Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Какво биха отговорили вашите деца?

Какво биха отговорили вашите деца?

Какво биха отговорили вашите деца?

КЪМ РОДИТЕЛИТЕ: В броя на „Стражева кула“ от 15 януари 2010 г., 16–20 страница, се споменаваше, че може да упражнявате различни ситуации с децата си. Тази статия съдържа практични предложения, които ще ви помогнат да подготвите децата си да се справят с предизвикателствата в училище. Можете да използвате дадените предложения по време на вашата вечер за семейно поклонение.

ДЕЦАТА, които са Свидетели на Йехова, се сблъскват с много трудности. Съучениците им често ги питат например защо не отдават чест на знамето, не празнуват рождени дни и не извършват задачи във връзка с някакви празници. Какво ще отговорят вашият син или дъщеря, ако са изправени пред подобни предизвикателства?

Някои християнски деца просто казват: „Не мога да направя това. Моята религия не ми позволява.“ Тези деца заслужават похвала за твърдата си позиция. Техният отговор може да спре по–нататъшни въпроси. Но все пак Библията ни подканя ‘да бъдем готови да се защитим пред всекиго, който ни пита какви са основанията’ за нашите вярвания. (1 Пет. 3:15) Следването на този съвет не означава просто да кажем: „Не мога да направя това.“ Дори ако другите не са съгласни с нас, някои може да оценят факта, че имаме причини за своите решения.

Много млади Свидетели разказват библейски повествования на съучениците си, използвайки различни издания, като например книгата „Учи се от великия учител“. Тези повествования може да им помогнат да обяснят защо правят или не правят определени неща. Някои ученици слушат с интерес библейските разкази и по този начин са били започнати много изучавания. За други може да не е лесно да изслушат цял библейски разказ. Без подробно обяснение някои библейски откъси може да бъдат прекалено трудни за разбиране. Когато приятелката ѝ я поканила на рождения си ден, 11–годишната Минхи отговорила: „В Библията не се казва, че трябва да празнуваме рождени дни. Йоан Кръстител бил убит на един рожден ден.“ Минхи си спомня обаче, че приятелката ѝ явно не разбрала нейните думи.

Понякога е от полза децата да покажат на свой съученик илюстрация или разказ в някоя от книгите ни. Какво да направят обаче, ако не им е позволено да използват религиозни издания в училище? Възможно ли е децата да свидетелстват резултатно без тях? Как можете да им помогнете да защитават вярванията си?

Упражнявайте различни ситуации

Полезно е да се упражняват различни ситуации вкъщи, при които родителите играят ролята на съученици. Докато децата се опитват да защитят вярата си, родителите ще ги хвалят за усилията, които полагат, и ще им показват как да подобрят начина си на разсъждаване и причините, поради които това е необходимо. Например им предлагайте да използват разбираеми за съучениците им изрази. Деветгодишният Джошуа казва, че децата в неговото училище не разбирали думи като „съвест“ и „лоялност“. Затова той трябвало да използва по–лесни изрази, когато разсъждава с тях. (1 Кор. 14:9)

Някои деца, които задават въпрос, губят интерес, ако отговорът е дълъг. Като ги включват в разговор и разсъждават с тях, младите Свидетели може да поддържат интереса им жив. Десетгодишната Ханюл казва: „Съучениците ми обичат разговорите, а не обясненията.“ За да се получи разговор, вашите деца трябва да задават въпроси и после да слушат внимателно, докато другите изразяват мнението си.

Диалозите, посочени по–долу, показват как християнските деца могат да разсъждават със съучениците си. Не е необходимо да учат изказванията наизуст, понеже децата не са еднакви, а различните ситуации изискват различен подход. Следователно младите Свидетели трябва да разберат основната идея и да я изразяват със свои думи по подходящ за ситуацията и съучениците им начин. Ако вашите деца ходят на училище, упражнете заедно тези диалози.

Възпитаването на децата изисква време и усилия. Християнските родители искат да внедряват библейските принципи в децата си и да ги насърчават да живеят според тях. (Втор. 6:7; 2 Тим. 3:14)

По време на следващата ви вечер за семейно поклонение упражнете с децата си представените тук диалози. Обърнете внимание колко резултатни могат да бъдат те и помнете, че целта не е децата ви да запомнят всичко дума по дума. Всъщност можете да упражнявате дадена ситуация по няколко пъти, като отговаряте по различни начини и наблюдавате как децата ви ще се приспособят. Когато обясняват основанията за вярванията си, им помагайте да уважават гледната точка на другите и да бъдат тактични. След време те ще се научат как да защитават онова, в което вярват, пред своите съученици, съседи и учители.

[Блок/Снимки на страница 4]

РОЖДЕНИ ДНИ

Мая: Здравей, Георги. Искам да те поканя на парти.

Георги: Мая, благодаря ти за поканата. А какво ще празнуваш?

Мая: Рождения си ден. Ти не празнуваш ли своя?

Георги: Не.

Мая: Защо? Семейството ми е било много щастливо, когато съм се родила.

Георги: И моето семейство се е радвало, когато съм се родил. Но не мисля, че заради това трябва да празнувам всяка година. На рождения си ден много хора мислят, че са най–важните. Но Бог не е ли по–важен? И не трябва ли да сме му благодарни, че ни е подарил живота?

Мая: Искаш да кажеш, че не трябва да празнувам рождения си ден?

Георги: Това си е твое решение. Но помисли: Много хора обичат да получават подаръци за рождения си ден, но Библията казва, че повече щастие има в даването, отколкото в получаването. Вместо да мислим само за себе си на този ден, няма ли да е по–добре да благодарим на Бога, да мислим за другите и да правим добри неща за тях?

Мая: Никога не съм гледала на нещата така. Това означава ли, че не получаваш подаръци от родителите си?

Георги: Получавам. Но родителите ми не чакат да дойде рожденият ми ден. Те ми правят подаръци винаги когато поискат. Между другото, Мая, искаш ли да разбереш как е започнало празнуването на рождени дни?

Мая: Да, защо не?

Георги: Добре, утре ще ти разкажа нещо интересно за един рожден ден в миналото.

ОТДАВАНЕ НА ЧЕСТ НА ЗНАМЕТО

Галя: Петя, защо не отдаваш чест на знамето?

Петя: Благодаря ти, че попита, Галя. А може ли най–напред да ми кажеш защо ти му отдаваш чест?

Галя: Защото обичам страната си и защото така трябва.

Петя: Но не отдаваш чест на всяко нещо, което обичаш, нали?

Галя: Разбира се, че не! Отдавам чест на знамето, защото го уважавам. Ти не го ли уважаваш?

Петя: Уважавам го. Но знаеш ли, че много хора отдават чест на знамето не само от уважение?

Галя: Така ли? Никога не съм мислила за това.

Петя: За много хора знамето е символ на страната им. Като му отдават чест, те показват, че са готови да направят всичко, дори да дадат живота си, за нея. Но аз не бих постъпила така. Не мога да дам живота си за своята страна, тъй като той ми е даден от Бога. Реших да отдам живота си на него. Затова, макар че уважавам знамето, не му отдавам чест.

Галя: Разбирам.

Петя: Галя, радвам се, че повдигна този въпрос. Ако искаш да знаеш защо правя или не правя някои неща, просто ме попитай. Между другото, в Библията се казва, че преди много време един вавилонски цар наредил на поданиците си да се поклонят пред едно изображение. Въпреки че можело да загубят живота си, някои не се поклонили.

Галя: Наистина ли? Какво станало с тях?

Петя: Ще ти разкажа в другото междучасие.

ГЛАСУВАНЕ

Румен: Иво, ако беше голям, за кого щеше да гласуваш?

Иво: Това е нещо, за което изобщо не се чудя.

Румен: Защо? Не те ли интересува какво ще стане в бъдеще?

Иво: Интересува ме. Но вече съм избрал най–доброто правителство, което съществува.

Румен: И кое е това правителство?

Иво: Правителството на Исус. Според мене той е най–добрият владетел. Искаш ли да разбереш защо?

Румен: Не особено.

Иво: Добре. Но ако някога си промениш мнението, ще се радвам да ти кажа.

[Снимка]

„Здравей, Георги. Искам да те поканя на парти“

[Снимка на страница 3]

„Защо не отдаваш чест на знамето?“