Подражавай на вярата им

Той защитавал чистото поклонение

ИЛИЯ наблюдавал как множеството бавно се изкачва по склоновете на планината Кармил. Дори на оскъдната утринна светлина окаяното състояние и недоимъкът на народа се виждали ясно. Сушата, продължила три години и половина, била оставила своя белег върху израилтяните.

Сред множеството вървели наперено 450 Ваалови пророци, изпълнени с гордост и силна омраза спрямо Илия, пророкът на Йехова. Царица Йезавел била убила много служители на Йехова, но този човек все още заемал твърда позиция срещу поклонението на Ваал. Докога обаче щяло да продължава това? Навярно езическите пророци смятали, че не било възможно един–единствен човек да устои срещу всички тях. (3 Царе 18:3, 19, 20) На планината със своята царска колесница се изкачил и цар Ахаав. Той също не изпитвал топли чувства към Илия.

Предстоял един ден, който този смел пророк никога нямало да забрави. Докато Илия наблюдавал хората, постепенно наближавал моментът за един от най–драматичните сблъсъци между доброто и злото, който светът някога бил виждал. Как ли се чувствал пророкът при изгрева на зората? Тъй като бил „човек като всички нас“, той несъмнено знаел какво е да изпитваш страх. (Яков 5:17) Но в едно нещо можем да сме сигурни: Докато стоял сред този народ, на който липсвала истинска вяра, сред техния цар отстъпник и сред жестоките, жадни за кръвопролитие свещеници, Илия си дал сметка, че в действителност бил съвсем сам. (3 Царе 18:22)

Но как Израил стигнал до такова окаяно състояние? Какво можеш да научиш ти от това повествование? Библията ни подканя да обръщаме внимание на примера на отдадените служители на Бога и ‘да подражаваме на вярата им’. (Евреи 13:7) Нека сега да разгледаме примера на Илия.

Една продължителна борба достига своята кулминация

През по–голямата част от живота си Илия гледал безпомощно как най–ценното притежание на неговия народ, оставало пренебрегнато и дори било потъпквано. Израил бил обхванат от една продължителна борба, или война, между истинската религия и фалшивата, между поклонението на Йехова Бог и идолопоклонството на съседните народи. В дните на Илия тази борба се задълбочила особено много.

Цар Ахаав се оженил за Йезавел, дъщерята на сидонския цар. Тя била решена да разпространи поклонението на Ваал из цялата земя на Израил и да премахне напълно поклонението на Йехова. Ахаав бързо се поддал на нейното влияние. Той построил храм и олтар на Ваал и застанал начело на поклонението на това езическо божество. Ахаав дълбоко оскърбил Йехова. a (3 Царе 16:30–33)

Защо поклонението на Ваал толкова оскърбявало Бога? То подмамило много израилтяни да се отклонят от истинския Бог. Освен това поклонението на Ваал било една порочна и жестока религия. То включвало мъжка и женска храмова проституция, сексуални оргии и дори жертвоприношения на деца. Затова Йехова изпратил Илия при Ахаав, за да му съобщи, че ще причини суша, която ще продължи, докато Божият пророк не я прекрати. (3 Царе 17:1) Изминали няколко години, преди Илия да се появи отново пред  Ахаав и да му каже да събере народа и Вааловите пророци на планината Кармил.

Какво значение има за нас днес повествованието за тази борба? Някои хора може да решат, че разказът за поклонението на Ваал няма връзка с нашето съвремие, тъй като днес не виждаме около себе си храмове и олтари на Ваал. Това повествование обаче не е просто древна история. (Римляни 15:4) Думата „ваал“ означава „собственик“ или „господар“. Йехова казал на хората от своя народ, че трябва да го изберат за свой „ваал“, или законен „съпруг“ b. (Исаия 54:5) Не си ли съгласен, че и днес вместо на Всемогъщия Бог хората служат на други господари? Независимо дали съсредоточават живота си върху парите, кариерата, развлеченията, сексуалните удоволствия, или принасят поклонение на някое от множеството божества вместо на Йехова, хората всъщност си избират господар. (Матей 6:24; Римляни 6:16) Следователно в известен смисъл най–характерните аспекти на поклонението на Ваал са широко разпространени и днес. Повествованието за борбата между Йехова и Ваал, водена в древността, може да ни помогне да направим мъдър избор относно това на кого ще служим.

В какъв смисъл израилтяните се ‘колебаели’?

От брулените от вятъра хълмове на планината Кармил се разкривала чудесна гледка към една част от земята на Израил — от долината на река Кисон, намираща се близо до Голямото море (Средиземно море), до Ливанските планини, разположени далече на север. c Но когато слънцето изгряло през този съдбоносен ден, гледката била мрачна. Сякаш мъртвешка плащаница била разстлана над някогашната плодородна земя, която Йехова бил дал на потомците на Авраам. Сега тази изгаряна от безмилостното слънце земя била съсипана поради глупостта на собствения народ на Бога! Когато израилтяните се събрали, Илия се приближил към тях и казал: „Докога ще се колебаете между две мнения? Йехова ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него.“ (3 Царе 18:21)

Какво имал предвид Илия с израза „колебаете се между две мнения“? Израилтяните явно не разбирали, че трябва да изберат между поклонението на Йехова и поклонението на Ваал. Те смятали, че могат да се покланят и на двамата — да угаждат на Ваал, като участват в отвратителни ритуали, и да търсят благоволението на Йехова. Вероятно те мислели, че Ваал щял да благославя тяхната реколта и стадата им, а „Господ на Силите“ щял да ги защитава на бойното поле. (1 Царе 17:45) Израилтяните били забравили една основна истина, която убягва на мнозина днес — Йехова не споделя поклонението си с никого другиго. Той изисква и заслужава изключителна преданост. Ако поклонението, принасяно на него, се смесва с други форми на поклонение, то става неприемливо за Бога и дори го обижда! (Изход 20:5)

Затова може да се каже, че тези израилтяни се ‘колебаели’, тоест приличали на човек, който се опитва да върви по два различни пътя едновременно. Много хора днес допускат същата грешка, като позволяват на друг господар, или „ваал“, да се промъкне в живота им и така да измести поклонението на Бога на заден план! Ясният призив, с който Илия подканил израилтяните да спрат да се колебаят, може да помогне и на нас да преразгледаме своите приоритети в живота и да анализираме поклонението си.

Решаващо изпитание

Илия предложил Йехова и Ваал да бъдат подложени на едно изпитание. То било съвсем просто. Вааловите пророци трябвало да издигнат олтар и да сложат на него жертва, след което да се помолят на своя бог да изпрати огън, който да изгори жертвата. Илия щял да направи същото. Той казал: „Оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог [истинският Бог — НС].“ Илия добре знаел кой е истинският Бог. Вярата на пророка била толкова силна, че той не се поколебал да остави Вааловите пророци да започнат преди него.  Илия им дал всяко предимство, като ги оставил да си изберат юнец и да се обърнат първи към своя бог. d (3 Царе 18:24, 25)

В наши дни не стават чудеса. Йехова обаче не се е променил. Можем да имаме в него същото доверие, каквото имал Илия. Например, когато другите не са съгласни с това, което учи Библията, не бива да се притесняваме да ги оставим да изразят своето мнение. Подобно на Илия и ние можем да изчакаме истинският Бог да изясни въпроса. Това става, като разчитаме не на себе си, а на неговото вдъхновено Слово, което е предвидено „за поправяне на нещата“. (2 Тимотей 3:16)

Вааловите пророци поставили жертвата си на олтара и започнали да призовават своя бог. „Послушай ни, Ваале!“ — викали те отново и отново, докато времето си минавало. „Но — както се казва в Библията — нямаше глас, нито кой да отговори.“ Около обяд Илия започнал да им се подиграва, като им казал, че Ваал може да има някаква работа и да е твърде зает в момента или че може би спи и някой трябва да го събуди. „Викайте със силен глас“ — подканил Илия тези измамници. Той знаел, че поклонението на Ваал е една абсурдна измама, и искал хората от Божия народ да разберат това. (3 Царе 18:26, 27)

В отговор на подканата на Илия Вааловите пророци още повече обезумели, като ‘викали със силен глас и се режели според обичая си с мечове и с ножове, догде бликнела кръв от тях’. Но всичко било напразно! ‘Нямало глас, нито кой да отговори, нито кой да внимава.’ (3 Царе 18:28, 29) Ваал наистина не съществувал. Той бил една измислица, чрез която Сатана примамвал хората да се отдалечат от Йехова. Както тогава, така и днес, ако човек избере да служи на друг господар, вместо на Йехова, го очаква разочарование, дори срам. (Псалм 25:3; 115:4–8)

Отговорът

Късно следобед дошъл ред на Илия. Той поправил един от олтарите на Йехова, който несъмнено бил съборен от враговете на чистото поклонение. Пророкът използвал 12 камъка, което вероятно напомнило на мнозина от десетплеменния народ на Израил, че Законът, даден на 12–те племена, все още бил в сила. След това поставил жертвата си на олтара и залял всичко с вода, която навярно била взета от намиращото се наблизо Средиземно море. Той дори изкопал ров около олтара и го напълнил с вода. На Вааловите пророци Божият пророк дал всяко предимство, докато за Йехова било точно обратното. Илия имал пълно доверие в своя Бог! (3 Царе 18:30–35)

Когато всичко било готово, Илия казал молитва. Тази красноречива и изразена по прост начин молитва разкрила кои неща били най–важни за пророка. Преди всичко той искал всички да разберат, че Йехова, а не Ваал, е „Бог в Израиля“. Второ, Илия искал всички да знаят, че той е просто служител на Йехова и че цялата слава и заслуга, принадлежи на Бога. И накрая Илия показал, че все още е загрижен за хората от своя народ и с нетърпение чака момента, когато Йехова ще ‘възвърне сърцата им надире’. (3 Царе 18:36, 37) Въпреки всички неприятности и трудности, причинени от тяхната невярност, Илия все още ги обичал. Дали в личните си молитви към Бога можем да проявяваме подобна загриженост за Божието име, както и смирение и състрадание спрямо онези, които се нуждаят от помощ?

Преди молитвата на Илия събраното множество може би се питало дали Йехова няма да се окаже същата пълна измама, каквато се оказал Ваал. Но след като Илия изрекъл молитвата, вече нямало място за съмнения. В повествованието се казва: „Тогава огън от Господа падна, та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа.“ (3 Царе 18:38) Какъв впечатляващ отговор! Как реагирал народът?

„Йехова, Той е Бог; Йехова, Той е Бог“ — извикали всички те. (3 Царе 18:39) Най–накрая те разбрали истината. Все още обаче не били показали, че имат вяра. Честно казано това, че израилтяните признали, че Йехова  е истинският Бог, след като видели как огън пада от небето в отговор на една молитва, всъщност съвсем не било забележителна проява на вяра. Затова Илия поискал от тях още нещо. Той ги подканил да направят това, което трябвало да направят преди много години — да се подчинят на Закона на Йехова. Според Божия закон фалшивите пророци и идолопоклонниците трябвало да бъдат убити. (Второзаконие 13:5–9) Тези Ваалови пророци били заклети врагове на Йехова Бог, които съзнателно се противопоставяли на неговите цели. Дали заслужавали милост? Дали те били показали милост спрямо всички онези невинни деца, които били изгаряни живи в жертвоприношение на Ваал? (Притчи 21:13; Йеремия 19:5) Не, тези мъже вече не заслужавали милост. Затова Илия наредил да бъдат избити и това било изпълнено. (3 Царе 18:40)

Сред съвременните критици има такива, които повдигат възражения относно случилото се след изпитанието на планината Кармил. Някои хора се тревожат да не би религиозни фанатици да използват това повествование, за да оправдаят своите насилнически действия, подбуждани от религиозна нетърпимост. За съжаление днес наистина има много религиозни фанатици, които са склонни към насилие. Илия обаче не бил фанатик. Той действал от името на Йехова и изпълнил една справедлива присъда. Освен това истинските християни знаят, че не могат да последват примера на Илия и да вземат меч, за да убият злите. След идването на Месията на всички ученици на Исус бил даден следният ръководен принцип, изразен в думите на Христос към апостол Петър: „Върни меча си на мястото му, защото всички, които вадят меч, от меч ще загинат.“ (Матей 26:52) Йехова ще използва своя Син, за да въздаде съвършена справедливост в бъдеще.

Отговорността на всеки истински християнин днес е да води живот, изпълнен с вяра. (Йоан 3:16) Един от начините, по които може да прави това, е да подражава на верни мъже като Илия. Илия се покланял единствено на Йехова и подканял другите да правят същото. Той смело изобличил една измамна религия, която Сатана използвал, за да подмамва хората да се отклонят от Йехова. Вместо да разчита на собствените си способности или идеи, пророкът вярвал, че Йехова ще оправи нещата. Илия наистина защитавал чистото поклонение. Нека всеки един от нас подражава на вярата му!

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 20]

Който и господар да избереш вместо Йехова, ще останеш разочарован

[Снимка на страница 21]

„Йехова, Той е Бог“