Основни моменти от писмата на Яков и Петър
Словото на Йехова е живо
Основни моменти от писмата на Яков и Петър
ПОЧТИ 30 години след Петдесетница през 33 г. ученикът Яков, един от природените братя на Исус, пише писмо до „дванайсетте племена“ на духовния Израил. (Як. 1:1) Неговата цел е да ги насърчи да бъдат силни във вярата и да проявяват издръжливост, когато се сблъскват с изпитания. Той дава и съвети за разрешаването на сериозните проблеми, които са се появили в сборовете.
Точно преди вълната от преследване, предизвикана от римския император Нерон през 64 г., апостол Петър пише своето първо писмо до християните, за да ги насърчи да останат твърди във вярата. В своето второ писмо, написано скоро след първото, Петър насърчава събратята си по вяра да обръщат внимание на Божието слово и ги предупреждава за идването на деня на Йехова. Ние действително можем да извлечем голяма полза от разглеждането на посланията в писмата на Яков и Петър. (Евр. 4:12)
БОГ ДАВА МЪДРОСТ НА ОНЗИ, КОЙТО „ИСКА С ВЯРА“
Яков пише: „Щастлив е човекът, който постоянства в издържането на изпитания, понеже след като бъде одобрен, ще получи наградата на живота.“ Онзи, който „постоянно иска с вяра“, получава от Йехова необходимата мъдрост, за да издържи на изпитанията. (Як. 1:5–8, 12)
Вяра и мъдрост са необходими и на онези, които ‘стават учители’ в сбора. След като говори за езика като за „малка част на тялото“, която „петни цялото тяло“, Яков предупреждава относно тенденциите в света, които могат да разрушат взаимоотношенията ни с Бога. Той посочва и стъпките, които трябва да предприеме духовно болният човек, за да се възстанови. (Як. 3:1, 5, 6; 5:14, 15)
Отговори на библейски въпроси:
2:13: Как „милостта ликува победоносно над съденето“? Когато ‘даваме за себе си сметка на Бога’, той взема предвид милостта, която сме проявили към другите, и ни прощава въз основа на изкупителната жертва на своя Син. (Рим. 14:12) Нима това не е причина да направим милостта преобладаващо качество в живота си?
4:5: От кое място в Писанието цитира Яков тук? Яков не цитира конкретен стих. Но тези вдъхновени от Бога думи вероятно са основани на общата мисъл, която е изразена в Битие 6:5; 8:21; Притчи 21:10 и Галатяни 5:17.
5:20: Какво означават думите, че „който отвърне един грешник от грешния му път, ще спаси душата му от смърт и ще покрие множество грехове“? Християнинът, който отвръща съгрешилия от грешното му поведение, спасява душата на разкайващия се човек от духовна смърт, а може би и от вечно унищожение. Освен това онзи, който помага на грешника по такъв начин, ‘покрива множество [негови] грехове’.
Поуки за нас:
1:14, 15. Неправилното желание води до грях. Затова не бива да подхранваме погрешните желания, като непрекъснато мислим за тях. Вместо това трябва ‘постоянно да мислим’ за изграждащи неща и да изпълваме ума и сърцето си с тях. (Флп. 4:8)
2:8, 9. ‘Показването на предпочитания’ е в противоречие с „превъзходния закон“ на любовта. Ето защо истинските християни не показват предпочитания към определени хора.
2:14–26. Ние сме „спасени чрез вяра“, а не „благодарение на дела“ според Моисеевия закон или на делата, които вършим като християни. Вярата ни не бива да е само на думи. (Еф. 2:8, 9; Йоан 3:16) Тя трябва да ни подбужда да постъпваме в хармония с Божията воля.
3:13–17. Несъмнено „мъдростта, идваща от горе“, превъзхожда мъдростта, която е „земна, животинска, демонична“! Ние трябва да продължаваме да търсим мъдростта от Бога, както бихме търсили „скрити съкровища“. (Пр. 2:1–5)
3:18, РИ. Семето на добрата новина за Царството бива засявано „с мир от миротворците“. Важно е да бъдем миротворци, а не да бъдем свадливи и да се държим арогантно или невъздържано.
‘ЗАСТАНЕТЕ СРЕЩУ САТАНА, ТВЪРДИ ВЪВ ВЯРАТА’
Петър напомня на своите събратя по вяра за тяхната „жива надежда“ за наследство в небето. Той им казва: „Вие ... сте ‘избран род, царско свещенство, свят народ’.“ След като дава конкретни съвети относно подчинението, Петър подканя всички ‘да бъдат единомислени, да проявяват съчувствие, братска обич, нежно състрадание и смирение’. (1 Пет. 1:3, 4; 2:9; 3:8)
Тъй като „краят на [юдейската система] е наближил“, Петър съветва братята ‘да бъдат здравомислещи и да внимават да не пренебрегват молитвата’. Той им казва: „Бъдете трезвомислещи, бъдете нащрек. ... Застанете срещу [Сатана], твърди във вярата.“ (1 Пет. 4:7; 5:8, 9)
Отговори на библейски въпроси:
3:20–22: Как покръстването ни спасява? Онези, които искат да бъдат спасени, трябва да бъдат покръстени. Но не самото покръстване спасява човека. Спасението всъщност е възможно „благодарение на възкресението на Исус Христос“. Кандидатът за покръстване трябва да вярва, че спасението е възможно единствено поради това, че Исус понесъл жертвена смърт, бил възкресен и „е до дясната ръка на Бога“, като притежава власт над живите и мъртвите. Покръстването, което е основано на такава вяра, съответства на начина, по който ‘осем души били пренесени в безопасност през водата’.
4:6: Кои били „мъртвите“, на които ‘била проповядвана добрата новина’? Това били хората, които били „мъртви в своите провинения и грехове“, тоест онези, които били духовно мъртви, преди да чуят добрата новина. (Еф. 2:1) Но след като проявили вяра в добрата новина, те оживели в духовно отношение.
Поуки за нас:
1:7. За да може вярата ни да бъде истински ценна, тя трябва да бъде проверена, или изпитана. Такава силна вяра наистина „запазва душата жива“. (Евр. 10:39) Ние не бива да бягаме от изпитанията, на които е подложена вярата ни.
1:10–12. Ангелите желаели да разберат и да надникнат в дълбоките духовни истини, които записали Божиите пророци в миналото относно сбора на помазаните християни. Но тези неща станали явни едва когато Йехова започнал да има отношения с този сбор. (Еф. 3:10) Ние трябва да подражаваме на примера на ангелите и да се стремим да изследваме „дълбоките неща на Бога“. (1 Кор. 2:10)
2:21. Като следваме своя пример за подражание, Исус Христос, ние трябва да бъдем готови да понесем страдания дори до смърт, когато защитаваме върховенството на Йехова.
5:6, 7. Когато прехвърлим тревогите си на Йехова, той ни помага да продължаваме да поставяме истинското поклонение на първо място в живота си, вместо да се безпокоим прекалено относно онова, което може да донесе утрешният ден. (Мат. 6:33, 34)
„ДЕНЯТ НА ЙЕХОВА ЩЕ ДОЙДЕ“
Петър пише: „Никога пророчество не се е появявало по човешка воля, но хора са говорили онова, което идва от Бога, ръководени от светия дух.“ Ако обръщаме внимание на пророческото слово, това може да ни предпазва от „лъжливи учители“ и от други личности, които оказват покваряващо влияние. (2 Пет. 1:21; 2:1–3)
Петър предупреждава: „В последните дни ще дойдат с подигравките си присмехулници.“ Но „денят на Йехова ще дойде като крадец“. Петър завършва писмото си с разумен съвет към онези, които ‘очакват и постоянно мислят за този наближаващ ден’. (2 Пет. 3:3, 10–12)
Отговори на библейски въпроси:
1:19: Кой е „зорницата“, кога изгрява и как можем да разберем, че това вече е станало? „Зорницата“ е Исус Христос, след като станал цар на Божието Царство. (Откр. 22:16) През 1914 г. Исус изгрял пред цялото творение като месиански цар, възвестяващ зората на един нов ден. Преобразяването било видение и предобраз на славата и царската власт на Исус и подчертало сигурното изпълнение на Божието пророческо слово. Когато обръщаме внимание на това слово, нашите сърца биват озарени и ние разбираме, че Зорницата вече е изгряла.
2:4: Какво е „тартар“ и кога бунтовните ангели били хвърлени в него? Тартар е подобно на затвор състояние, в което могат да се намират само духовни създания, но не и хора. Това е състояние на непрогледен мрак по отношение на Божиите светли цели. Онези, които са в тартар, нямат никаква надежда за бъдещето. Бог хвърлил непокорните ангели в тартар по времето на Ной и те ще останат в това принизено състояние, докато не бъдат унищожени.
3:17: Какво имал предвид Петър с думите, че християните знаели за нещата „предварително“? Петър имал предвид, че те знаели какво ще се случи в бъдеще от това, което под вдъхновение било разкрито на него и на другите писатели на Библията. Тъй като това познание не било безгранично, първите християни не знаели подробности относно бъдещите събития. Те знаели само в общи линии какво биха могли да очакват.
Поуки за нас:
1:2, 5–7. Освен че ще ни помага да растем в „точното познание за Бога и за ... Исус“, полагането на старателни усилия за развиването на качества като вяра, издръжливост и преданост към Бога може да ни подтиква да не бъдем „бездейни или безплодни“ по отношение на това познание. (2 Пет. 1:8)
1:12–15. За да останем „здраво установени в истината“, ние имаме нужда от постоянни напомняния, като например тези, които получаваме чрез събранията на сбора, личното си изучаване и четенето на Библията.
2:2. Трябва да внимаваме нашето поведение да не нанася укор върху Йехова и неговата организация. (Рим. 2:24)
2:4–9. Като имаме предвид какво е извършил Йехова в миналото, можем да бъдем уверени, че той „знае как да избави от изпитание хората, проявяващи преданост към Бога, но да запази неправедните за деня на съда, за да бъдат унищожени“.
2:10–13. Макар че „славните“, тоест християнските старейшини, имат недостатъци и понякога допускат грешки, ние не бива да говорим оскърбително за тях. (Евр. 13:7, 17)
3:2–4, 12. Това да обръщаме сериозно внимание на „казаните отпреди думи на светите пророци и заповедите на господаря и спасителя“ ще ни помага да се съсредоточаваме върху наближаващия ден на Йехова.
3:11–14. Като хора, които ‘очакват и постоянно мислят за наближаващия ден на Йехова’, ние трябва (1) да имаме „свято поведение“, запазвайки физическа, умствена, морална и духовна чистота, (2) да вършим изобилно дела, отразяващи „преданост към Бога“, като например нещата, които са свързани с работата по проповядване за Царството и правенето на ученици, (3) да поддържаме поведението и личността си „неопетнени“ от света, (4) да бъдем „безупречни“, като вършим всички неща с чисти подбуди, и (5) да бъдем „в мир“ с Бога, със своите християнски братя и сестри и с останалите хора.