Библията променя живота на хората

Защо една жена, която била изгубила вярата си в религията, сега отделя голяма част от времето си, за да помага на другите да учат за Бога? Какво подтикнало един мъж, който обичал спортове, изпълнени с насилие, да стане миролюбив човек? Как един човек, който вземал наркотици, злоупотребявал с алкохол и участвал в улични сбивания, успял да промени начина си на живот? Искаш ли да разбереш какво имат да кажат тези хора?

БИОГРАФИЧНИ ДАННИ

ИМЕ: ПЕНЀЛОПИ ТОПЛИЧЕСКУ

ВЪЗРАСТ: 40 ГОДИНИ

СТРАНА: АВСТРАЛИЯ

ТЯ БИЛА РАЗОЧАРОВАНА ОТ РЕЛИГИЯТА

МОЕТО МИНАЛО: Родена съм в Сидни (Австралия), но когато съм била едва на двегодишна възраст, семейството ми се преместило в Нова Гвинея. Почти две години живяхме в Рабаул и след това още осем в Бугенвил. Тъй като по онова време нямаше телевизия в Нова Гвинея, с брат ми прекарвахме по–голямата част от времето си навън — плувахме, гмуркахме се с шнорхели и спяхме на палатка.

Когато бях на около десет години, започнах да се интересувам от религия. Майка ми беше католичка и ме посъветва да ходя на библейски уроци при една от монахините, живеещи в района. Така приех католицизма и бях покръстена на десетгодишна възраст.

След като се върнахме обратно в Австралия, когато вече бях на юношеска възраст, започнах да поставям под въпрос религиозните си убеждения. В гимназията учех история на древността и с баща ми водехме дълги разговори относно произхода на религията и онова, което смятахме за митове и легенди, съдържащи се в Библията. В крайна сметка се отказах от католицизма.

Родителите ми се разделиха, когато бях на шестнайсет години. Майка ми преживяваше труден период и аз се преместих да живея при баща ми и неговата годеница. Брат ми остана при майка ни и се преместиха да живеят в друг щат. Чувствах се толкова самотна в този момент от живота си. Минаха две години, преди да възстановя приятелските отношения с майка си. Започнах да пия, да вземам наркотици и да ходя на различни събирания. Прекъснах училище, намерих си работа и пропилях ценни  години от младостта си, като водех неморален начин на живот.

Когато станах на 25 години, отново започнах да мисля за Библията. Постъпих на нова работа и там се запознах с Лини, приятно момиче, което винаги се отнасяше любезно към своя работодател, макар че той беше много груб към нея. Когато я попитах защо не му отвръща по същия начин, тя ми обясни, че изучава Библията със Свидетелите на Йехова и се стреми да прилага библейските принципи в живота си. Лини ми предложи да изучавам Библията с нея. Тъй като не я разбрах добре, си помислих, че тя има предвид, че за един час мога да науча всичко, което тя знаеше за Библията. Онази вечер Лини отдели три часа, за да отговори на въпросите, които имах относно Библията. Направи ми силно впечатление, че тя отговаряше на всичките ми въпроси, като използваше стихове от Библията.

Спомням си, че онази вечер, докато пътувах към вкъщи след разговора си с нея, бях много ядосана на Бога за това, че не ми е позволил да науча истината за него по–рано. Знаех, че Свидетелите водят морално чист живот и смятах, че за мене беше вече твърде късно да променя навиците си. Мислех си също, че никога няма да мога да проповядвам от врата на врата, както правят Свидетелите. Продължих да изучавам Библията с тях, но целта ми беше да намеря някаква грешка в ученията им, за да мога с чиста съвест да преустановя отношенията си с тях. Един ден си дадох сметка, че нямаше да мога да намеря нещо погрешно в техните учения.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: Колкото повече научавах за моралните стандарти на Библията, толкова повече съвестта ми ме осъждаше. За да успокоя съвестта си, спрях да вземам наркотици. Но след това се преместих за известен период да живея в друга страна и отново започнах да ходя по различни събирания и злоупотребявах с алкохол. Изглеждаше така, сякаш всеки път, когато се опитвах да постигна напредък в усилията си да живея в хармония с библейските принципи, се провалях. Засрамена, се молех на Йехова, но въпреки това се чувствах зле.

Когато научих за отношенията между цар Давид и Витсавее и колко милостиво се отнесъл Йехова към тях двамата, това ми помогна. Давид бил достатъчно смел да признае грешката си, когато получил съвет, без да се опитва да оправдае постъпките си. След това смирено приел поправянето, което получил. (2 Царе 12:1–13) Всеки път, когато правех грешка, се сещах за този разказ и ми беше по–лесно да кажа на Йехова, че съжалявам. После реших да се моля, преди да се поддам на изкушението, вместо след това, и тези молитви наистина ми помогнаха.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЛА: Винаги съм имала избухлив характер. Мислите от Ефесяни 4:29–31 обаче ми помогнаха да разбера, че е необходимо да избягвам ‘обида, гняв и ярост’. Когато се научих да проявявам повече самоконтрол, ми беше по–лесно да обуздавам езика си. Освен това съветът на Исус, „като кажете ‘да’, нека това означава ‘да’“, ми помогна да стана по–решителна. (Матей 5:37)

Майка ми, която първоначално се противопоставяше на това, че общувам със Свидетелите, след време ми каза, че се гордее с мене. Тя дори призна: „Знам, че си станала такъв добър човек, не благодарение на родителските грижи, а на онова, което си научила за Йехова.“ Бях много радостна да чуя тези думи от нея.

Сега чувствам, че животът ми има истински смисъл и цел. През последните девет  години със съпруга ми служим като целодневни учители на Библията. Да, сега проповядвам от врата на врата и смятам, че това е най–възнаграждаващата работа, която някога съм вършила.

БИОГРАФИЧНИ ДАННИ

ИМЕ: ДЕНИС БУСИГИН

ВЪЗРАСТ: 30 ГОДИНИ

СТРАНА: РУСИЯ

ТОЙ СЕ ЗАНИМАВАЛ С КАРАТЕ

МОЕТО МИНАЛО: Роден съм в град Перм и израснах във Фурманов, град с около 40 000 жители, намиращ се в Ивановска област (Русия). Фурманов е живописен град с много красиви дървета, чиито листа стават жълти и червени през есента. През 80–те и 90–те години на миналия век престъпността в града нарасна. Семейството ми живееше скромно и доходите ни бяха малки. Живеех заедно с родителите си и с по–малкия си брат в едностаен апартамент, така че ни беше доста тясно.

На седемгодишна възраст започнах да тренирам карате. Обичах това бойно изкуство. Целият ми живот се въртеше около него. Прекарвах цялото си свободно време в спортната зала и затова всичките ми приятели бяха спортисти. На петнайсет години вече получих червен колан, а година по–късно — кафяв. Бях част от отбора по карате, който участваше в турнири, провеждани в Русия и в други страни в Европа и Азия. Бъдещето ми изглеждаше обещаващо, но когато бях на седемнайсет години, целият ми живот се промени.

Заедно с няколко приятели извършихме престъпление и ни хванаха. Получих двегодишна присъда. Животът в затвора беше труден. Но именно в затвора видях Библията за пръв път. Прочетох Битие, Псалмите и Новия завет. Дори запомних наизуст молитвата „Отче наш“ и я казвах всяка вечер преди лягане, мислейки, че това ще ми помогне по някакъв начин.

Излязох от затвора през 2000 г., но животът ми нямаше посока и цел. Започнах да вземам наркотици. Горе–долу по същото време майка ми почина. Тя беше най–скъпият ми човек и загубата ѝ ми се отрази много тежко. Въпреки това успях да спра наркотиците и отново започнах да ходя в спортната зала. Освен това се преместих в град Иваново. Там си намерих работа в магазин за хранителни стоки. Главната продавачка беше Свидетелка на Йехова. Тя ми обясни някои основни истини от Библията и уреди друг Свидетел да изучава редовно Библията с мене.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: По време на моето изучаване на Библията, бях дълбоко развълнуван, когато научих, че намерението на Бога е да превърне земята в рай, и исках да отговоря на изискванията да бъда част от това бъдеще. Скоро осъзнах, че Йехова Бог има високи стандарти, според които иска хората да живеят. През по–голямата част от живота си мислех единствено за себе си. Но научих, че Йехова иска да мисля и за другите и да развивам качества, които тогава не притежавах, като например мекота и любов към мира.

Когато започнах да размишлявам дълбоко върху всичко, което Йехова е направил за мене — например, че е дал Сина си в жертва за греховете ми, — признателността ми за Божията любов ме подтикна на направя промени в живота си. Например от Псалм  11:5 научих, че Йехова мрази насилието. Затова спрях да гледам телевизионни предавания, които популяризират насилието и омразата. И с големи усилия се отказах от спортовете, изпълнени с насилие. Принципът от 1 Коринтяни 15:33 ми помогна да осъзная, че онези, с които избирам да общувам, ми оказват голямо влияние. Фактът, че се бях озовал в затвора, беше доказателство за истинността на този принцип. Затова реших да спра да общувам с хора, чийто живот се въртеше около насилствените спортове.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ: Общуването със Свидетелите на Йехова и изучаването на Библията ми помогнаха да стана честен човек. Например от Евреи 13:5 научих, че трябва да се задоволявам с онова, което имам, и да се боря против любовта към парите. Прилагането на този съвет ми помогна да спра да лъжа и да крада.

Винаги съм ценял приятелството. В миналото съм виждал как се развалят приятелства поради алчност или страх. Свидетелите на Йехова не са съвършени, но си дадох сметка, че те уважават стандартите на Бога и се стремят с всички сили да прилагат неговите съвети в отношенията си с останалите. Сега сред Свидетелите имам истински приятели.

Само мога да предполагам какъв щеше да бъде животът ми, ако не се бях научил да живея според библейските принципи. Вероятно щях отново да бъда в затвора или щях да причинявам болка и страдания на другите. Сега обаче имам прекрасна съпруга и двама синове и цялото ни семейство намира истинска радост в това да помага на другите да научат истината за Бога.

БИОГРАФИЧНИ ДАННИ

ИМЕ: ЖУЗЕ КАРЛОС ПЕРЕЙРА ДА СИЛВА

ВЪЗРАСТ: 31 ГОДИНИ

СТРАНА: БРАЗИЛИЯ

ТОЙ БИЛ ПОБОЙНИК

МОЕТО МИНАЛО: Израснах в бедните квартали на Американа (щата Сан Паулу). Нямахме достъп до чиста питейна вода и не разполагахме с подходящи санитарни условия. Районът имаше репутация на място, изпълнено с насилие и престъпност.

Израснах като агресивен човек, склонен към насилие. Винаги бях въвлечен в улични сбивания и затова хората от квартала се страхуваха от мене. Моите дрехи, външен вид и поведение ми изграждаха репутация на опасен човек. Пиех много, често докато изпадна в безсъзнание. Като братята си, и аз вземах наркотици. Всъщност един от тях умря от свръхдоза.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: Когато срещнах Свидетелите на Йехова, те ми показаха от Библията, че Бог ще превърне цялата земя в рай. (Лука 23:42, 43; Откровение 21:3, 4) Научих също, че мъртвите не съзнават нищо и следователно Бог не наказва лошите хора в огнен ад. (Еклисиаст 9:5, 6) Това ми донесе голямо облекчение. Онова, което разбрах за Бога, породи в мене силно желание да променя начина си на живот. Но  не беше лесно да направя необходимите промени — да спра да вземам наркотици, да не се напивам, да не се бия и да не използвам лошия език, с който бях свикнал.

Бях много насърчен обаче от думите на апостол Павел, записани в 1 Коринтяни 6:9–11. Тези стихове показват, че преди да станат ученици на Христос, някои християни през първи век имали същите лоши навици, които аз бях развил. Но в тези стихове се казва още: „Такива бяха някои от вас. Но вие бяхте измити, бяхте осветени, бяхте обявени за праведни в името на нашия господар Исус Христос и чрез духа на нашия Бог.“ Тези думи ми дадоха надежда, че и аз ще успея да направя необходимите промени в живота си, за да стана угоден на Бога.

Когато започнах да се събирам със Свидетелите на Йехова, се убедих, че те живеят така, както трябва да живеят истинските християни. Те знаеха за моето минало, изпълнено с насилие и агресивност, но въпреки това ме приеха сърдечно и любещо.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ: Ако не бях изучавал Библията и не бях променил начина си на живот, сега най–вероятно щях да съм мъртъв. Вместо това имах радостта да помогна на един от братята си да научи какво казва Библията и да се освободи от зависимостта от наркотиците. Насърчих и други свои роднини да започнат да изучават Библията. Толкова се радвам, че посветих живота си на службата на Бога, който е толкова загрижен за нас.

[Текст в блока на страница 24]

„Реших да се моля, преди да се поддам на изкушението, вместо след това, и тези молитви наистина ми помогнаха“