Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

„Обича ли ни Йехова, след като сме индианци?“

„Обича ли ни Йехова, след като сме индианци?“

Писмо от Мексико

„Обича ли ни Йехова, след като сме индианци?“

МЕЛЕСИО от племето одам (тепехуан) слизал понякога от планината, за да търси работа в града. Там посещавал християнски събрания и вземал библейска литература, която носел вкъщи. Той много искал някой да посети племето му и да им разкаже повече за Библията.

Племето одам е изолирана етническа група, която живее високо в планината Западна Сиера Мадре в северната част на централно Мексико, на около 240 километра от най–близкия сбор на Свидетелите на Йехова. Заедно с още няколко души решихме да посетим тези хора.

След като се сдобихме с пикап, палатки и спални чували и взехме храна и бензин за три дни, се отправихме на път. Тръгнахме от град Дуранго в 4 часа̀ сутринта и карахме осем часа по прашния планински път. В края на пътя започваше областта, в която живее племето одам. Пред нас се откри дълбок пролом и още едно планинско възвишение.

Оставихме пикапа в едно селце и три часа слизахме пеша по склона, носейки сами целия си багаж. Долу в ниското разпънахме палатките, събрахме дърва и запалихме огън, който да плаши дивите животни. Спахме на смени от по три часа, за да поддържаме огъня през цялата нощ.

Рано на следващата сутрин започнахме да се изкачваме. Имаше много пътеки и на няколко пъти се изгубихме. Един от нас знаеше малко езика на местните и споделяхме накратко библейското послание с хората, покрай чиито къщи минавахме. За наше учудване те ни казваха, че в Лос Ареналес, закъдето се бяхме запътили, има хора, които наричат себе си Свидетели на Йехова и провеждат библейски събрания. Това беше изненадваща, но същевременно приятна новина.

Стигнахме в Лос Ареналес с пришки по краката. Селището се състоеше от разпръснати кирпичени къщи с картонен покрив и нямаше нито електричество, нито училище. Изолирани от външния свят, тези хора живеят в крайна бедност и се хранят почти само с царевични тортили. Намерихме Мелесио, строен мъж, който много се зарадва да ни види. Той ни покани в скромния си дом и ни каза, че всеки ден се молел на Йехова да изпрати Свидетелите си, за да обяснят Библията на семейството му и на останалите от племето, понеже самият той не можел да отговори на всичките им въпроси.

Местните хора се занимават с шаманство. Те използват орлови пера и кости като амулети, почитат природните стихии и се страхуват от шаманите, които, от своя страна, се възползват от това. Мелесио ни каза, че когато в града разбрал, че Йехова е истинският Бог, унищожил езическите си предмети. Всички очаквали боговете да го поразят със смърт. Но когато нищо не се случило, осъзнали, че Йехова е по–силен от техните богове. Впоследствие започнали да идват на библейското изучаване, което Мелесио провеждал със семейството си с помощта на нашата литература.

„Казах им, че първо трябва да изгорят всичките си амулети и идоли“ — разказа Мелесио. Мнозина превъзмогнали страховете и суеверията си и броят на присъстващите на изучаването нараснал на над 80 души. Смаяни от чутото, решихме да проведем събрание още същия следобед. Чрез пратеници на коне уведомихме хората, които редовно се бяха събирали в къщата на Мелесио. Макар че беше средата на седмицата и научиха в последния момент, дойдоха 25 души, било то пеша или на магаре.

Проведохме обсъждане на Библията с въпроси и отговори, като Мелесио превеждаше. Хората ни питаха: „Обича ли ни Йехова, след като сме индианци?“ „Чува ли молитви на нашия език?“ „Когато дойде Армагедон, Йехова ще се погрижи ли за нас, щом живеем толкова далече от градовете?“ С помощта на Библията с радост уверихме тези смирени хора, че Йехова е загрижен за кротките, независимо какъв език говорят или колко далече живеят. Те ни умоляваха да им изпратим някого, който да им помогне да научат повече.

След събранието споделихме храната си с новите си приятели. Беше се стъмнило и на тази надморска височина беше много студено, така че бяхме благодарни, когато ни предложиха да останем да спим в една още недовършена стая. На сутринта ни заведоха до пикапа ни по пряк път и се върнахме в Дуранго уморени, но доволни.

Колко хубаво беше да срещнем тези искрени хора, които не разполагат с библейска литература на разбираем за тях език, но искат да научат повече за истинския Бог и да му служат! След посещението ни в Лос Ареналес шестима Свидетели отидоха там за три седмици и оказаха духовна помощ на около 45 души, които искрено искат да служат на Йехова. Всички те посещават редовно събранията.

И още нещо. В единственото магазинче на Лос Ареналес вече не се продават цигари, понеже много хора изучават Библията и са спрели да пушат. Освен това мнозина са узаконили брака си.

[Снимка на страница 24]

Мелесио със своята съпруга, четири дъщери и тъща

[Снимка на страница 25]

Изучаване на Библията и християнско събрание в Лос Ареналес

[Информация за източника на снимката на страница 25]

Servicio Postal Mexicano Correos de Mexico