Знаеш ли...

Кой бил „началникът на храмовата стража“ и какво включвали задълженията му?

Сред юдейските религиозни водачи, които арестували апостолите Петър и Йоан, докато те проповядвали, бил „началникът на храмовата стража“. (Деяния 4:1–3) В Библията няма описание на задълженията, които имал началникът на храмовата стража, но от някои исторически източници можем да разберем интересни подробности по този въпрос.

Изглежда, че по времето, когато Исус живял на земята, тази длъжност била заемана от един свещеник и той бил втори по власт след първосвещеника. Началникът на храмовата стража отговарял за поддържането на реда в храма в Йерусалим и около него и надзиравал поклонението там и работата на храмовата стража. Освен това той ръководел работата на помощник–началниците, надзираващи мъжете, които сутрин отваряли портите на храма, а вечер ги затваряли, и се грижели за това никой да не влиза в тези части на храма, до които достъпът бил ограничен. Задълженията на помощник–началниците включвали и това да пазят съкровищницата на храма.

Свещениците и левитите, които работели в храма, били организирани в двайсет и четири отряда, всеки от които служел по една седмица два пъти в годината. Вероятно всеки отряд е имал собствен началник. (1 Летописи 24:1–18)

Началниците на храмовата стража били влиятелни мъже. Заедно с главните свещеници те направили заговор да убият Исус и използвали хората, които им били подчинени, за да го арестуват. (Лука 22:4, 52)

В Матей 3:4 се казва, че Йоан Кръстител се хранел със „скакалци и див мед“. Дали скакалците били обичайна храна по негово време?

Някои хора се съмняват, че Йоан Кръстител наистина се е хранел с насекоми, и твърдят, че тук Матей имал предвид плодовете на рожковото дърво, някой друг див плод или дори различни видове риба. Но гръцката дума, която Матей използвал, се отнася за семейството на полските скакалци. В Израил най–често срещани били пустинните скакалци, чиито огромни рояци можели да унищожат реколтата. (Йоил 1:4, 7; Наум 3:15)

Скакалците били смятани за деликатес от различни древни народи, като например асирийците и етиопците, и продължават да бъдат използвани за храна от някои бедуини и йеменски юдеи. В Израил скакалците били смятани за храна на бедните. Главата, крайниците и коремът били махани, а горната част на тялото била изяждана сурова, печена или след като била изсушена на слънце. Понякога скакалците били осолявани или натопявани в оцет или мед. Историкът Анри Даниел–Ропс обяснява, че вкусът им наподобява този на скаридите.

Йоан проповядвал в пустинята, затова вероятно не му е било трудно да намира скакалци. (Марко 1:4) Тъй като съдържат 75 процента белтъчини, заедно с дивия мед те са представлявали доста хранително ястие.

[Снимка на страница 28]

Асирийски служители носят скакалци и нарове

[Източник]

От книгата „Открития сред руините на Ниневия и Вавилон“ (1853 г.)