„На отдаването на почит към Божията майка бил даден тласък, когато ... езичниците масово се стекли към църквата. ... Тяхната набожност и религиозно съзнание [на езичници, приели християнството] от хилядолетия били оформяни чрез култа към ‘великата майка’ богиня и ‘светата дева’.“ („Нова британска енциклопедия“, 1988 г., т. 16, стр. 326, 327)

„Ще заченеш, ще родиш син и ще го наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарича Син на Всевишния. ... Детето, което ще се роди, ще бъде наречено свято, Божи син.“ (Лука 1:31–35)

Този библейски откъс ясно посочва, че Мария била майката на ‘Божия син’, а не на самия Бог. Нима тя би могла да носи в утробата си Онзи, когото ‘небесата не могат да поберат’? (3 Царе 8:27) Мария никога не е твърдяла нещо подобно. Учението за троицата било това, което внесло объркване относно това коя в действителност била Мария. Обявявайки я за „Теото̀кос“ (гръцка дума, означаваща „Богородица“), или „майка на Бога“, Ефеският събор, състоял се през 431 г., подготвил пътя за поклонението към Мария. Град Ефес, където се състоял съборът, от векове бил център на поклонението на Артемида, богинята на плодородието.

По този начин в поклонението на Мария били внесени много аспекти от поклонението на изображението на Артемида, за което се твърдяло, че ‘било паднало от небето’, като например религиозните шествия. (Деяния 19:35) Друг обичай, който навлязъл в християнството, било използването на изображения на Мария и на други личности в поклонението.

Сравни следните библейски стихове: Матей 13:53–56; Марко 3:31–35; Лука 11:27, 28