Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Избягвай нещата, които отвличат вниманието, в този „ден на добри вести“

Избягвай нещата, които отвличат вниманието, в този „ден на добри вести“

Избягвай нещата, които отвличат вниманието, в този „ден на добри вести“

ЧЕТИРИМАТА прокажени обмисляли възможностите си. Никой не им давал милостиня при градската порта. Сирийската обсада оставила града без храна. Нямало смисъл да влизат в града, тъй като храната била станала извънредно скъпа. Вече имало и случай на канибализъм. (4 Царе 6:24–29)

Прокажените си помислили: „Защо да не отидем в лагера на сирийците? Нямаме нищо за губене.“ Същата вечер те тръгнали под прикритието на нощта. Когато пристигнали във вражеския лагер там царяла тишина. Нямало стражи, нито войници, а конете и магаретата били оставени вързани. Четиримата прокажени надникнали в една от шатрите. Там не намерили никого, но имало изобилие от храна и напитки. Те яли и пили до насита. Прокажените открили също злато, сребро, дрехи и други ценни неща. Те взели всичко каквото могли, скрили плячката и се върнали за още. Целият лагер бил изоставен. По чудодеен начин Йехова направил така, че сирийците да чуят звук като от наближаваща войска. Мислейки, че ги нападат, сирийците се разбягали. Те оставили всичко след себе си.

Прокажените трупали ценностите на скришно място. Но мисълта, че хората в Самария, умирали от глад, започнала да гризе съвестта им. Четиримата мъже си казали един на друг: „Ние не правим добре; тоя ден е ден на добри вести.“ Прокажените бързо се върнали в Самария и съобщили добрата вест за онова, което видели. (4 Царе 7:1–11)

И ние живеем във време, което може да бъде определено като „ден на добри вести“. Говорейки за една забележителна характеристика на „знака ... за завършека на тази система“, Исус казал: „Тази добра новина за царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя за свидетелство на всички народи, и тогава ще дойде краят.“ (Мат. 24:3, 14) Как трябва да ни влияе това?

Сърцата ни могат да натежат от житейските грижи

Зарадвани от откритието си, прокажените за момент забравили за Самария. Те съсредоточили вниманието си върху онова, което можели да вземат. Възможно ли е нещо подобно да се случи и с нас? Недостигът на храна е част от многосъставния знак, бележещ времето на завършека на системата. (Лука 21:7, 11) Исус предупредил учениците си с думите: „Внимавайте обаче какво правите, за да не натежат сърцата ви от преяждане, препиване и житейски грижи.“ (Лука 21:34) Като християни, трябва да внимаваме да не позволим на житейските грижи от ежедневието да ни накарат да забравим факта, че живеем в „ден на добри вести“.

Една християнка на име Блесинг не позволила сърцето ѝ да натежи от лични интереси. Тя служила като пионерка, придобила допълнително образование, омъжила се за един бетелов служител и била приета да служи като член на бетеловото семейство в Бенин. Тя казва: „Работя като почистваща сестра и наистина обичам назначението си.“ Днес Блесинг с удовлетворение си спомня за изминалите дванайсет години целодневна служба и се радва, че е съсредоточавала вниманието си върху ‘деня на добри вести’, в който живеем.

Пази се от занимания, които могат да ограбят времето ти

Когато изпращал седемдесетте ученици, Исус им казал: „Наистина жетвата е голяма, но работниците са малко. Затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници за жетвата си.“ (Лука 10:2) Точно както забавянето по време на жетва може да доведе до загуба на реколта, така и небрежността по отношение на проповедната дейност може да доведе до загуба на човешки живот. Затова Исус добавил: „Не ... се спирайте, за да поздравявате с прегръдка онези, които ще срещнете по пътя.“ (Лука 10:4) На езика на оригинала думата „поздравявам“ може да означава нещо повече от това да кажеш „здравей“ или „добър ден“. Тя може да включва прегръдки и дълъг разговор между близки приятели. Така Исус казал на учениците си да избягват дейностите, които ненужно могат да отклонят вниманието им, и да използват мъдро времето си. Посланието, което трябвало да проповядват, било неотложно.

Помисли за времето, което могат да отнемат различни занимания. От години телевизията е едно от нещата, което отнема най–много време на хората. А какво да кажем за мобилните телефони и компютрите? Едно изследване сред 1000 души във Великобритания разкрило, че „средностатистическият британец прекарва 88 минути на ден в разговори по стационарния телефон, допълнителни 62 минути в разговори по мобилния телефон, 52 минути за кореспонденция по електронната поща и 22 минути в писане на текстови съобщения“. Цялото това време надвишава повече от два пъти времето, което един помощен пионер отделя за проповедната служба всеки ден! Какви са твоите навици във връзка с телефона и компютъра?

Ернст и Хилдегард Зелигер внимавали как използват времето си. Двамата прекарали общо над 40 години в нацистки концентрационни лагери и комунистически затвори. След като били освободени, те служили като пионери, докато завършили земния си път.

Мнозина искали да си кореспондират със семейство Зелигер. Двамата можели да прекарват по голямата част от времето си в четене и писане на писма. Но духовните неща били най–важното в живота им.

Разбира се, всеки от нас се радва да поддържа връзка с близките си и в това няма нищо лошо. За нас ще бъде от полза да създаваме известно разнообразие в ежедневието си. И все пак ще бъде мъдро да имаме контрол върху заниманията, които могат да отнемат от времето ни, в този ден за проповядване на добрата новина.

Проповядвай добрата новина най–пълно

Само каква благословия е да живеем в днешния „ден на добри вести“. Нека не позволяваме вниманието ни да бъде отклонено, както станало с четиримата прокажени в началото. Спомни си, че те си казали: „Ние не правим добре.“ По подобен начин няма да правим добре, ако позволим лични интереси или занимания, които могат да отнемат от времето ни, да ни попречат да вземаме пълно участие в службата.

Имаме чудесен пример за подражание в това отношение. Размишлявайки за първите двайсет години от службата си, апостол Павел писал: „Проповядвах най–пълно добрата новина за Христос.“ (Рим. 15:19) Павел не позволявал на нищо да отслаби пламенността му. Нека и ние бъдем също толкова пламенни, като продължаваме да известяваме посланието за Царството в днешния „ден на добри вести“.

[Снимка на страница 28]

Блесинг не позволила личните ѝ интереси да попречат на целодневната ѝ служба

[Снимка на страница 29]

Семейство Зелигер внимавали как използват времето си