Остани в Божието благоволение въпреки промените

ДАЛИ преживяваш някакви промени в живота си? Трудно ли ти е да ги приемеш? Повечето от нас са били или ще бъдат в такава ситуация. Примерът на някои хора от миналото може да ни помогне да определим какви качества ще ни бъдат от полза.

Да разгледаме първо примера на Давид, както и множеството промени в живота, които той трябвало да приеме. Давид бил още момче и обикновен пастир, когато Самуил го помазал за бъдещ цар. Още като млад той изявил желание да се бие с филистимския великан Голиат. (1 Царе 17:26–32, 42) Младият Давид бил поканен да живее в двореца на цар Саул и бил назначен за главнокомандващ на войската. Той дори не си бил представял, че всички тези неща щели да му се случат, нито можел да предвиди промените, които го очаквали по–нататък в живота.

Постепенно отношенията между Давид и Саул станали много обтегнати. (1 Царе 18:8, 9; 19:9, 10) За да се спаси, Давид трябвало да живее като беглец няколко години. Дори когато вече управлявал като цар над Израил, обстоятелствата му коренно се променили, особено след като извършил прелюбодейство, и в стремежа си да прикрие този грях извършил и убийство. Вследствие на неговите грехове семейството му било сполетяно от бедствия. Например синът на Давид Авесалом се разбунтувал против него. (2 Царе 12:10–12; 15:1–14) Все пак, след като Давид се разкаял за прелюбодейството и убийството, които извършил, Йехова му простил и той отново се радвал на Божието благоволение.

Твоите обстоятелства също могат да се променят. Здравословните, икономическите или семейните проблеми, дори собствените ни действия, водят до промени в живота ни. Какви качества ще ни помогнат да бъдем по–добре подготвени да се справим с тези предизвикателства?

Смирението ни помага

Да сме смирени, означава да сме готови да се подчиним. Истинското смирение ни помага да гледаме обективно на себе си и на другите хора. Ако не омаловажаваме качествата и постиженията на другите, ще разбираме по–добре и ще ценим повече истинската им същност и  действия. По подобен начин смирението ще ни помогне да разбираме защо ни се случва определено нещо и как трябва да реагираме на него.

Йонатан, синът на Саул, е добър пример в това отношение. Обстоятелствата в неговия живот били променени от събития, върху които той нямал власт. Когато Самуил казал на Саул, че Йехова ще отнеме от него царството, не казал, че Йонатан ще бъде следващият цар. (1 Царе 15:28; 16:1, 12, 13) Бог избрал Давид за цар на Израил, а не Йонатан. В известен смисъл неподчинението на Саул имало лоши последствия за сина му. Макар че не носел отговорност за действията на баща си, Йонатан нямало да го наследи. (1 Царе 20:30, 31) Как постъпил той в тази ситуация? Дали таял неприязън заради изгубената възможност и завиждал на Давид? Не, макар че бил много по–възрастен и опитен от него, Йонатан лоялно го подкрепял. (1 Царе 23:16–18) Смирението му помогнало да разбере кой има Божията благословия и той ‘не мислел за себе си повече, отколкото било необходимо да мисли’. (Рим. 12:3) Йонатан разбирал какво очаква Йехова от него и приел решението му по този въпрос.

Разбира се, много от промените носят известни трудности. В определен период от живота си Йонатан имал до себе си двама мъже, които му били близки. Единият бил неговият приятел Давид, когото Йехова определил за бъдещ цар. Другият бил баща му Саул, когото Йехова отхвърлил, но който все още управлявал като цар. Тази ситуация вероятно причинявала емоционално напрежение на Йонатан, тъй като той се опитвал да запази благоволението на Йехова. Промените, които ние изпитваме в живота си, може да ни причиняват известно безпокойство и притеснения. Но ако се опитваме да разберем как Йехова гледа на тях, ще можем да продължаваме да му служим лоялно, като ги приемаме.

Колко е важна скромността

Да си скромен, означава да осъзнаваш ограниченията си. Скромността и смирението са две различни качества. Смиреният човек може да не е съвсем наясно с ограниченията си.

Давид бил скромен. Въпреки че Йехова го бил избрал за цар, години наред той не можел да поеме властта. Библията не казва, че Давид получил от Йехова някакво обяснение във връзка с това забавяне. Но макар и да изглеждала обезсърчаваща, тази ситуация не го притеснявала. Той осъзнавал ограниченията си и разбирал, че Йехова, който допуска тази ситуация, има контрол над нея. Затова дори да трябвало да спаси живота си, Давид не убил Саул и попречил на Ависей, който го придружавал, да направи същото. (1 Царе 26:6–9)

Понякога в нашия сбор може да възникне ситуация, която не разбираме, или която според нас не е разрешена по най–добрия възможен начин. Дали скромно ще признаем, че Исус е Глава на сбора и че действа чрез старейшинското тяло, назначено да поема ръководството в него? Ще проявим ли скромност, като съзнаваме, че за да останем  в благоволението на Йехова, трябва да разчитаме на него да ръководи нещата чрез Исус Христос? Дали скромно ще чакаме, макар и да не е лесно? (Пр. 11:2)

Кротостта ни помага да бъдем положителни

Да си кротък, означава да си с мек нрав. Кротостта ни помага да понасяме несправедливостите търпеливо, без да се дразним, да изпитваме неприязън или да си отмъщаваме. За развиването на това качество се изискват много усилия. Интересно е, че в един библейски стих „всички кротки на земята“ са поканени ‘да търсят кротост’. (Соф. 2:3) Кротостта има връзка със смирението и скромността, но включва и други качества, като например доброта и мекота. Кроткият човек може да напредва духовно, тъй като позволява да бъде обучаван и поправян.

Как кротостта може да ни помогне да се справяме с промените в обстоятелствата си? Сигурно си забелязал, че много хора гледат отрицателно на промените. В действителност обаче те може да ни дадат възможност да бъдем допълнително обучавани от Йехова. Животът на Моисей е пример за това.

На четирийсетгодишна възраст Моисей вече притежавал чудесни качества. Той показал, че е загрижен за нуждите на Божия народ, и проявил самопожертвувателен дух. (Евр. 11:24–26) Но преди Йехова да му възложи задачата да изведе Израил от Египет, Моисей трябвало да приеме някои промени в живота си, които го направили по–кротък. Той трябвало да избяга от Египет и да живее четирийсет години в мадиамската земя, където бил обикновен пастир. Какъв бил резултатът от това? Тази промяна го направила по–добър човек. (Чис. 12:3) Той се научил да поставя волята на Йехова на първо място в живота си.

Като пример за кротостта на Моисей нека разгледаме какво се случило, когато Йехова казал, че иска да отхвърли непокорния народ и да направи от потомците на Моисей могъщ народ. (Чис. 14:11–20) Моисей се застъпил за народа. Думите му показват, че той бил загрижен за репутацията на Бога и за добруването на братята си, а не за собствените си интереси. За ролята на Моисей като водач на народа и посредник между него и Бога бил необходим кротък човек. Мариам и Аарон недоволствали против него, но според библейското повествование Моисей бил „много кротък човек, най–кроткият измежду всички хора“. (Чис. 12:1–3, 9–15) Изглежда, че той кротко понесъл оскърбленията от тяхна страна. Какво ли щеше да стане, ако не беше толкова кротък?

При друг случай духът на Йехова ‘застанал’ върху някои мъже, като ги накарал да пророкуват. Исус Навиев, който бил служител на Моисей, смятал, че тези израилтяни превишавали  правата си, като също се държали като пророци. Моисей обаче кротко възприемал нещата според гледната точка на Йехова и не се притеснявал, че може да загуби властта си. (Чис. 11:26–29) Дали ако не беше кротък, щеше да приеме тази промяна в уредбата на Йехова?

Кротостта помогнала на Моисей да използва по подходящ начин голямата власт, която му била поверена, и ролята, която Бог му бил определил. Йехова му казал да се изкачи на планината Хорив. След това Моисей застанал пред народа. Бог му говорил чрез един ангел и го назначил за посредник на договора. Кротостта на Моисей му помогнала да приеме тази голяма промяна в позицията си и в същото време да не направи нещо, с което да изгуби Божието благоволение.

А какво да кажем за нас? Необходима ни е кротост, за да можем да израстваме като личности. Всички онези, на които са дадени привилегии и власт сред Божия народ, трябва да бъдат кротки. Това ни помага да не проявяваме гордост, когато сме изправени пред промени, а да се справяме с различните ситуации с правилна нагласа. Важен е начинът, по който реагираме. Дали ще приемем промяната? Ще гледаме ли на нея, като на възможност да напредваме? Тя може да се окаже подходящ случай за развиването на кротост!

Разбира се, ние непрестанно ще се сблъскваме с промени в живота си. Понякога няма да ни е лесно да разберем защо се случва дадено нещо. Собствените ни ограничения и емоционалното напрежение може да ни пречат да виждаме нещата така, както Йехова ги вижда. Въпреки това качества като смирение, скромност и кротост, ще ни помагат да приемаме промените и да останем в Божието благоволение.

[Текст в блока на страница 4]

Истинското смирение ни помага да гледаме обективно на себе си

[Текст в блока на страница 5]

Необходима ни е кротост, за да можем да израстваме като личности

[Снимка на страница 5]

Моисей се сблъскал с предизвикателства, които го направили по–кротък