Писмо от Гренада

Един незабравим ден

АКО един ден бъдеш назначен да служиш като мисионер в далечна страна, сигурно ще бъдеш много развълнуван. Вероятно изпълнен с любопитство, ще се питаш какви ще са хората там, каква ще е обстановката и какви случки ще имаш в проповедната служба.

Когато със съпругата ми бяхме назначени да служим в Гренада, известна със своята великолепна брегова ивица с около 45 плажа, не спирахме да мислим за това как щяха да изглеждат тези плажове. Не предполагахме, че скоро щяхме да прекараме незабравим ден на един от тях. Но радостта ни нямаше да е свързана със слънцето и сърфа, а по–скоро с хората.

Сутринта тръгнахме към плажа „Гранд Анс“, който не беше далеч от дома ни в Гренада, и само колко красив беше пътят дотам! Докато той плавно се извиваше, пред нас се разкриваха едни от най–живописните гледки, които човек може да си представи. Хълмовете бяха покрити с тучна растителност. След почти всеки завой се показваха планини, дъждовни гори, водопади и спиращи дъха гледки към океана. Не е чудно, че тук идват туристи от цял свят! Пейзажът е толкова великолепен, че шофьорите трябва да внимават да не се разсеят. На някои места извиващият се път ставаше много тесен и се чудихме дали ще успеем да се разминем с идващите насреща коли.

Накрая стигнахме до Търговския център на Гренада, намиращ се близо до плажа „Гранд Анс“. Около 600 Свидетели на Йехова се събраха на това място, за да проведат своя конгрес и да се насладят на приятно общуване и библейски напътствия. Този ден беше особено важен за Лесли и съпругата му Дафни, които бяха малко над 70–годишни. На Лесли му предстоеше да се покръсти. Дафни, която се беше покръстила като Свидетелка на Йехова през 1958 г., чакаше този момент от дълги години.

За Свидетелите на Йехова покръстването — което се извършва чрез пълно потапяне във вода — има голямо значение. Един човек предприема тази стъпка, след като е получил точно познание за библейската истина и е започнал да го прилага в своя живот. При покръстването си той публично показва, че се е отдал на Йехова Бог.

Бях помолен да обясня пред присъстващите на конгреса какво се казва в Библията относно  покръстването. В края на моя доклад Лесли се изправи заедно с други двама кандидати за покръстване. Той беше облечен с добре изгладена бяла риза и вратовръзка, а на лицето му грееше широка усмивка. Когато зададох въпроса „Разкаял ли си се за греховете си и отдал ли си се на Йехова, за да вършиш неговата воля?“, Лесли и другите отговориха със силно „Да!“, което показваше искреността и вярата им.

Тъй като познавах Лесли, бях силно развълнуван. Десетилетия наред той отказвал да изучава Библията, но нещата се променили, когато двамата с Дафни посетили един друг остров. Там те решили всеки да отиде на религиозно събрание в своята църква. Лесли казал на Дафни: „Ти отиди в своята църква, а аз ще отида в моята.“

Лесли закарал Дафни до Залата на Царството и после отишъл в англиканската църква в същия квартал. Когато службата в църквата свършила, Лесли се върнал в Залата на Царството да вземе Дафни. Там той видял много мили и приятелски настроени хора, които въпреки че не го познавали, го посрещнали сърдечно. Това докоснало сърцето му. В неговата църква никой не разменил с него и една дума. По–късно Лесли казал на Дафни: „Повече няма да стъпя в тази църква! Никой не ми обърна внимание, дори и свещеникът. Никой не ме поздрави. Както влязох, така и излязох.“ В този момент Лесли решил повече да не се връща в тази църква.

Скоро след това Лесли започнал да изучава Библията. И ето, че вече беше готов да бъде покръстен. Кандидатите за покръстване тръгнаха към плажа и ние ги последвахме. Тъй като океанът беше близо, нямаше нужда от басейн за покръстването, какъвто се използва при повечето конгреси на Свидетелите на Йехова. В нашия случай трябваше само да пресечем пътя.

Онова, което правеше плажа „Гранд Анс“ толкова привлекателен, бяха трикилометровата му ивица бял пясък и винаги топлите му води. Туристите бяха много учудени да видят на плажа мъже с ризи и вратовръзки и жени с поли и рокли. Лесли се беше преоблякъл и сега носеше тениска и къси панталони. Представете си как се радваше Дафни да види, че съпругът ѝ се покръства петдесет години след нея! Обедното слънце грееше ярко, също като усмивката на лицето ѝ. Дори туристите се радваха заедно с нас и аплодираха след всяко покръстване.

Този плаж със своето синьо небе, бели пясъци и плискащи се вълни носеше слава на своя Създател. А колко повече, след като тримата новопокръстени излязоха от водата! Всички бяхме толкова развълнувани. Денят беше наистина специален. А за Лесли и Дафни този ден беше незабравим.