Учи децата си да проявяват уважение

ЕДНА немска пословица гласи: „С шапка в ръка можеш да обиколиш цялата земя.“ В много страни било смятано за учтив жест, който печелел уважението на другите, човек да свали шапката си, когато влиза в нечий дом или поздравява някого. Затова пословицата означава, че хората са склонни да са по–добри и по–благоразположени към човек с добри обноски.

Много е приятно да видиш младеж с добри обноски! Един окръжен надзорник в Хондурас, който участва заедно с други вестители на различна възраст в проповядването на добрата новина от врата на врата, отбелязва: „Често установявам, че едно добре възпитано и проявяващо уважение дете оказва по–голямо въздействие върху домакина, отколкото моите думи.“

В тези дни на нарастваща липса на уважение между хората е много полезно и практично да знаем как да се отнасяме към другите. Освен това в Писанието сме насърчени ‘да постъпваме по начин, достоен за добрата новина за Христос’. (Флп. 1:27; 2 Тим. 3:1–5) Важно е да учим децата си да проявяват уважение към другите. Как да ги възпитаме така, че не само да бъдат любезни, но и да проявяват искрено уважение? a

Добрите обноски се научават от добрия пример

Децата се учат, като подражават на примера на другите. Затова основен начин родителите да научат децата си на добри обноски е те самите да проявяват добри обноски. (Втор. 6:6, 7) Важно е да обясняваш на детето си, че трябва да бъде учтиво, но това само по себе си не е достатъчно. Наред с напомнянията от голямо значение е и добрият пример.

Да разгледаме примера на Паула b, която била възпитана в християнско семейство от самотен родител. Проявата на уважение към всички хора станала характерна част от личността ѝ. Защо? Паула отговаря: „Мама ни даваше добър пример и затова за нас, децата, проявата на уважение беше нещо естествено.“ Един християнин на име Уолтър учел синовете си да се отнасят с уважение към невярващата си майка. Той казва: „Стремях се да уча момчетата да уважават майка си, като сам  им давах пример и никога не говорех с пренебрежение за съпругата си.“ Уолтър продължил да възпитава синовете си според Божието Слово и се молел на Йехова за помощ. Единият от тях служи в клон на Свидетелите на Йехова, а другият е пионер. Синовете му обичат и уважават и двамата си родители.

В Библията се казва: „Бог не е Бог на безредието, а на мира.“ (1 Кор. 14:33) Йехова прави всичко с ред. Християните трябва да се стремят да подражават на това Божие качество и да поддържат домовете си подредени. Някои родители учат децата си да оправят леглото си всеки ден, преди да излязат за училище, да оставят дрехите си там, където им е мястото, и да помагат с домакинските задължения. Ако децата виждат, че останалата част на дома е добре подредена и чиста, по–вероятно е да поддържат стаята и нещата си подредени.

Как децата ти гледат на нещата, които научават в училище? Дали показват, че са благодарни на учителите си за онова, което те правят за тях? Като родител, дали ти проявяваш подобна благодарност? Децата ти са склонни да подражават на твоето отношение към училището и учителите. Защо не ги насърчиш да развият навика да благодарят на учителите си? Изразяването на благодарност за извършени услуги е чудесен начин за проява на уважение, независимо дали става въпрос за някой учител, лекар, продавач или друг човек. (Лука 17:15, 16) Младите християни, които се отличават от съучениците си със своята учтивост и добро поведение, заслужават похвала.

Членовете на християнския сбор трябва да дават добър пример по отношение на обноските. Колко приятно е да видиш как младежите в сбора проявяват добро възпитание, като казват „моля“ и „благодаря“! Когато възрастните показват, че уважават Йехова, като обръщат внимание на напътствията, осигурявани на събранията, младежите биват насърчени да им подражават. Децата могат да се научат да уважават ближните си, като наблюдават добрите обноски на братята и сестрите в Залата на Царството. Например четиригодишният Андрю вече се е научил да казва „Извинете“, когато трябва да се размине с някой възрастен.

Какво още могат да направят родителите, за да помогнат на децата си да разберат какво поведение се очаква от тях? Родителите могат и трябва да отделят време да разглеждат с децата си различните поуки, които извличаме от многото примери в Божието Слово. (Рим. 15:4)

Използвай библейски примери

Майката на Самуил най–вероятно го подготвила да се поклони пред първосвещеника Илий. Когато завела Самуил в светия шатър, той навярно бил на три или четири години. (1 Царе 1:28) Дали не би могъл да упражняваш с детето си различни поздрави, като например „добро утро“, „добър ден“, „добър вечер“ или каквото е обичайно там, където живеете? Подобно на малкия Самуил и твоите деца могат  да придобият „одобрението както на Йехова, така и на хората“. (1 Царе 2:26)

Защо не използваш библейски примери, за да покажеш разликата между проявяването на уважение и проявяването на неуважение? Например, когато неверният израилски цар Охозия искал да види пророк Илия, той изпратил „един предводител на петдесет души с неговите петдесет души“ да го доведат. Предводителят заповядал на пророка да дойде с него. Но това не бил подходящ начин да се говори с един представител на Бога. Как реагирал Илия? Той казал: „Ако съм Божи човек, нека слезе огън от небето и нека погълне тебе и твоите петдесет воини!“ Така и станало: „Огън слезе от небето и погълна него и неговите петдесет воини.“ (4 Царе 1:9, 10)

Втори предводител на петдесет души бил изпратен да доведе Илия. Той също се опитал да заповяда на пророка да дойде с него. От небето отново слязъл огън. Тогава трети предводител на петдесет души дошъл при Илия. Този човек проявил уважение. Вместо да заповядва на Илия, той паднал на колене и помолил: „Божи човече, моля те, нека моята душа, както и душата на тези петдесет твои служители, бъде скъпоценна в очите ти. Ето, огън слезе от небето и погълна първите двама предводители на петдесет души и техните воини, но нека моята душа бъде скъпоценна в очите ти.“ Дали Божият пророк би пожелал да падне огън от небето върху някого, който може би се страхувал, но говорел с подобно уважение? Такова нещо би било немислимо! Вместо това Божият ангел казал на Илия да тръгне с царския пратеник. (4 Царе 1:11–15) Нима този случай не подчертава колко е важно проявяването на уважение?

Когато апостол Павел бил задържан в храма от римски войници, той не приел за даденост правото да се изкаже. Апостолът попитал с уважение хилядника: „Позволено ли е да ти кажа нещо?“ Така Павел получил възможността да говори в своя защита. (Деян. 21:37–40)

Докато Исус бил съден, един от стражите му ударил плесница. Исус обаче знаел как да се защити: „Ако казах нещо погрешно, докажи, че е погрешно, но ако е правилно, защо ме удряш?“ Никой не можел да намери нещо погрешно в думите на Исус. (Йоан 18:22, 23)

Божието Слово ни осигурява примери как да реагираме, когато приемаме строго поправяне, и как с уважение да признаваме, че сме извършили нещо погрешно или че сме проявили небрежност. (Бит. 41:9–13; Деян. 8:20–24) Например Авигея се извинила за наглото отношение на съпруга си Навал спрямо Давид. Заедно с извинението тя поднесла щедри дарове. Авигея направила такова голямо впечатление на Давид, че след смъртта на Навал той я взел за своя съпруга. (1 Царе 25:23–41)

Учи децата си да уважават другите независимо дали става въпрос за проява на уважение при трудни обстоятелства, или просто за добри обноски. И като по този начин оставяме ‘нашата светлина да свети пред хората, ще прославяме своя Баща, който е на небесата’. (Мат. 5:16)

[Бележки под линия]