ИСУС току–що научил, че неговият скъп приятел Лазар е тежко болен. Сестрите на Лазар, Мария и Марта, които живеели във Витания, били изпратили при него един човек, който да му съобщи тъжната новина. Те вярвали, че Исус може да излекува техния брат, въпреки че били далече от него, на другия бряг на река Йордан. Сестрите на Лазар знаели, че Исус и преди бил лекувал хора от разстояние. (Матей 8:5–13; Йоан 11:1–3)

Когато пратеникът дошъл при Исус и му предал тъжната вест, Исус не предприел нищо. В Библията се казва, че той ‘останал два дни на мястото, където бил’. (Йоан 11:6) Знаеш ли защо Исус не тръгнал веднага към дома на Лазар? — * Нека разберем.

Тъй като знаел, че Лазар е починал вследствие на болестта си, Исус казал на апостолите: „Нека да отидем пак в Юдея.“ Но те възразили: „Неотдавна в Юдея искаха да те убият с камъни, пак ли искаш да ходиш там?“ Исус им обяснил: „Нашият приятел Лазар заспа, но аз отивам да го събудя от съня му.“

Апостолите отвърнали: „Господарю, ако е заспал, значи ще се оправи.“ Тогава Исус им казал: „Лазар умря.“ След това добавил нещо, което трябва да ги е озадачило: „Аз се радвам заради вас, че не бях там. ... Но нека да отидем при него.“

Тома смело заявил: ‘Нека и ние да отидем, за да умрем с Исус.’ Той знаел, че враговете отново ще се опитат да убият Исус и че животът на апостолите ще бъде в опасност. Но въпреки това всички тръгнали със своя Господар. След около два дни те стигнали до Витания, родното село на Лазар, разположено на три километра от Йерусалим. (Йоан 11:7–18)

Знаеш ли защо Исус се радвал, че не отишъл по–рано там? — И преди Исус бил възкресявал хора, но те били мъртви само от няколко часа. (Лука 7:11–17, 22; 8:49–56) Тялото на Лазар обаче било в гробницата от няколко дни. Затова никой не се съмнявал, че той наистина бил мъртъв!

Когато сестрата на Лазар, Марта, чула, че Исус наближава Витания, тя се затичала да го посрещне. Тя казала: „Господарю, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“ Когато Исус я уверил „Брат ти ще възкръсне“, тя побягнала обратно и тайно казала на сестра си Мария: „Учителят е тук и те вика.“

Мария веднага отишла при Исус. Насъбралите се хора я последвали, тъй като  предположили, че тя отива до гробницата. Когато Исус видял Мария и хората да плачат, ‘сълзи потекли от очите му’. Скоро всички стигнали до гробницата, която била затворена с голям камък. Исус заповядал: „Махнете камъка.“ Но Марта възразила: „Господарю, сигурно вече мирише, защото са минали четири дни.“

Хората се подчинили на Исус и махнали камъка. Тогава той се помолил на Бога, като предварително му благодарил за силата, която знаел, че ще му даде да възкреси Лазар. Исус извикал „със силен глас: ‘Лазаре, излез!’“. И Лазар излязъл, ‘увит с погребални превръзки’. Затова Исус заповядал: „Разповийте го и го оставете да си върви.“ (Йоан 11:19–44)

Сега разбираш ли защо Исус не побързал да отиде при Лазар? — Той знаел, че като изчака, ще може да даде по–добро свидетелство за своя Баща, Йехова. Тъй като отишъл в най–подходящото време, много хора станали вярващи. (Йоан 11:45) Какво според тебе можем да научим от примера на Исус? —

Ти също можеш да избереш подходящо време, когато да дадеш свидетелство за чудесните неща, които Бог е направил, и за обещанията му за бъдещето. Вероятно може да говориш за това със съучениците си или с учителите си. Някои младежи дори в час са успели да кажат на другите за благословиите, които Божието Царство ще донесе на човечеството. Разбира се, ти не можеш да възкресяваш мъртвите, но можеш да помогнеш на другите да опознаят Бога, който ще върне близките ни към живот.