Библията достига Големия червен остров

РАЗПОЛОЖЕН на около 400 километра югоизточно от бреговете на Африка, Мадагаскар е четвъртият по големина остров на земята. Преобладаващото население на острова, което е от малгашки произход, познава името на Йехова от много отдавна, тъй като преводите на Библията на малгашки, съдържащи Божието име, съществуват отпреди повече от 170 години. Историята на тези преводи е пример за постоянство и отдаденост.

Първите опити за превод на Библията на малгашки били направени на намиращия се наблизо остров Мавриций. През 1813 г. британският управител на Мавриций, сър Робърт Фаркуър, положил началото на превода на евангелията на малгашки. По–късно той насърчил краля на Мадагаскар, Радама I да покани учители от Лондонското мисионерско дружество (ЛМД) на Големия червен остров, както често бива наричан Мадагаскар.

На 18 август 1818 г. двама шотландски мисионери, Дейвид Джоунс и Томас Беван, пристигнали в пристанищния град Тоамасина, идвайки от Мавриций. Там те намерили общество от силно религиозни хора, сред които поклонението към предците и устните традиции заемали основно място в ежедневния живот. Малгашите говорели богат и изразен език, който е от малайо–полинезийски произход.

Скоро след като отворили малко училище, Джоунс и Беван довели своите съпруги и деца от Мавриций в Тоамасина. За съжаление обаче всички те се разболели от малария и съпругата и детето на Джоунс починали през декември 1818 г. Два месеца по–късно болестта убила цялото семейство Беван. Дейвид Джоунс бил единственият оцелял от двете семейства.

Той не позволил на трагедията да му попречи. Джоунс бил решен да направи Библията достъпна за населението на Мадагаскар. След като се върнал в Мавриций, за да се възстанови, Джоунс се захванал с трудната задача да научи малгашки език. Скоро след това той започнал подготвителната работа по превода на Евангелието според Йоан.

През октомври 1820 г. Джоунс се върнал в Мадагаскар. Той пристигнал в столицата Антананариво и скоро след това отворил ново мисионерско училище. Условията били трудни. Нямало учебници, черна дъска или чинове. Учебната програма обаче била отлична, а децата — ученолюбиви.

След като работил сам в продължение на около седем месеца, Джоунс получил нов партньор на мястото на Беван. Това бил мисионерът Дейвид Грифитс. Те двамата се посветили изцяло на работата по превода на Библията на малгашки език.

Преводът на Библията започва

В началото на 20–те години на XIX век единствената писмена форма на малгашкия език била „сорабе“ — малгашки думи, изписвани с арабски букви. Малцина можели да четат тази писменост. Затова, след като мисионерите се допитали до крал Радама I той дал разрешение да се използва латинската азбука вместо „сорабе“.

Работата по превода започнала на 10 септември 1823 г. Джоунс работел върху книгите Битие и Евангелието според Матей, а  Грифитс се заел с Изход и Евангелието според Лука. И двамата работели неуморно. Те не само вършели по–голямата част от работата по превода, но и продължили да преподават в училището сутрин и следобед. Освен това двамата мисионери подготвяли и провеждали църковни служби на три различни езика. Преводаческата дейност обаче била над всичко останало.

С помощта на дванайсет помощници мисионерите превели целите Гръцки писания и много книги от Еврейските писания само за 18 месеца. През следващата година бил завършен предварителният превод на цялата Библия. Разбира се, били необходими някои поправки и допълнителни промени за подобряване на текста. Затова от Англия били изпратени двама лингвисти, които да помагат — Дейвид Джонс и Джоузеф Фриман.

Преодоляване на трудности

Когато преводът на малгашки бил завършен, от ЛМД изпратили Чарлз Ховенден да монтира първата печатарска преса в Мадагаскар. Ховенден пристигнал на 21 ноември 1826 г. Той обаче се разболял от малария и починал само един месец след пристигането си, вследствие на което нямало кой да работи с печатарската преса. На следващата година бил изпратен един умел занаятчия от Шотландия, Джеймс Камерън, който успял да сглоби пресата с помощта на ръководството, което намерил между отделните ѝ части. След един период на проби и грешки на 4 декември 1827 г. Камерън успял да отпечата една част от Битие, 1 глава. *

Друга трудност се появила, след като на 27 юли 1828 г. починал крал Радама I който подкрепял активно превода на Библията. По това време Дейвид Джоунс казал следното: „Крал Радама е много любезен и приятелски настроен. Той подкрепя образованието и за него това народът му да бъде учен на изкуствата на цивилизацията е по–ценно от злато и сребро.“ След смъртта на краля на неговия престол се възкачила съпругата му Ранавалона I и съвсем скоро станало ясно, че тя няма да подкрепя работата по превода така, както правел нейният съпруг.

След като кралицата поела властта, един посетител от Англия отправил молба да бъде приет при нея, за да обсъдят преводаческата дейност, но му било отказано. При един друг случай мисионерите казали на кралицата, че все още има много неща, на които да научат хората от нейния народ, включително на гръцки и еврейски. Тя отговорила: „Не се интересувам много от гръцки и еврейски, но искам да знам дали можете да научите народа ми на нещо по–практично, като например как да правят сапун.“ Осъзнавайки, че може да бъдат принудени да напуснат, преди преводът на Библията на малгашки да бъде завършен, Камерън помолил за срок от една седмица, в който да обмисли думите на кралицата.

На следващата седмица Камерън представил пред пратениците на кралицата два малки сапуна, направени от местни материали. Тази и други дейности, извършени от мисионерите в полза на народа, успокоили кралицата и това им предоставило достатъчно време, за да отпечатат цялата Библия с изключение на няколко книги от Еврейските писания.

Изненада, последвана от разочарование

Въпреки първоначалния си отказ на молбата на мисионерите, през май 1831 г. кралицата издала изненадващ указ. Тя дала разрешение поданиците ѝ да бъдат покръстени като християни! Това решение обаче не останало в сила задълго. Според книгата „История на Мадагаскар“ „броят на покръстванията обезпокоил консервативно настроените членове на кралския двор и те убедили кралицата, че това религиозно обръщане било равносилно на клетва за вярност пред англичаните“. Затова разрешението за покръстване било отменено в края на 1831 г., само шест месеца след като било дадено.

 Непостоянството на кралицата и нарастващото влияние на традиционалистите в управлението подтикнали мисионерите да завършат работата по отпечатването на Библията. Християнските гръцки писания вече били готови и от тях били разпространени хиляди екземпляри. На 1 март 1835 г. обаче се появила друга пречка. Кралица Ранавалона I обявила християнството за незаконно и наредила всички християнски книги да бъдат предадени на властите.

Наредбата на кралицата означавала също, че малгашки помощници вече нямали право да работят във връзка с проекта. Така няколкото останали мисионери се трудели ден и нощ, за да завършат работата, и през юни 1835 г. цялата Библия била издадена. Най–накрая Библията на малгашки език била готова!

Тъй като забраната била в сила, екземплярите от Библията били разпространени бързо, като 70 от тях били заровени в земята, за да не бъдат унищожени. Това станало точно навреме, защото не минала и година и всички мисионери, с изключение само на двама, напуснали острова. Словото на Бога обаче се разпространявало на Големия червен остров.

Любовта на малгашите към Библията

Каква радост изпитвали жителите на Мадагаскар заради това, че можели да четат Божието Слово на своя език! Преводът съдържа неточности и езикът вече е остарял. Въпреки това рядко може да се намери къща, в която да няма Библия, и много от местните хора я четат редовно. Нещо забележително относно този превод е широката употреба на Божието име, Йехова, в книгите на Еврейските писания. В оригиналните екземпляри на Библията на малгашки името на Бога се среща и в Гръцките писания. Затова повечето хора в Мадагаскар знаят Божието име.

Когато първите екземпляри от Гръцките писания били отпечатани, печатарят г–н Бейкър видял радостта на местните хора и възкликнал: „Не искам да пророкувам, но не мога да повярвам, че Божието слово някога ще бъде унищожено в тази страна!“ Думите му се оказаха верни. Нито маларията, нито предизвикателството да научиш труден език, нито официалните забрани могли да попречат на Божието Слово да стане достъпно за жителите на Мадагаскар.

Сега ситуацията е още по–благоприятна. В какъв смисъл? През 2008 г. беше издаден целият „Превод на новия свят на Свещеното писание“ на малгашки. Този превод е огромна крачка напред, тъй като е написан на съвременен, лесен за разбиране език. По този начин днес Божието Слово е още по–здраво установено на Големия червен остров. (Иса. 40:8)

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 31]

„Превод на новия свят“ на малгашки език прославя Божието име, Йехова