Въпроси на читатели

В Битие 6:3 четем: „Духът ми няма да проявява безкрайно търпение към човека, защото всъщност той е плът. Затова дните му ще бъдат сто и двайсет години.“ Дали Йехова ограничил продължителността на човешкия живот до 120 години, и дали Ной проповядвал за наближаващия Потоп толкова време?

Отговорът и на двете части на въпроса е „не“.

Преди Потопа много хора живеели в продължение на векове. Ной бил на 600 години, когато дошъл Потопът, и живял общо 950 години. (Бит. 7:6; 9:29) Някои, които били родени след Потопа, също живели много повече от 120 години. Арфаксад умрял на 438 години, а Сала — на 433. (Бит. 11:10–15) В дните на Моисей обаче средната продължителност на живота била намаляла до 70 или 80 години. (Пс. 90:10) Така че думите от Битие 6:3 не определяли за хората максимална продължителност на живота им от 120 години.

Дали тогава в този стих Бог се обърнал към Ной, казвайки му да предупреди съвременниците си, че унищожението ще дойде след 120 години? Не. При редица случаи Бог наистина говорел с Ной. По–нататък в повествованието четем: „Бог каза на Ной: ‘Виждам, че е време да сложа край на всички хора, защото напълниха земята с насилие.’“ След години Ной завършил огромната задача по построяването на ковчега и тогава ‘Йехова казал на Ной: „Влезте в ковчега, ти и цялото ти семейство, защото видях, че си праведен пред мене сред това поколение.“’ (Бит. 6:13; 7:1) Има и други случаи, при които Йехова съобщавал на Ной конкретни неща. (Бит. 8:15; 9:1, 8, 17)

 Но откъсът от Битие 6:3 е различен. В него не е споменат Ной, нито се казва, че с тези думи Бог се обърнал към него. Те могат да се разбират просто като израз на Божието намерение или решение. (Сравни Битие 8:21.) Трябва да се отбележи, че в историческото повествование за събитията, случили се много преди дните на Адам, намираме изрази като „Бог каза още“. (Бит. 1:6, 9, 14, 20, 24) Очевидно Йехова не говорел на никого на земята, понеже още никой човек не бил създаден.

Следователно е логично да направим заключението, че думите от Битие 6:3 изразяват решимостта на Бога да сложи край на покварената система на земята. Йехова издал присъда да направи това след 120 години, макар че Ной все още не знаел за нея. Защо обаче бил определен срок? Защо трябвало да се чака?

Апостол Петър посочва причините: „В Ноевите дни Бог чакаше търпеливо, докато се строеше ковчегът, в който няколко човека, тоест осем души, се спасиха, преминавайки през водата.“ (1 Пет. 3:20) Да, когато Бог взел решението относно тези 120 години, трябвало да бъдат направени още някои неща. След около 20 години на Ной и жена му започнали да им се раждат деца. (Бит. 5:32; 7:6) Тримата им синове пораснали и се оженили и така членовете на семейството станали „осем души“. После те трябвало да построят ковчега, което не било лесна задача, като се имат предвид размерът му и големината на семейството на Ной. Да, благодарение на Божието търпение, продължило 120 години, тези неща можели да се изпълнят и да бъде положена основата за запазването на живота, което дало възможност на осем верни души да ‘се спасят, преминавайки през водата’.

В Библията не е посочена годината, в която Йехова съобщил на Ной, че ще има Потоп. След като неговите синове били родени, пораснали и се оженили, вероятно до Потопа оставали около 40 или 50 години. Тогава Йехова казал на Ной: „Виждам, че е време да сложа край на всички хора.“ След това добавил, че Ной трябвало да построи голям ковчег и да влезе в него заедно със семейството си. (Бит. 6:13–18) През оставащите десетилетия Ной направил повече, отколкото само да даде пример на праведност с живота си. Той служел като ‘проповедник на праведността’, който известявал ясно предупредително послание — че Бог е решил да унищожи хората, живели тогава, които не зачитали неговите стандарти. Ной не знаел много време предварително в коя година щяло да се случи това, но бил сигурен, че Божията присъда ще се изпълни. Както знаем, очакванията му били оправдани. (2 Пет. 2:5)