Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Основни моменти от писмата до галатяните, ефесяните, филипяните и колосяните

Основни моменти от писмата до галатяните, ефесяните, филипяните и колосяните

Словото на Йехова е живо

Основни моменти от писмата до галатяните, ефесяните, филипяните и колосяните

СЛЕД КАТО чува, че някои поддръжници на юдаизма са отклонили от чистото поклонение известен брой християни, апостол Павел пише едно въздействащо писмо „до сборовете в Галатия“. (Гал. 1:2) Написано между 50 и 52 г., това писмо съдържа конкретни съвети и има голяма подбуждаща сила.

Около десет години по–късно, докато е в Рим като „затворник в Христос Исус“, Павел пише до сборовете в Ефес, Филипи и Колоса, като им осигурява мъдри съвети и любещо насърчение. (Еф. 3:1) Днес ние също можем да извлечем полза, като обърнем внимание на посланието, съдържащо се в писмата до галатяните, ефесяните, филипяните и колосяните. (Евр. 4:12)

КАК БИВАМЕ „ОБЯВЕНИ ЗА ПРАВЕДНИ“?

(Гал. 1:1 — 6:18)

Тъй като привържениците на юдаизма се стремят с хитрост да злепоставят Павел, той защитава назначението си като апостол, разказвайки определени подробности от своя живот. (Гал. 1:11 — 2:14) Като изобличава фалшивите им учения, Павел отбелязва: „Човек бива обявен за праведен не въз основа на дела според закон, но единствено чрез вяра в Христос Исус.“ (Гал. 2:16)

Павел казва, че Христос ‘е освободил чрез откуп онези, които са подчинени на закон’, за да се радват на християнска свобода. Апостолът настойчиво подканя галатяните: „Стойте твърдо и не позволявайте отново да ви бъде надянат ярем на робство.“ (Гал. 4:4, 5; 5:1)

Отговори на библейски въпроси:

3:16–18, 28, 29: Дали договорът с Авраам е все още в сила? Да. Договорът на Закона бил даден като допълнение към договора на Бога с Авраам, а не го заменял. Затова договорът с Авраам останал в сила дори след като Законът бил ‘премахнат’. (Еф. 2:15) Обещанията в него са потвърдени за същинското „семе“, или потомство, на Авраам — Христос Исус, който е главната част на потомството, и онези, които ‘принадлежат на Христос’.

6:2: Какво представлява „законът на Христос“? Този закон се състои от всичко, което Исус поучавал и заповядвал. В него най–главна е заповедта ‘да се обичаме един другиго’. (Йоан 13:34)

6:8: Как ‘сеем в полза на духа’? Ние ‘сеем в полза на духа’, като живеем по начин, който позволява на Божия дух да действа свободно върху нас. Това включва всеотдайно да участваме в дейностите, които Бог подкрепя чрез духа си.

Поуки за нас:

1:6–9. Когато възникнат проблеми в сбора, християнските старейшини трябва да действат незабавно. Чрез разумни разсъждения и като използват Писанието, те могат бързо да оборят фалшивите твърдения.

2:20. Ние трябва да се научим да гледаме на откупа като на дар от Йехова лично за нас. (Йоан 3:16)

5:7–9. Лошите приятели могат ‘да ни попречат да продължаваме да сме послушни на истината’. Ще бъде проява на мъдрост, ако страним от тях.

6:1, 2, 5. Онези, които ‘проявяват духовни качества’, могат да ни помогнат да носим товара на една трудна ситуация, възникнала, когато неволно сме предприели погрешна стъпка. Но когато става въпрос за нашите християнски отговорности, всеки трябва да „носи собствения си товар“.

‘ВСИЧКО ЩЕ СЕ СЪБЕРЕ ЗАЕДНО ПРИ ХРИСТОС’

(Еф. 1:1 — 6:24)

В своето писмо до ефесяните Павел разглежда въпроса за християнското единство и говори за „една уредба за управление на нещата, когато свършат определените времена, ... да [се] събере отново всичко заедно при Христос — онова, което е на небесата, и онова, което е на земята“. Христос е дал „дарове във вид на човеци“, за да помогне на всички ‘да достигнат единство във вярата’. (Еф. 1:10; 4:8, 13)

За да почитат Бога и да допринасят за единството, християните трябва ‘да облекат новата личност’ и ‘да се подчиняват един на друг в страх от Христос’. Необходимо е също те ‘да устояват непоколебимо срещу коварствата на Дявола’, като си сложат пълните духовни бойни доспехи. (Еф. 4:24; 5:21; 6:11)

Отговори на библейски въпроси:

1:4–7: Как помазаните християни били предопределени много преди да бъдат родени? Те били предопределени като група, или клас, а не като отделни личности. Това станало още преди първата човешка двойка да предаде греха на своето потомство. Пророчеството, записано в Битие 3:15, било изречено преди да бъде заченат грешен човек и включвало целта на Бога определени последователи на Христос да управляват заедно с Божия син в небесата. (Гал. 3:16, 29)

2:2: В какъв смисъл духът на света е като въздух и какво влияние оказва той? „Духът на света“, или духът на независимостта и непокорството, може да прониква навсякъде точно като въздуха, който дишаме. (1 Кор. 2:12) Този дух има „власт“ над света, защото влиянието му е силно и постоянно.

2:6: Как помазаните християни могат да бъдат „в небесните места“, докато са все още на земята? Изразът „небесните места“ в този стих не се отнася за небесното наследство, обещано на помазаните. По–скоро тези думи насочват вниманието към тяхната извисена позиция пред Бога поради това, че те са „белязани с печата на обещания свети дух“. (Еф. 1:13, 14)

Поуки за нас:

4:8, 11–15. Исус Христос ‘взел пленници’, тоест освободил от властта на Сатана някои мъже, за да ги използва като дарове за изграждането на християнския сбор. Ние можем „чрез любов да израснем във всички неща в ... Христос“, като сме послушни и се подчиняваме на онези, които ни ръководят, и като сътрудничим на уредбите в сбора. (Евр. 13:7, 17)

5:22–24, 33. Една съпруга трябва не само да се подчинява на своя съпруг, но също и да го уважава. Тя ще прави това, ако проявява „тих и мек дух“ и се стреми да му отдава почит, като говори добре за него и полага усилия да подкрепя неговите решения, за да имат успех. (1 Пет. 3:3, 4; Тит 2:3–5)

5:25, 28, 29. Точно както „храни“ самия себе си, един съпруг е длъжен да удовлетворява нуждите и на съпругата си във физическо, емоционално и духовно отношение. Освен това той трябва любещо да се грижи за жена си, като прекарва достатъчно време с нея и се отнася нежно както с думите, така и с действията си.

6:10–13. За да се противопоставим на демоничните сили, ние трябва да облечем напълно духовните бойни доспехи от Бога.

„ДА ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ВЪРВИМ НАПРЕД“

(Флп. 1:1 — 4:23)

В писмото си до филипяните Павел набляга на темата за любовта. Той казва: „За това се моля непрестанно — вашата любов да изобилства все повече и повече заедно с точно познание и пълна проницателност.“ За да ги предпази от капана на самонадеяността, той ги подканя: „Продължавайте да изработвате спасението си със страх и треперене.“ (Флп. 1:9; 2:12)

Павел насърчава онези, които са зрели, ‘да са устремени към целта, към наградата на небесното призоваване от Бога’. Той казва: „Нека според напредъка, който сме постигнали, да продължаваме да вървим напред съгласно вече установения начин на постъпване.“ (Флп. 3:14–16)

Отговори на библейски въпроси:

1:23: Между какви „две неща“ бил притиснат Павел и какво ‘избавление’ желаел той? Поради обстоятелствата, в които се намирал, Павел бил притиснат от две възможности, които стоели пред него — животът или смъртта. (Флп. 1:21) Той не казал кое ще избере, а разкрил онова, което желаел — ‘да бъде избавен и да бъде заедно с Христос’. (Флп. 3:20, 21; 1 Сол. 4:16) В резултат на това ‘избавление’ по време на Христовото присъствие Павел щял да получи наградата, която Йехова бил приготвил за него. (Мат. 24:3)

2:12, 13: По какъв начин Бог ни кара ‘да искаме и да действаме’? Светият дух на Йехова може да действа в нашите умове и сърца и да засили желанието ни да правим най–доброто в службата за Бога. Следователно ние не сме оставени без помощ, докато ‘продължаваме да изработваме спасението си’.

Поуки за нас:

1:3–5. Въпреки че били бедни в материално отношение, филипяните са ни оставили хубав пример в проявяването на щедрост. (2 Кор. 8:1–6)

2:5–11. Както показва примерът на Исус, смирението не е признак на слабост, а на морална сила. Освен това Йехова възвеличава смирените. (Пр. 22:4)

3:13. ‘Нещата зад нас’ може да са доходна кариера, сигурността от това да сме част от богато семейство или дори сериозни грехове, извършени в миналото, за които сме се разкаяли и от които сме ‘се измили’. (1 Кор. 6:11) Ние трябва да забравим тези неща, тоест да престанем да се тревожим за тях, и ‘да се насочваме към нещата пред себе си’.

ДА БЪДЕМ „УТВЪРЖДАВАНИ ВЪВ ВЯРАТА“

(Кол. 1:1 — 4:18)

В своето писмо до колосяните Павел изобличава погрешните идеи на лъжливите учители. Чрез разсъждения апостолът стига до заключението, че спасението зависи не от изискванията на Закона, а от това ‘да постоянстваме във вярата’. Павел насърчава колосяните ‘да продължават да живеят в единство с Христос, вкоренени и изграждани в него и утвърждавани във вярата’. Каква полза щели да имат те, ако утвърждавали вярата си? (Кол. 1:23; 2:6, 7)

Павел пише: „Освен всичко това се облечете с любовта, защото тя свързва всичко в едно по съвършен начин. И нека в сърцата ви владее мирът на Христос.“ Апостолът им казва: „Каквото и да вършите, вършете го всеотдайно като за Йехова, а не като за хората.“ Относно хората извън сбора той казва: „Постъпвайте мъдро спрямо външните.“ (Кол. 3:14, 15, 23; 4:5)

Отговори на библейски въпроси:

2:8: Кои са „основните представи на света“, за които Павел предупредил? Това са основните неща или принципи, които характеризират, ръководят и подкрепят света на Сатана. (1 Йоан 2:16) Сред тях са философията, материализмът и фалшивата религия на този свят.

4:16: Защо писмото до сбора в Лаодикия не е част от Библията? Вероятно защото това писмо не съдържало информация, която да е полезна за нас днес. Или може би в него били повторени мислите от другите канонични писма.

Поуки за нас:

1:2, 20. Откупът, който Бог осигурил поради своята незаслужена милост, може да изчисти нашата съвест от чувството за вина и да ни донесе вътрешен мир.

2:18, 23. „Лъжливото смирение“ — тоест човек да се преструва на смирен, за да направи впечатление на другите, като например се отказва от материални неща или се отнася сурово към собственото си тяло — е признак за това, че този човек „се гордее с плътския си ум“.