„Верният управител“ и неговото Ръководно тяло
„Верният управител“ и неговото Ръководно тяло
„Кой всъщност е верният управител, разумният, когото господарят ще назначи да се грижи за служителите му и да им дава определената за тях храна навреме?“ (ЛУКА 12:42)
1, 2. Какъв важен въпрос повдигнал Исус, когато разкривал многосъставния знак за последните дни?
КОГАТО разкривал многосъставния знак за последните дни, Исус повдигнал следния въпрос: „Кой всъщност е верният и разумен роб, назначен от своя господар да се грижи за живеещите в дома му и да им дава храна навреме?“ След това Исус казал, че този роб щял да бъде възнаграден за верността си, като бъде назначен да се грижи за всички притежания на своя господар. (Мат. 24:45–47)
2 Няколко месеца преди този разговор Исус задал подобен въпрос. (Прочети Лука 12:42–44.) Той нарекъл роба „управител“, а „живеещите в дома“ — ‘служители’. Управителят заема длъжността на иконом или домоуправител, който ръководи служещите в дома. Но самият управител също е служител. Кой е този роб, или управител, и как той „дава храна навреме“? За нас е жизненоважно да разберем кой е каналът, който Бог използва, за да осигурява духовна храна.
3. (а) Как теолозите на псевдохристиянството се опитват да обяснят думите на Исус относно ‘роба’? (б) Кой е ‘управителят’, или ‘робът’, и кои са „служителите“, или „живеещите в дома“?
3 Повечето теолози на псевдохристиянството смятат, че Исус говорел за онези, които заемат отговорни позиции сред така наречените християни. Но Исус, „господарят“ от словесната илюстрация, не казал, че щяло да има множество роби разпръснати из различните секти на псевдохристиянството. Вместо това Исус ясно заявил, че ще има само един „управител“, или „роб“, когото той ще назначи да се грижи за всичките му притежания. Поради тази причина, както често се обяснява в това списание, управителят трябва да представя „малкото стадо“ от помазани ученици като едно тяло, или група. Малко по–рано в същата глава от Евангелието според Лука Исус говорел за тях. (Лука 12:32) „Служителите“, или „живеещите в дома“, представляват същата група, но тези две определения подчертават ролята им като отделни личности. Тогава възниква въпросът дали всеки член на класа на роба участва в осигуряването на духовна храна навреме. Отговорът става ясен, когато изследваме внимателно какво казва Писанието.
Служителят на Йехова в миналото
4. Как Йехова нарекъл народа на Израил в древността, и какво е важно да се отбележи във връзка с това?
4 Йехова говорел за израилтяните, които били негов народ в древността, като за един многосъставен служител. „Вие [множествено число] сте Мои свидетели [множествено число], казва Господ, и служителят Ми [единствено число], когото избрах.“ (Иса. 43:10) Всички членове на народа били включени в един клас от служители. Но е важно да се отбележи, че единствено свещениците заедно с левитите били отговорни за поучаването на народа. (2 Лет. 35:3; Мал. 2:7)
5. Каква голяма промяна щяла да настъпи според Исус?
5 Дали народът на Израил бил робът, за когото говорел Исус? Не. Това разбираме от думите на Исус към юдеите, живели по негово време: „Царството на Бога ще бъде взето от вас и ще бъде дадено на народ, който дава плодовете му.“ (Мат. 21:43) Ясно било, че ще настъпи някаква промяна. Йехова щял да използва друг народ. Въпреки това по отношение на осигуряването на духовни напътствия дейността на роба от словесната илюстрация на Исус наподобява дейността на Божия ‘служител’ в древността.
Верният роб се появява
6. Какъв нов народ започнал да съществува на Петдесетница през 33 г., и кой станал част от него?
6 Новият народ, „Божият Израил“, е съставен от духовни израилтяни. (Гал. 6:16; Рим. 2:28, 29; 9:6) Той започнал да съществува след изливането на Божия дух на Петдесетница през 33 г. Оттогава насам всички помазани с духа християни станали част от народа, който започнал да служи като класа на роба, назначен от Господаря, Исус Христос. Всеки член на този народ получил задачата да проповядва добрата новина и да прави ученици. (Мат. 28:19, 20) Но дали всеки член на тази група щял да участва в осигуряването на духовната храна навреме? Нека разгледаме как Писанието отговаря на този въпрос.
7. Каква била главната задача на апостолите в началото, и каква допълнителна отговорност получили те след време?
7 Когато Исус назначил своите дванайсет апостоли, той ги изпратил да проповядват добрата новина на хората, което станало тяхна главна задача. (Прочети Марко 3:13–15.) Тази задача била в хармония с основното значение на гръцката дума „апостолос“, която произлиза от глагол, означаващ „да изпратя“. Но след време, когато християнският сбор щял да бъде установен, всеки от апостолите придобил „длъжност на надзорник“. (Деян. 1:20–26)
8, 9. (а) За какво основно се грижели дванайсетте апостоли? (б) Кой друг получил допълнителни отговорности, което било потвърдено от ръководното тяло?
8 За какво се грижели основно дванайсетте апостоли? Това разбираме от случилото се на деня след Петдесетница. Когато възникнал спор относно ежедневното разпределяне на храната за вдовиците, апостолите събрали учениците и казали: „Не е правилно да оставим Божието слово, за да разпределяме храната на трапезите.“ (Прочети Деяния 6:1–6.) Тогава възложили тази „необходима работа“ на други способни братя, за да могат да се посветят на „службата, свързана с Божието слово“. Тази уредба имала благословията на Йехова, тъй като ‘словото на Бога продължило да расте и броят на учениците в Йерусалим се увеличавал много’. (Деян. 6:7) Така че онези, които основно се грижели за осигуряването на духовната храна, били апостолите. (Деян. 2:42)
9 След време и на други братя били възложени сериозни отговорности. Под ръководството на светия дух Павел и Варнава били изпратени от сбора в Антиохия като мисионери. Те също станали известни като апостоли, макар че не били включени сред дванайсетте. (Деян. 13:1–3; 14:14; Гал. 1:19) Тяхното назначение било потвърдено и от ръководното тяло в Йерусалим. (Гал. 2:7–10) Скоро след това Павел започнал да участва в осигуряването на духовната храна. Той написал първото си вдъхновено писмо.
10. Дали през първи век всички помазани с духа християни участвали в подготовката на духовната храна? Обясни.
10 Но дали всички помазани с духа християни участвали в надзора на проповедната дейност и в подготовката на духовната храна? Не. Апостол Павел ни казва: „Не всички са апостоли, нали? Не всички са пророци, нали? Не всички са учители, нали? Не всички вършат могъщи дела, нали?“ (1 Кор. 12:29) Макар че всички помазани християни участвали в проповедната дейност, само ограничен брой от тях — едва осем мъже — били използвани за написването на 27–те книги на Християнските гръцки писания.
‘Верният роб’ в наши дни
11. За какви „притежания“ е назначен да се грижи робът?
11 Думите на Исус, записани в Матей 24:45, ясно показват, че класът на „верния и разумен роб“ ще продължава да присъства тук, на земята, във времето на края. В Откровение 12:17 членовете на този клас са наречени ‘останалите от семето на жената’. Като група този остатък е назначен да се грижи за ‘притежанията’ на Христос, които представляват интересите на Господаря тук на земята и включват земните поданици на Царството и материалните средства и имущество, които биват използвани за известяването на добрата новина.
12, 13. Как един християнин или християнка знае, че има небесно призоваване?
12 Как един християнин или християнка знае, че има небесна надежда и че е част от остатъка от духовни израилтяни? Отговора намираме в думите на апостол Павел, отправени към онези, които участвали заедно с него в същата небесна надежда: „Онези, които са водени от Божия дух, са Божии синове. Защото вие получихте не дух на робство, за да живеете отново в страх, а дух на синове и чрез него ние викаме: ‘Авва! Татко!’ И сам духът свидетелства заедно с нашия дух, че ние сме Божии деца. Тогава щом сме деца, значи сме и наследници — да, наследници на Бога и сънаследници с Христос, но само ако страдаме заедно с него, та да бъдем и прославени заедно с него.“ (Рим. 8:14–17)
13 Накратко казано, тези хора биват помазани с Божия свети дух и получават небесно „призоваване“, или покана. (Евр. 3:1) Тази лична покана идва от Бога. Те от своя страна откликват, като без да се съмняват или страхуват, приемат да станат синове на Бога. (Прочети 1 Йоан 2:20, 21.) Следователно те не избират сами тази надежда за себе си, а Йехова слага своя печат, или свети дух, върху тях. (2 Кор. 1:21, 22; 1 Пет. 1:3, 4)
Правилната нагласа
14. Как помазаните гледат на своето призоваване?
14 Как помазаните трябва да гледат на себе си, докато очакват да получат своята небесна награда? Те осъзнават, че макар да имат чудесна покана, тя си остава само това — покана. Затова трябва да останат верни до смъртта си, за да получат наградата. Те се чувстват като Павел, който казал: „Братя, все още не смятам, че съм хванал здраво това, но едно нещо е ясно — като забравям нещата зад себе си и се насочвам към нещата пред себе си, аз съм устремен към целта, към наградата на небесното призоваване от Бога посредством Христос Исус.“ (Флп. 3:13, 14) Членовете на този помазан остатък трябва да вършат най–доброто, на което са способни, ‘за да живеят достойно за призоваването, с което са били призовани, с пълно смирение’, и да правят това „със страх и треперене“. (Еф. 4:1, 2; Флп. 2:12; 1 Сол. 2:12)
15. Как християните трябва да гледат на онези, които вземат от символите по време на Възпоменанието, и как самите помазани гледат на себе си?
15 От друга страна, как останалите християни трябва да гледат на човек, който твърди, че е помазан и започва да взема от символите по време на Възпоменанието? Той или тя не бива да бъде съден. Този въпрос е между тази личност и Йехова. (Рим. 14:12) Но християните, които наистина са получили небесно призоваване, не изискват от другите по–специално внимание. Те не смятат, че тъй като са помазани, притежават по–дълбоко разбиране на духовните истини от това, което имат някои опитни членове на „голямото множество“. (Откр. 7:9) Не мислят и че притежават светия дух в по–голяма степен от своите съобщници, „другите овце“. (Йоан 10:16) Помазаните не очакват другите да се отнасят към тях по специален начин, нито твърдят, че тъй като вземат от символите, това ги поставя над назначените старейшини в сбора.
16–18. (а) Дали всички помазани християни участват в разкриването на нови духовни истини? Обясни. (б) Защо не е необходимо Ръководното тяло да се консултира с всички, който твърдят, че са помазани?
16 Дали всички помазани на земята са част от някаква свързваща ги система, чрез която биват разкривани нови духовни истини? Не. Макар че като цяло класът на роба е отговорен за осигуряването на духовна храна, не всички членове на този клас имат еднакви отговорности или назначения. (Прочети 1 Коринтяни 12:14–18.) Както вече беше отбелязано, през първи век всички християни участвали в жизненоважната работа по проповядването. Но съвсем малък брой от тях били използвани за написването на книгите от Библията и за осигуряването на надзора в християнския сбор.
17 Да онагледим това с пример. Понякога в Писанието се казва, че „сборът“ предприема определени действия за разрешаването на съдебни въпроси. (Мат. 18:17) В действителност обаче единствено старейшините предприемат съответните действия в качеството си на представители на сбора. Те не се свързват с всички членове на сбора, за да ги попитат за мнението им, преди да вземат решение. Тъй като съществува теократичен ред, старейшините извършват задълженията, които са им поверени, и действат от името на целия сбор.
18 По подобен начин днес един ограничен брой от помазаните братя имат отговорността да представят класа на роба. Те съставляват Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова. Тези помазани с духа мъже надзирават дейността на Царството и уредбата за осигуряване на духовна храна. Но както било и през първи век, Ръководното тяло не се консултира с всеки член на класа на роба, преди да вземе някакво решение. (Прочети Деяния 16:4, 5.) Въпреки това всички помазани Свидетели участват активно в жизненоважната духовна жетва, която се извършва днес. Като клас, „верният и разумен роб“ представлява едно тяло, но като отделни личности, всички негови членове имат различни задължения. (1 Кор. 12:19–26)
19, 20. Каква уравновесена нагласа имат членовете на „голямото множество“ спрямо „верния и разумен роб“ и неговото Ръководно тяло?
19 Какво въздействие трябва да оказват разгледаните дотук факти върху увеличаващото се „голямо множество“, чиито членове имат надеждата да живеят вечно на земята? Като част от притежанията на Царя, те с радост подкрепят уредбите, установени от Ръководното тяло, което представя „верния и разумен роб“. Членовете на „голямото множество“ са признателни за духовната храна, която бива осигурявана под ръководството на Ръководното тяло. Но същевременно, макар че уважават класа на роба, те внимават да не възвеличават определени хора, които твърдят, че са част от този клас. Никой християнин, който наистина е помазан с духа на Бога, не би очаквал такова по–специално отношение. (Деян. 10:25, 26; 14:14, 15)
20 Независимо дали сме от „живеещите в дома“, които са част от помазания остатък, или сме членове на „голямото множество“, нека бъдем решени да сътрудничим във възможно най–пълна степен на „верния управител“ и неговото Ръководно тяло. Нека всички ние ‘стоим будни’ и нека останем верни до края. (Мат. 24:13, 42)
Спомняш ли си?
• Кой е „верният и разумен роб“, и кои са „живеещите в дома“?
• Как един християнин или християнка знае, че има небесно призоваване?
• Кой се грижи основно за осигуряването на духовната храна?
• Как един помазан трябва да гледа на себе си?
[Въпроси]
[Снимка на страница 23]
Днес Ръководното тяло служи като представител на класа на „верния и разумен роб“. Подобна уредба съществувала през първи век