Дали следваш Христос напълно?
Дали следваш Христос напълно?
‘Както и живеете всъщност, продължавайте да правите това още по–пълно.’ (1 СОЛ. 4:1)
1, 2. (а) На какви забележителни неща били свидетели много хора в дните на Исус? (б) Защо времето, в което ние живеем, също има голямо значение?
ДАЛИ някога си се замислял колко хубаво би било да живееш по времето на Исус? Може би мислиш за възможността да бъдеш излекуван от него и така да не ти се налага да страдаш от някакво мъчително заболяване. Или пък би се радвал да видиш и да слушаш Исус — да се учиш от него или да станеш свидетел на някакво чудо, извършено от него. (Мар. 4:1, 2; Лука 5:3–9; 9:11) Колко хубаво би било да си там, когато Исус вършел всички тези дела! (Лука 19:37) Никое поколение оттогава до днес не е било свидетел на такива неща, а и това, което Исус извършил на земята, ‘като принесъл себе си в жертва’, никога няма да се повтори. (Евр. 9:26; Йоан 14:19)
2 Времето, в което живеем ние обаче, също има голямо значение. Защо можем да кажем това? Днес живеем във „времето на края“, или „последните дни“, предсказани в Писанието. (Дан. 12:1–4, 9; 2 Тим. 3:1) През този период Сатана бил изхвърлен от небето, а скоро ще бъде завързан и хвърлен „в бездната“. (Откр. 12:7–9, 12; 20:1–3) В същото време ние имаме честта да известяваме ‘добрата новина за царството’ по целия свят, като споделяме с хората надеждата за идващия рай — дейност, която никога няма да се повтори. (Мат. 24:14)
3. Каква задача възложил Исус на последователите си малко преди да се възнесе на небето, и с какво щяла да бъде свързана тя?
3 Малко преди да се възнесе на небето, Исус казал на последователите си: „Ще бъдете свидетели за мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до най–отдалечените краища на земята.“ (Деян. 1:8) Това щяло да бъде образователна дейност, извършвана по целия свят. Но каква щяла да бъде целта ѝ? Да бъдат правени ученици, или още последователи на Христос, преди да дойде краят. (Мат. 28:19, 20) Какво трябва да правим, за да изпълним успешно задачата, възложена ни от Христос?
4. (а) Каква необходимост подчертават думите на апостол Петър, записани във 2 Петър 3:11, 12? (б) Относно какво трябва да внимаваме?
4 Обърни внимание на думите на апостол Петър: „Какви трябва да сте вие в свято поведение и дела на преданост към Бога, като очаквате и постоянно мислите за наближаващия ден на Йехова!“ (2 Пет. 3:11, 12) Петър подчертава необходимостта да бъдем постоянно будни в тези последни дни, за да се уверяваме, че животът ни е съсредоточен върху дела на преданост към Бога. Едно от тях е проповядването на добрата новина. Колко се радваме, когато виждаме как братята ни по целия свят проповядват пламенно, изпълнявайки възложената от Христос задача! В същото време съзнаваме, че трябва да внимаваме ежедневният натиск от света на Сатана и нашите наследени плътски склонности да не намалят пламенността, с която ние извършваме службата на Бога. Затова нека да разгледаме как можем да сме сигурни, че следваме Христос.
Приемай с готовност възложените от Бога отговорности
5, 6. (а) За какво похвалил Павел събратята си в Йерусалим, и относно какво ги предупредил? (б) Защо не бива да се отнасяме несериозно към възложените ни от Бога отговорности?
5 В писмото си до християните в Йерусалим апостол Павел похвалил събратята си за тяхната вярна издръжливост в миналото дори когато били преследвани, като казал: „Припомняйте [си] миналите дни, когато, след като бяхте просветени, издържахте страданията на тежката борба.“ Да, Йехова помнел вярното им поведение. (Евр. 6:10; 10:32–34) Сърдечната похвала на Павел трябва да е насърчила много християните от еврейски произход. Но в същото си писмо той предупредил и за една склонност на човека, която, ако не бъде овладяна, може да намали пламенността му в службата на Бога. Павел казал, че християните трябва да внимават ‘да не си намират извинения’ за това, че не следват Божиите заповеди. (Евр. 12:25, бел. под линия)
6 Това предупреждение относно склонността на човек ‘да си намира извинения’, за да не приеме възложените му от Бога отговорности, се отнася и за християните днес. Ние осъзнаваме, че трябва да сме решени никога да не се отнасяме несериозно към християнските си отговорности, нито да позволяваме на пламенността си в службата на Бога да намалее. (Евр. 10:39) Та нали принасянето на свята служба е въпрос на живот и смърт! (1 Тим. 4:16)
7, 8. (а) Какво ще ни помогне да запазим пламенността си в службата на Бога? (б) Какво трябва да помним относно Йехова и Исус, ако сме загубили до някаква степен първоначалната си пламенност?
7 Какво ще ни помогне да се пазим от склонността ‘да си намираме извинения’ за това, че не изпълняваме задълженията си към Бога? За да се противопоставим на тази склонност, е изключително важно редовно да размишляваме върху обета, който сме дали при отдаването си. Всъщност ние сме обещали на Йехова, че ще поставяме вършенето на неговата воля на първо място в своя живот, и искаме да спазим това обещание. (Прочети Матей 16:24.) Затова понякога е нужно да отделим време да помислим върху следните въпроси: „Дали все още съм толкова решен да живея според отдаването си на Бога, колкото бях при покръстването си? Или в годините след това съм загубил до някаква степен първоначалната си пламенност?“
8 Ако честният самоанализ показва, че в известен смисъл сме намалили темпото, ще бъде добре да си припомним укрепващите думи на пророк Софония. Той казал: „Нека не отслабват ръцете ти! Йехова, твоят Бог, е сред тебе. Той е могъщ и ще те спаси. Ще ликува заради тебе.“ (Соф. 3:16, 17) Тези насърчителни думи се отнасяли за древния Израил, който се върнал в Йерусалим от плена във Вавилон. Те се отнасят обаче и за Божия народ днес. Тъй като дейността, която извършваме, е на Йехова, трябва да помним, че както той, така и Синът му ни помагат и ни укрепват, за да изпълняваме в пълна степен възложените ни от Бога отговорности. (Мат. 28:20; Флп. 4:13) Ако се стремим да продължаваме да служим пламенно на Бога, той ще ни благославя и ще ни помага да напредваме духовно.
Пламенно ‘търси първо царството’
9, 10. За какво става въпрос в притчата на Исус за голямата вечеря, и каква поука можем да извлечем от нея?
9 Докато се хранел в дома на един от водачите на фарисеите, Исус разказал притча за една голяма вечеря. В нея той описал възможността, която била предоставена на различни хора да влязат в небесното Царство. Той показал също какво означава ‘да си намираш извинения’. (Прочети Лука 14:16–21.) В притчата на Исус поканените започнали да обясняват защо не могат да дойдат на вечерята. Един от тях казал, че трябва да отиде да види нивата, която току–що бил купил. Втори казал, че е купил няколко впряга говеда и иска да опита как работят. А трети отвърнал: ‘Не мога да дойда, защото наскоро се ожених.’ Тези извинения не били основателни. Когато купува нива и добитък, човек обикновено ги оглежда предварително, затова не е крайно наложително да го прави след това. И защо един наскоро сключен брак да пречи на някого да приеме такава важна покана? Нищо чудно, че домакинът в притчата се разгневил!
10 Всички в Божия народ могат да извлекат поука от тази притча на Исус. Каква е тя? Никога не бива да позволяваме на личните интереси, като споменатите от Исус в притчата, да станат толкова важни за нас, че да пречат на службата ни за Бога. Ако един християнин не поставя личните си дела на правилното им място, пламенността му в службата постепенно ще отслабне. (Прочети Лука 8:14.) За да избегнем това, ние живеем според подканата на Исус: „Търсете първо царството и Божията праведност.“ (Мат. 6:33) Колко насърчително е да виждаме, че служителите на Бога — и младите, и възрастните — прилагат този важен съвет! Всъщност много от тях са опростили живота си, за да имат повече време за службата. Те са научили от собствен опит, че ако търсят първо царството, ще изпитват истинско щастие и голямо удовлетворение.
11. Кой библейски разказ показва, че е важно да служим на Бога пламенно и всеотдайно?
11 За да покажем колко е важно да бъдем пламенни в службата на Бога, нека обърнем внимание на едно събитие от живота на израилския цар Йоас. Притеснен от явната заплаха Израил да попадне в ръцете на сирийците, Йоас отишъл при Елисей и заплакал. Пророкът му наредил да изстреля една стрела през прозореца, който гледал към Сирия, като така показал, че Йехова щял да му даде победа над този народ. Това несъмнено укрепило царя. После Елисей казал на Йоас да вземе стрелите си и да удря с тях по земята. Йоас ударил само три пъти. Елисей се разгневил, тъй като ако бил ударил пет или шест пъти по земята, това щяло да показва ‘нанасянето на пълно поражение на сирийците’. Но сега Йоас щял да се радва само на три частични победи. Действията му показвали липса на пламенност и затова той имал ограничен успех. (4 Царе 13:14–19) Каква поука можем да извлечем от този разказ? Йехова ще ни благослови щедро само ако вършим волята му пламенно и всеотдайно.
12. (а) Какво ще ни помогне да укрепим пламенността си в службата на Бога въпреки трудностите в живота? (б) Сподели каква полза извличаш, когато си зает в службата.
12 Трудностите в живота поставят на изпитание пламенността и предаността ни в службата на Бога. Много братя и сестри се борят с тежки икономически проблеми. Други се чувстват потиснати, тъй като някаква сериозна болест ограничава онова, което могат да правят в службата. Въпреки това всеки от нас може да предприеме определени стъпки, за да е сигурен, че укрепва пламенността си и продължава да следва Христос напълно. Обърни внимание на някои от предложенията и библейските стихове, които се намират в блока „Какво ще ти помогне да продължаваш да следваш Христос?“. Помисли как можеш да ги приложиш по най–добрия възможен начин, което ще ти донесе голяма полза. Когато сме заети в службата, това ни укрепва, обогатява живота ни и ни носи мир и щастие. (1 Кор. 15:58) Нещо повече, всеотдайното участие в нея ни помага ‘постоянно да мислим за наближаващия ден на Йехова’. (2 Пет. 3:12)
Направи честен анализ на обстоятелствата си
13. Как можем да определим какво означава лично за нас да бъдем всеотдайни в службата?
13 Трябва да помним обаче, че всеотдайността не е свързана с количеството на времето, което прекарваме в службата. Всеки има различни обстоятелства. Дори ако прекарваш само един или два часа на месец в службата, ще бъдеш угоден на Йехова, ако това наистина е всичко, което здравето ти позволява да правиш за него. (Сравни Марко 12:41–44.) Следователно, за да определим какво означава лично за нас да бъдем всеотдайни в службата на Бога, трябва да направим честен анализ на своите способности и обстоятелства. Като последователи на Христос, ние искаме да мислим като него. (Прочети Римляни 15:5; 1 Кор. 2:16) Какво било на първо място в живота на Исус? Той казал на множествата от Капернаум: „И в други градове трябва да известя добрата новина за Божието царство, защото за това бях изпратен.“ (Лука 4:43; Йоан 18:37) Като имаш предвид колко пламенен бил Исус в службата си, помисли дали твоите обстоятелства ти позволяват и ти да правиш повече в службата. (1 Кор. 11:1)
14. Как можем да увеличим службата си?
14 Ако обмислим внимателно своите обстоятелства, може да стигнем до заключението, че бихме могли да увеличим времето, което прекарваме в службата. (Мат. 9:37, 38) Например хиляди от нашите младежи, които скоро са завършили училище, са увеличили службата си и изпитват радост от пламенното си участие в нея като пионери. Искаш ли и ти да изпиташ такава радост? Някои братя и сестри са анализирали обстоятелствата си и са решили да се преместят на друго място в своята страна, или дори в чужбина, където има нужда от повече вестители на Царството. Други са научили чужд език, за да помагат на хората, които говорят този език. Макар че може да не е лесно да увеличим службата си, това ще ни донесе богати благословии и ще имаме възможността да помогнем на много други „да достигнат до точно познание за истината“. (1 Тим. 2:3, 4; 2 Кор. 9:6)
Библейски примери, които да следваме
15, 16. На чий пример можем да подражаваме, за да сме пламенни последователи на Христос?
15 Как реагирали някои от онези, които станали апостоли, на поканата на Христос да бъдат негови последователи? Относно Матей Библията казва: „Като остави всичко, той стана и тръгна след него.“ (Лука 5:27, 28) За Петър и Андрей, които ловели риба, четем: „Те веднага оставиха мрежите си и го последваха.“ След това Исус видял Яков и Йоан, които кърпели мрежите си заедно с баща си. Как реагирали те на поканата на Исус? ‘Веднага оставили лодката и баща си и го последвали.’ (Мат. 4:18–22)
16 Друг хубав пример е Савел, който станал апостол Павел. Той бил ревностен преследвач на Христовите ученици, но се променил и станал „избран съд“, носещ името на Христос. Павел ‘веднага започнал да проповядва в синагогите за Исус — че той е Божият син’. (Деян. 9:3–22) И въпреки че се сблъсквал с много трудности и преследване, Павел никога не загубил пламенността си. (2 Кор. 11:23–29; 12:15)
17. (а) Как показваш, че искаш да следваш Христос? (б) На какви благословии се радваме, като вършим волята на Йехова с цялото си сърце и с всичката си сила?
17 Несъмнено ние искаме да подражаваме на хубавия пример на тези ученици и да проявяваме охотен дух и всеотдайност като последователи на Христос. (Евр. 6:11, 12) Какви благословии получаваме, като се стремим да следваме Христос пламенно и в пълна степен? Ние изпитваме истинска наслада да вършим волята на Бога и се радваме да приемаме допълнителни привилегии в службата и отговорности в сбора. (Пс. 40:8; прочети 1 Солунци 4:1.) Да, като напрягаме всичките си сили да следваме Христос, ние имаме богати и трайни благословии, като например вътрешен мир, удовлетворение, задоволство, одобрение от Бога и надежда за вечен живот. (1 Тим. 4:10)
Спомняш ли си?
• Каква важна задача ни е възложена, и как трябва да гледаме на нея?
• От каква склонност трябва да се пазим, и защо?
• На какво трябва да направим честен анализ?
• Какво ще ни помогне да продължаваме да следваме Христос?
[Въпроси]
[Блок/Снимка на страница 27]
Какво ще ти помогне да продължаваш да следваш Христос?
▪ Чети Божието Слово всеки ден и размишлявай върху онова, което четеш. (Пс. 1:1–3; 1 Тим. 4:15)
▪ Често се моли за подкрепата и ръководството на Божия дух. (Зах. 4:6; Лука 11:9, 13)
▪ Общувай с онези, които проявяват искрена пламенност в службата. (Пр. 13:20; Евр. 10:24, 25)
▪ Припомняй си колко е важно времето, в което живеем. (Еф. 5:15, 16)
▪ Бъди нащрек относно склонността ‘да си намираш извинения’. (Лука 9:59–62)
▪ Редовно размишлявай върху обета, който си дал при отдаването си на Йехова, както и върху многобройните благословии, на които се радваш, като му служиш и като следваш Христос всеотдайно. (Пс. 116:12–14; 133:3; Пр. 10:22)