгал и Вирсавее също били известни с отстъпническо поклонение. За да избегнат предсказаните беди, израилтяните трябвало да престанат да пътуват до тези места, за да се покланят на идоли, и да започнат да търсят Йехова.
7:1: Какво се има предвид с израза „царевата коситба“? Явно става въпрос за наложения от царя данък, събиран за изхранването на конниците и животните му. Този данък трябвало да се плаща ‘когато отавата почне да никне’, тоест ‘когато започват да поникват късните посеви’ (НС). Едва след това хората можели да събират реколта за себе си. Но в този случай, преди да успеят да го направят, се образувал рояк скакалци, който унищожил посевите им, както и останалата растителност.
8:1, 2: Какво изобразявала „кошницата със зрели [летни — бел. под линия] плодове“? Тя послужила като знак за това, че денят на Йехова щял да настъпи скоро. Летните плодове се берели в края на жетвата, тоест в края на земеделската година. Йехова използвал „кошницата с летни плодове“, за да покаже, че наближавал краят на народа Израил. Затова Бог казал на Амос: „Дойде краят на людете Ми Израил. Занапред няма вече да ги щадя.“
Поуки за нас:
1:3, 6, 9, 11, 13; 2:1, 4, 6. Йехова изразил гнева си спрямо постъпките на жителите на Израил, Юда и шестте съседни народа, като казал, че ‘няма да отмени наказанието’, което трябвало да понесат. Заслужилите наказание не могат да избегнат изпълнението на присъдите на Йехова. (Амос 9:2–5)
2:12. Не бива да насърчаваме усърдните пионери, пътуващи надзорници, мисионери или членове на бетеловото семейство да се откажат от целодневната служба, за да водят т.нар. „нормален“ живот. Нека по–скоро да ги насърчаваме да постоянстват в службата си.
3:8. Както ревът на лъва плаши човек, или му оказва силно въздействие, така и думите на Йехова оказали силно въздействие на Амос. Той не можел да не действа според онова, което Йехова му казал: „Иди, пророкувай на людете Ми.“ (Амос 7:15) Страхът от Бога трябва да ни подтиква да бъдем пламенни проповедници на посланието за Царството.
3:13–15; 5:11. С помощта на Йехова скромният пастир Амос могъл да ‘предупреди’ заможните и самодоволни хора. По подобен начин Йехова може да помогне и на нас да известяваме посланието за Царството, независимо от предизвикателствата, които може да срещаме в даден район.
4:6–11; 5:4, 6, 14. Въпреки че израилтяните пренебрегвали Йехова и не се ‘обърнали’ отново към него, те били подканени да ‘потърсят Господа, за да живеят’. Докато Йехова продължава търпеливо да допуска тази зла система да съществува, ние трябва усърдно да подканяме хората да се обърнат към него.
5:18, 19. Глупаво е ‘да желаем деня’ на Йехова, без да сме готови за него. Човекът, който постъпва така, прилича на някого, който бяга от лъв, но срещу него излиза мечка, а щом избяга от мечката, го ухапва змия. Ще бъде добре да ‘стоим будни’ в духовно отношение и да бъдем винаги готови за идването на деня на Йехова. (Лука 21:36)
7:12–17. Трябва смело и безстрашно да известяваме Божието послание.
9:7–10. Неверните израилтяни били потомци на верните патриарси и на онези, които Бог избавил от Египет и избрал да съставляват неговия народ. Въпреки това Йехова гледал на тях с неодобрение, както гледал на „етиопците“, или „синовете на Хус“ (НС). Одобрението на нашия непредубеден Бог не зависи от родословната линия на човек, а от това дали той „се бои от него и върши каквото е праведно“. (Деяния 10:34, 35)
Как ще постъпим ние?
Денят, в който Йехова ще изпълни присъдата си върху света на Сатана, наближава. Бог излива духа си върху своите служители и им помага да предупреждават останалите за идването на този ден. Нека тогава се стремим да помагаме на колкото се може повече хора да опознаят Йехова и да ‘призовават името му’! (Йоил 2:31, 32)
Амос ни подканя: „Мразете злото, обичайте доброто и установявайте правосъдие в портата.“ (Амос 5:15) Колкото повече наближава денят на Йехова, толкова повече усилия трябва да полагаме да се приближаваме до Бога и да се пазим отделени от този зъл свят, като избягваме покваряващото му влияние. Колко навременни напътствия намираме във връзка с това в книгите Йоил и Амос! (Евреи 4:12)
[Снимка на страница 12]
Йоил предупредил: ‘Денят на Йехова наближи!’
[Снимки на страница 15]
Нека като Амос смело и безстрашно да известяваме Божието послание