Подражавай на вярата им

Той се борел със страховете и съмненията

ПРЕЗ тази нощ Петър гребял с всички сили, взирайки се в далечината. Дали това, което се показвало на източния хоризонт, била дългоочакваната зора? Пареща болка пронизвала мускулите на гърба и раменете му от дългите часове гребане. Вятърът, който брулел косата му, бил превърнал Галилейското езеро в бушуваща стихия. Една след друга вълните се разбивали в носа на рибарската лодка, хвърляйки по Петър студени пръски вода. Той продължавал да гребе.

Малко преди това Петър и другарите му били оставили Исус сам някъде на брега. През деня те били видели как той нахранил хиляди гладни хора само с няколко хляба и риби. Множеството се опитало да го направи цар, но Исус не искал да участва в политическите дела на хората. Освен това той бил решен да помогне и на последователите си да не развиват подобни егоистични желания. За да избегнат тълпите от хора, Исус накарал учениците си да се качат в лодката и да тръгнат към отсрещния бряг, а той се оттеглил в планината да се моли. (Марко 6:35–45; Йоан 6:14, 15)

Когато учениците се качили в лодката, почти пълната луна била високо в небето, но сега бавно приближавала западния хоризонт. Учениците били успели да изминат едва няколко километра. Умората и силният шум от вятъра и вълните затруднявали разговорите между тях. Вероятно Петър бил сам с мислите си.

Само за колко много неща имал да мисли! Той бил следвал Исус от Назарет вече над две години, които били изпълнени със събития. През това време бил придобил много знания, но имало още какво да учи. Поради своята готовност да прави това — да се бори с предизвикателства като съмнения и страхове — той е забележителен пример, на който да подражаваме. Нека видим по какъв начин.

„Намерихме Месията“

Петър никога нямало да забрави деня, в който срещнал Исус от Назарет. Неговият брат Андрей пръв му съобщил вълнуващата новина: „Намерихме Месията.“ С тези думи настъпил повратен момент в живота на Петър. Ежедневието му вече нямало да бъде същото. (Йоан 1:41)

Петър живеел в град Капернаум, разположен на брега на сладководното Галилейско езеро. Той и брат му Андрей се занимавали с риболов, като техни съдружници били Яков и Йоан, Зеведеевите синове. Петър живеел заедно със своята жена, своята тъща и своя брат Андрей. За да успява да се грижи за нуждите на семейството си като рибар, без съмнение той трябвало да се труди усърдно и да проявява находчивост. Можем да си представим безбройните изтощителни нощи, когато той и другите мъже разпъвали мрежите между две лодки и после издърпвали улова. Несъмнено те се трудели усърдно и през деня, когато трябвало да разпределят и продадат рибата, както и да закърпят и почистят мрежите.

От Библията разбираме, че Андрей бил ученик на Йоан Кръстител. Петър със сигурност слушал с голям интерес разказите на брат си за посланието на Йоан. Един ден Андрей чул Йоан Кръстител да казва, сочейки към Исус от Назарет: „Ето Агнето на Бога!“ Андрей веднага станал последовател на Исус и нямал търпение да каже на  Петър вълнуващата новина, че Месията е дошъл. (Йоан 1:35–40) Около 4000 години преди това, след бунта в Едем, Йехова Бог бил обещал идването на една специална личност, която щяла да даде истинска надежда на човечеството. (Битие 3:15) Андрей видял този Спасител, или Месия! Петър също искал да види Исус и се завтекъл към него.

Дотогава Петър бил познат с името Симон, или Симеон. Но Исус погледнал към него и му казал: „‘Ти си Симон, Йоановият син, ще се казваш Кифа’ (което на гръцки е Петър).“ (Йоан 1:42) Името Кифа означава „камък“ или „скала“. Явно думите на Исус били пророчески. Той предсказал, че Петър щял да бъде като скала, в смисъл че щял да бъде здрава и непоклатима опора за последователите на Христос. Дали Петър гледал на себе си по този начин? Едва ли. Дори много съвременни читатели на евангелията не виждат подобни качества в личността на Петър. За някои той изглежда по–скоро непостоянен, колеблив и нерешителен.

Петър наистина имал някои недостатъци и Исус добре знаел това. Но точно като Баща си Йехова, той винаги търсел доброто в хората. Исус видял, че Петър можел да развие тези положителни качества и искал да му помогне в това отношение. Йехова и неговият Син търсят доброто и в нас днес. Но понякога може да смятаме, че в нас е трудно да се намери нещо добро. Въпреки това трябва да се доверим на тяхната преценка и като Петър да сме готови да се учим и да правим необходимите промени. (1 Йоан 3:19, 20)

„Не се страхувай!“

Вероятно Петър придружил Исус по време на част от проповедната обиколка, която последвала. Така той може би присъствал на първото чудо на Исус — превръщането на водата във вино на едно сватбено тържество в Кана. Нещо повече, той чул неговото чудесно, даващо надежда послание за Божието Царство. Въпреки това той изоставил Исус и се върнал към риболовния занаят. Няколко месеца по–късно Петър отново срещнал Исус, като този път Исус го поканил да го следва непрекъснато и това да бъде неговият начин на живот.

Петър бил обезсърчен. Вече цяла нощ рибарите били хвърляли мрежите само за да ги издърпат празни. Несъмнено Петър бил направил всичко по силите си и приложил всичките си умения, като пускал мрежите на различни места в езерото, където било възможно рибата да се храни. Със сигурност подобно на много рибари понякога му се искало просто да погледне във водата и да открие пасажите риба или по някакъв начин да ги накара да влязат в мрежите. Разбира се, тези мисли само засилвали отчаянието му. За Петър риболовът не бил просто приятно занимание, други хора зависели от това дали ще намери риба. Накрая той се върнал на брега с празни ръце. Макар че не уловил нищо, все пак трябвало да почисти мрежите. Той правел точно това, когато Исус се приближил към него.

Едно голямо множество било заобиколило Исус, за да слуша думите му. Тъй като хората го притискали, Исус се качил в лодката на Петър и го помолил да се отдалечат малко от брега. След като можел да бъде чут ясно, Исус започнал да поучава множеството. Петър, както и хората на брега внимателно слушали думите на Исус. Петър никога не се уморявал да слуша, когато Исус говорел за Божието Царство — основната тема на неговото проповядване. Каква чест щяло да бъде да помага на Христос в разпространяването на това носещо надежда  послание в цялата страна! Но дали щял да се справи с тази задача? С какво щели да се издържат? Вероятно Петър си спомнил за дългата и обезсърчителна нощ, когато се върнал без улов. (Лука 5:1–3)

Когато престанал да говори, Исус казал на Петър: „Отидете там, където е дълбоко, и хвърлете мрежите си за улов.“ Петър бил изпълнен със съмнения. Той казал: „Учителю, цяла нощ се трудихме и не хванахме нищо, но щом ти казваш, ще спусна мрежите във водата.“ Петър не искал да хвърля мрежите отново, особено сега, когато рибата не излизала да се храни. Въпреки това той се подчинил и вероятно дал знак на съдружниците си във втората лодка да го последват. (Лука 5:4, 5)

Когато започнал да изтегля мрежите, Петър усетил огромна тежест. Озадачен, той започнал да дърпа по–силно и не след дълго видял, че те били пълни с риба. Бързо дал знак на мъжете от втората лодка да дойдат на помощ. Когато те дошли, станало ясно, че уловът не може да се побере само в едната лодка. Но дори когато напълнили и двете лодки, останала още много риба. Скоро натежалите лодки започнали да потъват. Петър не можел да повярва на очите си. И преди бил виждал Христос да проявява своята сила, но този път той самият и семейството му извлекли полза от това. Пред него стоял човекът, който можел да накара рибата да влезе в мрежите! Петър бил обзет от страх. Той паднал на колене и казал: „Отиди си от мене, Господарю, защото аз съм грешен човек.“ Колко недостоен се чувствал да бъде с Онзи, който можел да използва силата на Бога по такъв забележителен начин! (Лука 5:6–9)

Исус милостиво му казал: „Не се страхувай! Отсега нататък ще ловиш хора.“ (Лука 5:10, 11) Сега не било времето Петър да изпитва страхове и съмнения. Неговите притеснения относно такива ежедневни неща като риболова били неоснователни, каквито били и страховете му относно собствените му недостатъци и чувството му за малоценност. Исус имал да върши огромна работа, която засягала бъдещето на хората. Той служел на Бога, който ‘прощава щедро’. (Исаия 55:7) Йехова щял да се погрижи както за физическите, така и за духовните им нужди. (Матей 6:33)

Петър откликнал незабавно, точно както постъпили Яков и Йоан. „Те докараха лодките обратно до брега и като оставиха всичко, тръгнаха след него.“ (Лука 5:11) Петър повярвал в Исус и в Онзи, който го бил изпратил. Той взел възможно най–доброто решение. Християните днес, които  преодоляват своите съмнения и страхове, за да служат на Бога, проявяват вяра като тази на Петър. Ако имаме подобно доверие в Бога, той няма да ни разочарова. (Псалм 22:4, 5)

„Защо се усъмни?“

Една нощ, около две години след като срещнал Исус, Петър гребял в бурното Галилейско езеро, както беше споменато в началото на статията. Не можем да кажем със сигурност какви мисли минавали през главата му. Били се случили толкова много неща! Исус бил изцелил неговата тъща. Също бил изнесъл Проповедта на планината. Многократно чрез своите учения и могъщи дела Исус бил показал, че е Избраникът на Йехова, Месията. С течение на времето Петър до известна степен овладял слабостите си, като например склонността си бързо да се поддава на страховете и съмненията. Исус дори го бил избрал да бъде един от дванайсетте апостоли! Въпреки това Петър още не бил преодолял напълно своите страхове и съмнения, както скоро щял да разбере.

По време на четвъртата стража през тази нощ, или някъде между три часа̀ сутринта и изгрева на слънцето, Петър изведнъж спрял да гребе и се изправил. Там, сред вълните, нещо се движело! Дали не било просто отражението на лунната светлина във водните пръски? Не, това, което се виждало, било прекалено стабилно и изправено. Това бил човек! Да, мъж, който ходел по водата! Мъжът се приближавал и изглеждало, че върви точно към тях. Изплашени, учениците помислили, че виждат някакво привидение. Мъжът казал: „Не се бойте, аз съм! Не се плашете!“ Това бил Исус! (Матей 14:25–28)

Петър отговорил: „Господарю, ако си ти, заповядай ми да дойда при тебе по водата.“ Първоначалната реакция на Петър била много смела. Развълнуван от това невероятно чудо, той се нуждаел от още нещо, за да засили вярата си — искал да участва в това, което ставало. Исус го повикал при себе си. Тогава Петър слязъл от лодката и започнал да ходи по развълнуваното езеро. Представи си как се почувствал, когато усетил, че стъпва върху нещо твърдо и стои изправен на повърхността на водата. Вървейки към Исус, той трябва да е бил изпълнен с изумление. Но не след дълго бил обзет от съвсем различно чувство. (Матей 14:29)

Петър трябвало да остане съсредоточен върху Исус. Именно Исус, който използвал силата от Йехова, държал Петър над вълните. Исус направил това поради вярата, която Петър проявил в него. Но Петър  се разсеял. В Библията четем: „Виждайки силната буря, се уплаши.“ Петър видял вълните да се разбиват в лодката, хвърляйки пръски и пяна, и се изплашил. Вероятно си представил как потъва в езерото и умира. Страхът му се засилвал, а вярата му отслабвала. Мъжът, който бил наречен „скала“ заради възможността да развие непоколебимост, започнал да потъва като камък поради своята колебливост. Петър можел да плува много добре, но в този момент не разчитал на себе си. Той извикал: „Господарю, спаси ме!“ Исус го хванал за ръката и го издърпал нагоре. След това, стоейки още на повърхността на водата, той дал важен урок на Петър: „Маловерецо, защо се усъмни?“ (Матей 14:30, 31)

Колко уместен въпрос Исус задал на Петър. Съмненията имат унищожителна сила. Ако им се поддадем, те могат да отслабят вярата ни и да унищожат духовността ни. Затова трябва да се борим с тях. По какъв начин? Необходимо е да останем съсредоточени върху правилните неща. Ако се съсредоточаваме върху онова, което ни плаши, което ни обезсърчава и което ни отдалечава от Йехова и Сина му, съмненията ни ще се засилват. Но ако съсредоточаваме вниманието си върху Йехова и Сина му и върху онова, което са направили, правят и ще направят за онези, които ги обичат, няма да се поддаваме на съмненията, които могат да унищожат вярата ни.

Когато Петър се качил в лодката заедно с Исус, той видял бурята да утихва. Най–накрая Галилейското езеро се успокоило. Петър и останалите ученици казали: „Ти наистина си Божи син.“ (Матей 14:33) Несъмнено с наближаването на изгрева сърцето на Петър преливало от благодарност. Той бил научил, че не бива да оставя страховете да го карат да се съмнява в Йехова и Исус. Трябвало да направи още много промени, преди да стане непоколебимия като скала християнин, както предсказал Исус. Но Петър бил решен да полага усилия в това отношение и да продължава да расте духовно. Дали и ти си решен на същото? Несъмнено ще установиш, че си струва да подражаваш на вярата на Петър.

[Снимка на страници 22, 23]

Исус видял възможностите за бъдещ напредък на този смирен рибар

[Снимка на страница 23]

„Господарю, ... аз съм грешен човек“

[Снимка на страници 24, 25]

„Виждайки силната буря, се уплаши“