Подражавай на вярата им

Той останал верен на Бога въпреки разочарованията

САМУИЛ бил покрусен от трагедията, сполетяла Сило. Градът бил потънал в скръб. От много къщи се чували отчаяните викове на жени и деца, оплакващи своите бащи, съпрузи, синове и братя, които никога нямало да се завърнат вкъщи. Израил загубил около 30 000 воини в поражение, което претърпял от страна на филистимците, малко след като в друга битка били загинали 4000 воини. (1 Царе 4:1, 2, 10)

Но преди това се била случила и друга трагедия. Злите синове на първосвещеника Илий, Офни и Финеес, изнесли от Сило свещения ковчег на договора. Този ценен сандък обикновено стоял в светия шатър и символизирал Божието присъствие. Израилтяните занесли ковчега на бойното поле, мислейки си, че той ще действа като талисман и ще им донесе желаната победа. Но филистимците взели ковчега на договора в плен и убили Офни и Финеес. (1 Царе 4:3–11)

Ковчегът на договора бил съхраняван в светия шатър в Сило в продължение на векове, а сега не бил там. Щом научил за това, 98–годишният Илий паднал назад от стола си и умрял. Неговата снаха, която овдовяла на същия ден, умряла, докато раждала своя син. Преди да издъхне, тя казала: „Славата на Израил отиде в изгнание.“ Да, Сило никога нямало да бъде същият! (1 Царе 4:12–22)

Дали Самуил щял да преодолее тези разочарования? Дали щял да остане верен на Бога, изправен пред предизвикателството да помага на един народ, който бил изгубил благоволението и защитата на Йехова? Всеки от нас понякога се сблъсква с трудности и разочарования, които поставят вярата му на изпитание. Затова нека видим какво можем да научим от примера на Самуил.

Той ‘утвърждавал праведността’

В този момент библейското повествование спира да говори за Самуил и се съсредоточава върху свещения ковчег. Разбираме, че филистимците понесли страдания, поради това че взели ковчега при себе си, и че впоследствие били принудени да го върнат. Когато вниманието ни отново е насочено към Самуил, са изминали около двайсет години. (1 Царе 7:2) Какво правел Самуил през това време? Не е нужно да гадаем.

От Библията знаем, че още преди този период ‘Самуил предавал словото на Бога на целия Израил’. (1 Царе 4:1) След този период, както разбираме от повествованието, той имал обичая всяка година да посещава три града в Израил, за да разрешава спорове и проблеми. Накрая се връщал в родния си град в Рама. (1 Царе 7:15–17) Следователно през всичките тези 20 години Самуил бил много зает в службата за Бога.

Неморалността и покварата на синовете на Илий подкопали вярата на народа. В резултат на това мнозина започнали да се покланят на идоли. Но след две десетилетия пламенна дейност Самуил трябвало да извести на народа следното послание: „Ако се връщате към Йехова с цялото си сърце, махнете чуждите богове и изображенията на Астарта, които са сред вас, насочете  непоколебимо сърцата си към Йехова, служете само на него и той ще ви избави от ръцете на филистимците!“ (1 Царе 7:3)

Израилтяните страдали много от „ръцете на филистимците“. Тъй като нанесли голямо поражение на израилската войска, филистимците смятали, че могат безнаказано да потискат Божия народ. Самуил уверил хората, че положението можело да се промени, ако се върнат при Йехова. Но дали те били готови на това? За радост на Самуил те премахнали своите идоли и ‘започнали да служат само на Йехова’. Самуил свикал народа в град Масфа, който бил разположен в планинската област на север от Йерусалим. Хората се събрали, постили и се разкаяли за греховете си. (1 Царе 7:4–6)

Филистимците обаче научили за това голямо събиране и решили да се възползват от възможността да поразят поклонниците на Йехова. Затова те изпратили своята войска в Масфа. Щом чули за наближаващата опасност, ужасените израилтяни поискали Самуил да се помоли за тях. Той се помолил на Бога и му принесъл жертва. През това време филистимската войска се разположила край Масфа. В този момент Йехова отговорил на молитвата на Самуил. Той показал своя гняв, като ‘загърмял срещу филистимците със силни гръмотевици и ги хвърлил в смут’. (1 Царе 7:7–10)

Но дали филистимците, които били силни и обучени воини, биха побегнали от страх като малки деца при грохота на една обикновена гръмотевица? Едва ли. Следователно онова, което чули, трябва да е било напълно различно от всичко, което познавали. Дали били изплашени от силата на гръмотевиците или от това, че те се появили в ясно синьо небе? Дали били объркани от мощния тътен, идващ от планината? Каквото и да се е случило, филистимците били уплашени до смърт. Много бързо от нападатели те се превърнали в мишена. Израилтяните се втурнали след тях, поразили ги и ги преследвали чак до областта на югозапад от Йерусалим. (1 Царе 7:11)

Тази битка поставила началото на голяма промяна за Божия народ. Докато Самуил бил съдия, филистимците продължили да отстъпват и израилтяните си върнали един след друг градовете, които им били отнети. (1 Царе 7:13, 14)

Векове по–късно апостол Павел споменал Самуил сред верните съдии и пророци, които ‘утвърждавали праведността’. (Евреи 11:32, 33) Самуил несъмнено помагал на хората да вършат онова, което е правилно в Божиите очи. Тъй като търпеливо чакал Йехова, той останал деен и вярно служел на своя Бог въпреки разочарованията. Освен това Самуил бил признателен човек. След победата при Масфа той поставил един камък, който да напомня на израилтяните как Йехова им бил помогнал. (1 Царе 7:12)

Дали и ти се стремиш да ‘утвърждаваш праведността’? Ако е така, можеш да научиш много от примера на Самуил, който бил търпелив, смирен и признателен. Кой от нас не се нуждае от тези качества? За Самуил било от голяма полза, че развивал и  проявявал тези качества още докато бил сравнително млад, защото, както ще видим, по–късно през живота си той се сблъскал дори с по–големи разочарования.

„Синовете ти не следват твоите пътища“

Самуил бил вече остарял. Той имал двама синове, Йоил и Авия, на които възложил задачата да му помагат в съденето на народа. За съжаление те не оправдали доверието му. За разлика от баща си, който бил честен и праведен, те използвали позицията си за егоистични цели, като изопачавали правосъдието и приемали подкупи. (1 Царе 8:1–3)

Един ден старейшините на Израил дошли при възрастния пророк и му се оплакали с думите: „Синовете ти не следват твоите пътища.“ (1 Царе 8:4, 5) Дали Самуил знаел за това? Повествованието не ни казва със сигурност. Но за разлика от Илий Самуил не бил баща, заслужаващ укор. Йехова порицал и наказал Илий, защото не поправил лошото поведение на синовете си и ги почитал повече, отколкото Бога. (1 Царе 2:27–29) Йехова знаел, че Самуил не бил направил такава грешка.

Библията не казва конкретно, че Самуил изпитал срам, безпокойство и разочарование, щом научил за злите дела на синовете си. Но много родители днес могат да си представят чувствата му. В днешно време все повече деца се бунтуват срещу родителите си и поправянето от тяхна страна. (2 Тимотей 3:1–5) Родителите, които се сблъскват с такъв проблем, могат да получат утеха и да извлекат полза от примера на Самуил. Той не позволил безбожното поведение на синовете му да го отклони от вярната му служба на Бога. Помни че, дори думите и поправянето да не повлияят на детето, родителският пример може да достигне неговото сърце. Освен това родителите винаги имат възможност да зарадват с делата си своя Баща, Йехова Бог, точно както направил Самуил.

„Постави цар над нас“

Синовете на Самуил едва ли си представяли какви щели да са последствията от тяхната алчност и егоизъм. Старейшините на Израил казали на Самуил: „Постави цар над нас, който да ни съди, както е при всички други народи!“ Дали това искане  накарало Самуил да се почувства отхвърлен? Все пак той съдел народа от името на Йехова в продължение на десетилетия. Но сега хората искали да бъдат съдени не от един обикновен пророк, а от цар. Околните народи имали царе и израилтяните искали да бъдат като тях! Как реагирал Самуил? В повествованието четем, че това било „нещо лошо“ в неговите очи. (1 Царе 8:5, 6)

Обърни внимание какво отговорил Йехова, когато Самуил представил този въпрос в молитва към него: „Послушай думите на израилтяните относно всичко, което ти казаха, защото не отхвърлят тебе, а отхвърлят мене, понеже не искат аз да бъда цар над тях!“ Само колко утешителни били тези думи за Самуил, но в същото време те показвали каква ужасна обида нанесли хората на Всемогъщия Бог! Йехова казал на своя пророк да предупреди израилтяните колко скъпо щяло да им струва това да имат цар. Когато Самуил предал на хората думите на Йехова, те продължили да настояват: „Не! Нека да има цар над нас!“ И този път Самуил послушал Бога и отишъл да помаже избрания от него цар. (1 Царе 8:7–19)

С каква нагласа Самуил се подчинил на Бога? Дали направил това неохотно? Дали позволил разочарованието и огорчението да отровят сърцето му? В подобна ситуация много хора биха реагирали именно по този начин, но не и Самуил. Той помазал Саул и го признал за избраника на Йехова. Нещо повече, Самуил целунал Саул, като така показал, че приветства новия цар и е готов да му се подчинява. После той казал на народа: „Видяхте ли този, когото Йехова избра? Няма подобен на него сред целия народ.“ (1 Царе 10:1, 24)

Самуил се съсредоточил не върху слабостите, а върху добрите качества на царя, избран от Йехова. За самия него било по–важно да запази неопетнеността си спрямо Бога, отколкото да спечели одобрението на колебливите хора. (1 Царе 12:1–4) Той вярно изпълнил задачата си, като предупредил хората за духовните опасности и ги насърчил да останат лоялни на Йехова. Неговите думи достигнали сърцата им и те поискали от него да се помоли на Бога за тях. Самуил отговорил по трогателен начин: „В никакъв случай не бих съгрешил против Йехова, като престана да се моля за вас, а ще ви уча на добрия и правилен път.“ (1 Царе 12:21–24)

Дали някога си се чувствал обезсърчен, когато някой друг е бил избран да получи специална отговорност или привилегия? Примерът на Самуил ни помага да помним, че не бива да позволяваме завистта и огорчението да пуснат корени в нашето сърце. Бог има удовлетворяваща и възнаграждаваща работа за всекиго от своите служители.

„Докога ще жалееш за Саул?“

Самуил с право се съсредоточил върху доброто в Саул. Саул бил забележителен мъж. Той бил висок и красив, смел и находчив и първоначално бил скромен и непретенциозен. (1 Царе 10:22, 23, 27) Освен тези хубави качества той притежавал един скъпоценен дар — свободна воля, или способността сам да взема решения и да направлява живота си. (Второзаконие 30:19) Но дали той използвал този дар правилно?

За съжаление, когато един човек придобие власт, често скромността е първото нещо, което той изгубва. Скоро след като получил царска власт, Саул станал арогантен. Той съзнателно не се подчинил на заповедите на Йехова, предадени му чрез Самуил. При един случай Саул загубил търпение и принесъл жертва на Бога, нещо, което само Самуил бил упълномощен да прави. Самуил го порицал строго и предсказал, че царската власт щяла да бъде отнета от неговото семейство. Вместо да се поправи, Саул извършил дори по–лоши дела на непослушание. (1 Царе 13:8, 9, 13, 14)

Чрез Самуил Йехова казал на Саул да воюва срещу амаликитците. Освен това наредил техният зъл цар Агаг да бъде убит. Но Саул пощадил Агаг, както и най–доброто от плячката, която трябвало да  бъде унищожена. Когато Самуил дошъл при Саул и го поправил, реакцията на Саул показала колко много се бил променил. Вместо смирено да приеме поправянето, той започнал да си търси извинения, да оправдава своите действия, да се отклонява от въпроса и дори се опитал да прехвърли вината за случилото се върху народа. Опитвайки се да омаловажи вината си, Саул твърдял, че възнамерявал да принесе част от плячката в жертва на Йехова. Тогава Самуил изрекъл известните думи: „Виж, послушанието е по–добро от жертвите.“ Самуил смело порицал Саул и му известил присъдата на Йехова — царското управление щяло да бъде изтръгнато от него и да бъде дадено на по–добър човек. (1 Царе 15:1–33)

Самуил бил дълбоко разочарован поради грешките на Саул. Цяла нощ той се молел на Йехова и жалеел за този мъж. Самуил видял колко добър и способен бил първоначално Саул, но сега надеждите му били разбити. Човекът, когото той познавал добре, вече не бил същият — Саул загубил най–хубавите си качества и се обърнал против Йехова. Самуил не искал да вижда повече Саул. Но след време Йехова любещо поправил мисленето на Самуил: „Докога ще жалееш за Саул? Аз го отхвърлих и той няма вече да управлява като цар над Израил. Напълни рога си с масло и тръгни на път! Ще те изпратя при Йесей от Витлеем, защото избрах за себе си цар измежду неговите синове.“ (1 Царе 15:34, 35; 16:1)

Намерението на Йехова не зависи от хората, които не винаги са лоялни към него. Ако някой постъпва невярно, Йехова ще намери друг, който да извърши волята му. Възрастният Самуил осъзнал това и престанал да скърби за Саул. По–късно Йехова му наредил да отиде в дома на Йесей във Витлеем, където Самуил се срещнал със синовете на Йесей, които имали внушителна външност. Но още когато Самуил видял първия син, Йехова му напомнил: „Не гледай външността му, нито високия му ръст ... Защото Бог не вижда нещата така, както ги вижда човек: човек вижда онова, което виждат очите, а Йехова вижда какво е сърцето.“ (1 Царе 16:7) Накрая Самуил се срещнал с най–малкия син на Йесей, Давид, който бил избраникът на Йехова.

В последните години от живота си Самуил разбрал още по–добре колко правилно било решението на Йехова да замени Саул с Давид. Подтикнат от завист, Саул искал да убие Давид и в крайна сметка станал отстъпник. От друга страна Давид проявявал хубави качества като смелост, неопетненост, вяра и лоялност. С всеки изминал ден вярата на Самуил ставала все по–силна. Той разбрал, че няма проблем, който Йехова да не може да разреши или дори да обърне в благословия. Накрая Самуил умрял и оставил след себе си разказа за своя забележителен живот, продължил почти един век. Нищо чудно, че целият Израил скърбял поради загубата на този верен на Бога мъж! И днес всички служители на Йехова ще бъде добре да се запитат: „Подражавам ли на вярата на Самуил?“

[Снимка на страница 25]

Как Самуил помогнал на хората да преодолеят голямата загуба и разочарование?

[Снимка на страница 26]

Как Самуил се справил с разочарованието от двамата си синове, които вършели зли дела?