Библията е жива дори и на мъртъв език

ПРЕЗ последните няколко века най–малко половината от езиците, говорени в света, изчезнаха. Когато вече не е ро̀ден за никого, един език отмира. Ето защо латинският обикновено бива определян като „мъртъв“ език, въпреки че е изучаван от много хора и е официалният език на Ватикана.

На латински били направени и някои от първите и основни преводи на Библията. Възможно ли е преводи на един вече „мъртъв“ език да са „живи“ и да оказват влияние на читателите на Свещеното писание днес? Забележителната история на тези преводи разкрива отговора на този въпрос.

Първите преводи на латински

Латинският бил първият език, който се говорел в Рим. Когато писал до християнската общност в този град обаче, апостол Павел използвал гръцки. * Това не създало трудности, защото по онова време повечето хора в Рим говорели и двата езика. Тъй като много от жителите на града били родом от елинизираните области на Мала Азия, за Рим се казвало, че постепенно се превръща в гръцки град. Във всяка римска провинция се говорело на различен език, но с разширяването на пределите на империята латинският придобивал все по–голямо значение. В резултат на това Свещеното писание било преведено от гръцки на латински. Работата по превода изглежда започнала през втори век в Северна Африка.

Многобройните преводи, които били направени тогава, са известни като „Ветус Латина“, или стар латински превод. Днес не разполагаме с древен ръкопис, който да съдържа пълния превод на Писанието на латински. Но запазените фрагменти, както и откъсите, които са цитирани от древните писатели, дават основания да се смята, че „Ветус Латина“ не бил цялостен хармоничен труд. Този превод навярно бил направен от няколко преводачи, които работели независимо един от друг по различно време и на различни места. Следователно „Ветус Латина“ не представлява един цялостен текст, а по–скоро е сборник от преводи от гръцки.

Отделните опити на различни хора да превеждат части от Писанието на латински породили известно объркване. Към края на четвърти век Августин, един от отците на църквата, изразил мнението, че „всеки човек, в чиито ръце попаднел гръцки ръкопис и който си мислел, че притежава някакво познание, макар и ограничено, за двата езика, се осмелявал да превежда“ на латински. Августин не бил единственият, който смятал, че има прекалено много преводи, и който подлагал под съмнение тяхната точност.

Преводът на Йероним

Човекът, който се опитал да премахне объркването, породено от многобройните преводи на Библията, бил Йероним. Той понякога служел като секретар на Дамас, който през 382 г. бил епископ на Рим. Епископът помолил Йероним да ревизира латинския текст на евангелията. Задачата била изпълнена само за няколко години, след което Йероним се заел с ревизия на латинския превод и на други книги от Библията.

Преводът на Йероним, по–късно наречен „Вулгата“, се основавал на различни източници. Например преработката на Псалмите  била направена въз основа на „Септуагинта“, гръцкият превод на Еврейските писания, завършен през втори век пр.н.е. Йероним ревизирал евангелията и превел голяма част от Еврейските писания от езика на оригинала. Останалите книги вероятно били преработени от други книжници. В Йеронимовата „Вулгата“ били включени в крайна сметка и части на „Ветус Латина“.

Първоначално трудът на Йероним не бил радушно приет и не получил одобрението дори и на Августин. Но с течение на времето на превода започнало да се гледа като на образец за еднотомна Библия. През осми и девети век учени като Алкуин и Теодулф се заели със задачата да отстранят езиковите и текстови грешки, които се били появили в превода на Йероним заради многобройните преписи. Други разделили текста на глави, като така улеснили използването на Писанието. Когато била изобретена печатарската преса с подвижни букви, първата отпечатана Библия била тази на Йероним.

През 1546 г. на Тридентския събор католическата църква нарекла превода на Йероним „Вулгата“ и го обявила за „автентичен“ труд, одобрен за четене при католическите църковни служби. Същевременно обаче било поискано да бъде направена ревизия. Изпълнението на тази задача трябвало да бъде надзиравано от специална комисия, но папа Сикст V, който нямал търпение работата да приключи, очевидно леко надценил способностите си и решил сам да завърши ревизията.  Но печатането на това преработено издание едва било започнало, когато папата починал през 1590 г. Кардиналите незабавно отхвърлили превода като труд, изпълнен с грешки, и го спрели от печат.

През 1592 г. под ръководството на папа Климент VIII било отпечатано ново издание, известно като Сикстинско–Климентинска Библия, която дълго време останала официалният превод на католическата църква. Сикстинско–Климентинската „Вулгата“ също послужила като основа за различни католически преводи на говорими езици, като например за превода на италиански на Антонио Мартини, завършен през 1781 г.

Съвременна Библия на латински

След критичния анализ на текста през XX век стана ясно, че е необходимо „Вулгата“, подобно на други преводи, да бъде ревизирана. Затова през 1965 г. католическата църква основа комисия за „Нова Вулгата“, като ѝ възложи задачата да преработи латинския превод въз основа на осъвремененото познание. Целта беше новият текст да се използва при католическите служби на латински език.

Първата част на новото издание беше отпечатана през 1969 г., а през 1979 г. папа Йоан Павел II одобри превода „Нова Вулгата“. Това първо издание съдържаше Божието име Яхве на няколко места, например в стиховете от Изход 3:15 и 6:3. По–късно обаче, както се изрази един от членовете на комисията, второто официално признато издание, отпечатано през 1986 г., ‘„се разкая“ и „Доминус“ [Господар] отново беше върнато на мястото на името Яхве’.

Точно както векове по–рано преводът „Вулгата“ търпял критика, така и текстът на „Нова Вулгата“ беше оспорен дори и от католически учени. Въпреки че отначало изданието беше представено като важно средство за обединяване на различните християнски деноминации, мнозина гледаха на него като на  пречка за осъществяване на религиозен диалог именно заради целта то да служи като общ образец за преводите на Библията на съвременните езици. В Германия преводът „Нова Вулгата“ се оказа ябълката на раздора между протестанти и католици по отношение на ревизията на един съвместен превод. Протестантите обвиниха католиците в това, че настояват новият превод да е съобразен с текста на „Нова Вулгата“.

Макар че латинският вече не е широко използван език, латинската Библия оказва както пряко, така и косвено влияние върху милиони читатели. Свещеното Писание на латински стои в основата на религиозната терминология на много езици. Независимо от езика, на който е преведено обаче, Божието Слово продължава да оказва силно въздействие, като променя живота на милионите смирени хора, които се стремят да постъпват в хармония със скъпоценните учения, съдържащи се в него. (Евреи 4:12)

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 23]

Папа Йоан Павел II одобри превода „Нова Вулгата“. Първото издание съдържаше Божието име Яхве

[Блок на страница 21]

ПРЕВОД, КОЙТО ОСТАНАЛ В ИСТОРИЯТА

Много от думите, които били използвани в превода от гръцки „Ветус Латина“, имали историческо значение. Един пример за това е предаването на гръцката дума „диатѝки“, или „договор“, с латинската дума „тестаментум“, означаваща „завет“. (2 Коринтяни 3:14, РИ) Вследствие на този превод дори и днес много хора наричат Еврейските и Гръцките писания съответно Стар и Нов завет.

[Блок на страница 23]

ОСПОРВАНО УКАЗАНИЕ

След четиригодишна работа, през 2001 г. ватиканската Конгрегация за Божествения култ и дисциплината на Тайнствата издаде документ с инструкции, озаглавен „Liturgiam authenticam“ („Автентична литургия“). Той обаче търпи сурова критика от страна на много католически учени.

Според този документ, тъй като преводът „Нова Вулгата“ е официалното църковно издание на Библията, неговият текст трябва да служи като образец за всички останали преводи, дори и да има разминаване между него и древните ръкописи на оригинала. Един превод на Библията може да получи одобрението на католическото духовенство единствено ако текстът е съобразен с „Нова Вулгата“. В документа с инструкциите се казва още, че при изготвяне на католически превод на Библията „името на всемогъщия Бог, изписано с еврейската тетраграма (ЙХВХ)“, трябва да бъде предавано „на съответния език с дума, отговаряща по значение“ на „Доминус“ (Господар). Това беше направено във второто издание на „Нова Вулгата“, въпреки че първото издание съдържаше името „Яхве“. *

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 22]

Преработката на Алкуин на латинската Библия, 800 г.

[Източник]

From Paléographìe latine by F. Steffens (www.archivi.beniculturali.it)

[Снимка на страница 22]

Сикстинско–климентинска „Вулгата“, 1592 г.

[Снимка на страница 23]

Изход 3:15, „Нова вулгата“, 1979 г.

[Източник]

© 2008 Libreria Editrice Vaticana