Бог дава надежда за вечен живот на земята

„Създанието беше подчинено на безсмислие ... въз основа на надеждата.“ (РИМ. 8:20)

1, 2. (а) Защо надеждата за вечен живот на земята е важна за нас? (б) Защо много хора се съмняват, че е възможно да има вечен живот на земята?

 ВЕРОЯТНО си спомняш радостта, която изпита, когато научи, че в близко бъдеще хората вече няма да остаряват и да умират, а ще живеят вечно на земята. (Йоан 17:3; Откр. 21:3, 4) Сигурно с радост си споделял тази основана на Писанието надежда с другите. Та нали надеждата за вечен живот е важна част от добрата новина, която проповядваме! Тази надежда оформя възгледа ни за живота.

² Като цяло религиите на псевдохристиянството пренебрегват надеждата за вечен живот на земята. Макар Библията да учи, че душата умира, повечето църкви поучават небиблейската доктрина, че човек има безсмъртна душа, която преживява смъртта и продължава да съществува в духовната област. (Езек. 18:20) Затова много хора се съмняват, че е възможно да има вечен живот на земята. Тогава може да се запитаме: „Дали Библията действително подкрепя тази надежда? И ако е така, кога Бог за пръв път я е разкрил на хората?“

„Подчинено на безсмислие ... въз основа на надеждата“

3. Как намерението на Йехова за хората било ясно изявено в началото на човешката история?

³ Намерението на Йехова за хората било изявено още в самото начало на човешката история. Бог ясно показал, че Адам щял да живее вечно, ако бил послушен. (Бит. 2:9, 17; 3:22) Първите потомци на Адам несъмнено научили за изгубеното съвършенство, което било потвърдено от видими доказателства. Входът към Едемската градина бил препречен и хората започнали да остаряват и да умират. (Бит. 3:23, 24) С течение на времето продължителността на човешкия живот намаляла. Адам живял 930 години. Сим, който преживял Потопа, живял само 600 години, а синът му Арфаксад — 438 години. Бащата на Авраам, Тара, живял 205 години. Авраам достигнал 175–годишна възраст, синът му Исаак — 180, а Яков живял 147 години. (Бит. 5:5; 11:10–13, 32; 25:7; 35:28; 47:28) Много хора вероятно разбрали какво означава намаляването на продължителността на живота — надеждата за вечен живот била загубена. Дали имало основание за надежда вечният живот да бъде възстановен?

4. Какво основание имали верните мъже в древността да вярват, че Бог ще възстанови благословиите, които Адам загубил?

⁴ Божието Слово казва: „Създанието [човечеството] беше подчинено на безсмислие ... въз основа на надеждата.“ (Рим. 8:20) Каква надежда? Още първото пророчество в Библията насочва вниманието към едно „потомство“, което щяло ‘да нарани главата на змията’. (Прочети Битие 3:1–5, 15.) Обещанието за това потомство дало надежда на верните хора, че Бог няма да забрави намерението си за човечеството. То дало основание на мъже като Авел и Ной да вярват, че Бог ще възстанови благословиите, които Адам загубил. Тези мъже вероятно разбирали, че ‘нараняването на петата на потомството’  щяло да е свързано с проливане на кръв. (Бит. 4:4; 8:20; Евр. 11:4)

5. Какво показва, че Авраам вярвал във възкресението?

⁵ Да помислим за Авраам. Когато бил подложен на изпитание, Авраам ‘едва не принесъл в жертва Исаак, своя единороден син’. (Евр. 11:17) Защо бил готов да направи това? (Прочети Евреи 11:19.) Защото вярвал във възкресението и имал основания. Та нали Йехова възвърнал възпроизводителните способности на Авраам и направил възможно в напреднала възраст той и съпругата му Сара да имат син. (Бит. 18:10–14; 21:1–3; Рим. 4:19–21) Освен това Йехова дал обещание на Авраам, като му казал: „По Исаака ще се наименува твоето потомство.“ (Бит. 21:12) Ето защо Авраам имал основателни причини да очаква, че Бог ще възкреси Исаак.

6, 7. (а) Какъв договор сключил Йехова с Авраам? (б) Как обещанието на Йехова, дадено на Авраам, осигурява надежда на човечеството?

⁶ Поради забележителната вяра на Авраам Йехова сключил договор с него във връзка с неговото „потомство“, или „семе“. (Прочети Битие 22:18.) Основната част на това „семе“ се оказал Исус Христос. (Гал. 3:16) Йехова казал на Авраам, че неговото потомство щяло да бъде умножено „като небесните звезди и като пясъка на морския бряг“ — брой, неизвестен на Авраам. (Бит. 22:17) По–късно обаче този брой бил разкрит. Исус Христос и 144 000, които ще управляват заедно с него в Царството му, образуват това „потомство“, или „семе“. (Гал. 3:29; Откр. 7:4; 14:1) Месианското Царство е средството, чрез което „ще се благословят всичките народи на земята“.

⁷ Авраам нямало как да разбере пълното значение на договора, който Йехова сключил с него. И въпреки това в Библията за него се казва, че ‘очаквал града, който има истински основи’. (Евр. 11:10) Този град е Божието Царство. За да получи благословиите от управлението на това Царство, Авраам ще трябва да живее отново. Той ще може да живее вечно на земята, тъй като ще бъде възкресен. Преживелите Армагедон и онези, които ще бъдат възкресени от мъртвите, също ще могат да получат вечен живот. (Откр. 7:9, 14; 20:12–14)

„Духът в мене дълбоко ме притиска“

8, 9. Защо книгата Йов не е просто разказ за изпитанията на един човек?

⁸ През периода след смъртта на правнука на Авраам Йосиф и появяването на пророк Моисей живял един човек на име Йов. Библейската книга Йов, вероятно написана от Моисей, обяснява защо Йехова допуснал Йов да страда и как се развили нещата с него. Но книгата Йов не е просто разказ за изпитанията на един човек. Тя се съсредоточава върху въпроси, засягащи всяко разумно творение на Бога. Тази библейска книга осигурява прозрение относно праведния начин, по който Йехова упражнява върховенството си, и разкрива, че спорният въпрос, повдигнат в Едем, засяга неопетнеността и перспективите за живот на всички служители на Бога на земята. Въпреки че не знаел за този въпрос, Йов не позволил на тримата си другари да го накарат да мисли, че не е успял да запази неопетнеността си. (Йов 27:5) Това трябва да укрепва нашата вяра и да ни помага да помним, че можем да запазим неопетнеността си и да подкрепяме върховенството на Йехова.

⁹ След като тримата така наречени утешители на Йов свършили да говорят, се намесил „вузецът Елиу, син на Варахиила“. Какво го подбудило да говори? Той казал: „Защото съм пълен с думи; духът в мене дълбоко ме притиска.“ (Йов 32:5, 6, 18) Макар че боговдъхновените думи на Елиу били изпълнени, когато приключили изпитанията на Йов, те са от значение и за други хора. Тези думи дават надежда на всички, които пазят неопетнеността си.

10. Какво показва, че посланието, което Йехова отправя към един човек, понякога се отнася за човечеството като цяло?

 ¹⁰ Понякога Йехова отправя послание към един човек, което се отнася за човечеството като цяло. Това се вижда от пророчеството на Даниил, включващо съня на цар Навуходоносор за отсичането на едно огромно дърво. (Дан. 4:10–27) Макар този сън да имал изпълнение във връзка с Навуходоносор, той посочвал нещо много по–велико. Сънят показвал, че Божието върховенство спрямо земята, изразявано посредством царството, управлявано от царете от родословната линия на Давид, щяло да бъде проявено отново в края на един период от 2520 години, започващ през 607 г. пр.н.е. a Божието върховенство спрямо нашата планета било утвърдено отново с установяването на Исус Христос като небесен цар през 1914 г. Представи си само как скоро управлението на Царството ще осъществи надеждите на послушните хора!

„Избави го, за да не слезе в гроба“

11. Какво показват думите на Елиу за Бога?

¹¹ В отговор на Йов Елиу говори за „ангел ..., посредник, пръв между хиляда, за да възвести на човека що е за него право“. Какво би станало, ако този посредник „се помоли Богу“ да бъде ‘благосклонен към човека’? Елиу казва: „Бог [ще] ... бъде милостив и [ще] рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него — тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете; той се връща в дните на младостта си.“ (Йов 33:23–26) Тези думи показват готовността на Бога да приеме „откуп“ в полза на разкайващите се хора. (Йов 33:24)

12. Каква надежда дават думите на Елиу за човечеството като цяло?

¹² Елиу вероятно не разбирал пълното значение на откупа, подобно на други пророци, които не разбирали напълно всичко, което записали. (Дан. 12:8; 1 Пет. 1:10–12) И все пак, думите на Елиу отразявали надеждата, че един ден Бог ще приеме откуп и ще освободи хората от старостта и смъртта. Казаното от Елиу  разкривало чудесната надежда за вечен живот. Книгата Йов показва, че ще има и възкресение. (Йов 14:14, 15)

13. От какво значение са думите на Елиу за християните?

¹³ Думите на Елиу продължават да са от значение за милиони християни, които се надяват да преживеят унищожението на настоящата система. Възрастните, които ще бъдат сред преживелите, ще се върнат в дните на младостта си. (Откр. 7:9, 10, 14–17) Освен това надеждата да видят възкресените такива, каквито са били в младостта си, продължава да радва верните хора. Разбира се, безсмъртието в небето за помазаните християни и вечният живот на земята за „другите овце“ на Исус зависят от това дали те ще проявяват вяра в изкупителната жертва на Христос. (Йоан 10:16; Рим. 6:23)

Смъртта е погълната

14. Какво показва, че било нужно нещо повече от Моисеевия закон, за да могат израилтяните да имат надежда за вечен живот?

¹⁴ Потомците на Авраам станали народ, когато влезли в договорни отношения с Бога. Когато им предавал Закона, Йехова заявил: „Пазете повеленията Ми и съдбите Ми, чрез които, ако човек прави това, ще живее.“ (Лев. 18:5) Но тъй като не можели да живеят съобразно съвършените стандарти на Закона, израилтяните били осъдени от него и трябвало да бъдат освободени от това осъждане. (Гал. 3:13)

15. За каква бъдеща благословия бил вдъхновен да пише Давид?

¹⁵ След Моисей Йехова вдъхновил други библейски писатели да споменат надеждата за вечен живот. (Пс. 21:4; 37:29) Например псалмистът Давид завършил един псалм, в който се говори за единството сред истинските поклонници в Сион, с думите: „Господ там е заръчал благословението — живота до века.“ (Пс. 133:3)

16. Какво предсказал Йехова чрез Исаия за бъдещето на „цялата земя“?

¹⁶ Йехова вдъхновил Исаия да пророкува за вечния живот на земята. (Прочети Исаия 25:7, 8.) Подобно на задушаващо „покривало“, или одеяло, грехът и смъртта са натегнали върху човечеството. Йехова уверява хората от своя народ, че грехът и смъртта ще бъдат погълнати, или премахнати, „от цялата земя“.

17. Каква пророческа роля на Месията отваря пътя към вечния живот?

 ¹⁷ Да разгледаме ритуала, установен в Моисеевия закон, относно козела за отпущане. Веднъж годишно на Деня на изкуплението първосвещеникът ‘полагал двете си ръце на главата на живия козел и изповядвал над него всичките беззакония на израилтяните и ги възлагал на главата на козела и козелът понасял на себе си всичките им беззакония в необитаема земя’. (Лев. 16:7–10, 21, 22) Исаия предсказал идването на Месията, който щял да изпълни подобна роля и да понесе на себе си „печалта“, „скърбите“ и „греховете на мнозина“, отваряйки по този начин пътя към вечния живот. (Прочети Исаия 53:4–6, 12.)

18, 19. За каква надежда се говори в Исаия 26:19 и Даниил 12:13?

¹⁸ Посредством Исаия Йехова казал на израилтяните: „Твоите умрели ще оживеят; моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно, вие, които обитавате в пръстта, защото росата Ти е като росата по тревите, и земята ще предаде мъртвите.“ (Иса. 26:19) Еврейските писания показват ясно, че има надежда за възкресение и живот на земята. Например, когато Даниил бил почти на 100 години, Йехова го уверил с думите: „Но ти си иди, догдето настане краят; и ще се успокоиш, и в края на дните ще застанеш в дела си.“ (Дан. 12:13)

¹⁹ Поради надеждата за възкресение Марта казала на Исус относно своя мъртъв брат: „Знам, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.“ (Йоан 11:24) Дали ученията на Исус и боговдъхновените писания на неговите ученици променили тази надежда? Дали вечният живот на земята продължава да бъде надеждата, която Бог предлага на човечеството? В следващата статия ще разгледаме отговорите на тези въпроси.

[Бележка под линия]

Можеш ли да обясниш?

• Въз основа на каква надежда човечеството било „подчинено на безсмислие“?

• Какво показва, че Авраам вярвал във възкресението?

• Каква надежда за човечеството дават думите на Елиу към Йов?

• Как Еврейските писания подчертават надеждата за възкресението и вечния живот на земята?

[Въпроси]

[Снимка на страница 5]

Думите на Елиу към Йов дават надежда, че хората ще бъдат освободени от старостта и смъртта

[Снимка на страница 6]

Даниил бил уверѐн, че ‘в края на дните ще застане в дела си’