ПО ЦЕЛИЯ свят хора от всякакъв произход и с всякаква религия отправят молитви към Бога. Те се молят насаме, както и с други хора. Молят се в църкви, храмове, синагоги, джамии и параклиси. Използват молитвени килимчета, броеници, молитвени барабани, икони, молитвеници и молитви, написани на малки дъсчици, които закачат на специално табло.

Способността на хората да се молят ясно ги разграничава от всички други живи същества на земята. Разбира се, има някои общи неща между нас, хората, и животните. Подобно на тях и ние се нуждаем от храна, въздух и вода и също като тях се раждаме, живеем и умираме. (Еклисиаст 3:19) Но единствено хората се молят. Защо?

Накратко казано, ние имаме вътрешна потребност да се молим. Хората смятат молитвата за средство, чрез което се свързват с духовния свят, с нещо, което приемат за свято, свещено и вечно. Библията показва, че ние сме създадени с желание за това. (Еклисиаст 3:11) Именно поради тази причина Исус Христос веднъж казал: „Щастливи са онези, които осъзнават духовните си нужди.“ (Матей 5:3)

Ако нямахме духовни нужди, как бихме обяснили наличието на толкова много религиозни сгради и предмети и безбройните часове, които хората прекарват в молитва? Мнозина разчитат на себе си или на другите, за да удовлетворят духовните си нужди. Но не смяташ ли, че ние, хората, сме твърде ограничени в това отношение? Ние сме слаби, преходни и често нямаме правилна преценка за нещата. Само някой, който е по–мъдър, по–силен и е живял по–дълго от нас, може да ни даде онова, от което се нуждаем. Но какви духовни нужди ни подтикват да се молим?

Помисли върху следното: Дали си търсил ръководство, мъдрост или отговори на въпроси, на които хората изглежда не могат да отговорят? Нуждаел ли си се от утеха, когато си страдал поради загубата на скъп човек, от напътствия, когато си бил изправен пред трудно решение, или от прошка, когато си бил смазан от чувство за вина?

Според Библията това са основателни причини да се молиш на Бога. Тази книга осигурява надеждно ръководство по този въпрос и в нея са записани молитвите на много верни на Бога мъже и жени. Те се молели за утеха, напътствия, прошка и за отговори на едни от най–трудните въпроси. (Псалм 23:3; 71:21; Даниил 9:4, 5, 19; Авакум 1:3)

Колкото и да били различни, тези молитви имали нещо общо помежду си. Онези, които ги отправили, знаели какъв е ключът за това молитвите им да бъдат чути, за разлика от много хора днес. Тези верни мъже и жени знаели към кого да отправят молитвите си.