Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

„Да, Господарю, вярвам“

„Да, Господарю, вярвам“

Подражавай на вярата им

„Да, Господарю, вярвам“

В УМА на Марта все още била жива тъжната картина — гробницата на нейния брат, запечатана с голям камък. Скръбта ѝ била голяма и тежка като този камък. Тя не можела да повярва, че скъпия ѝ брат Лазар вече го няма. Били изминали четири дълги дни, откакто Лазар бил издъхнал, и за Марта те били изпълнени с жалеене и посрещане на опечалени посетители, дошли да поднесат своите съболезнования.

И сега пред Марта стоял мъжът, който означавал толкова много за Лазар. Виждайки Исус, тя отново била пронизана от силна скръб в сърцето си, тъй като той бил единственият човек, който можел да спаси брат ѝ. Но в същото време Марта се радвала да бъде с Исус в покрайнините на планинското градче Витания. По време на кратката им среща тя се почувствала утешена от топлия му поглед, разкриващ искреното му състрадание. Въпросите, които Исус ѝ задал, ѝ помогнали да се съсредоточи върху вярата си и върху надеждата за възкресение. Думите на Исус подтикнали Марта да направи едно от най–важните изказвания в живота си: „Да, Господарю, вярвам, че ти си Христос, Божият син, онзи, който трябваше да дойде в света.“ (Йоан 11:27)

Марта била жена с изключителна вяра. Дори и от малкото, което Библията казва за нея, можем да извлечем важни поуки, които ще ни помогнат да укрепим вярата си. За тази цел нека разгледаме първия разказ за Марта в Библията.

‘Разтревожена и обезпокоена’

Това се случило няколко месеца по–рано. Лазар бил жив и здрав. В дома му във Витания щял да дойде почетен гост, Исус Христос. Лазар и двете му сестри — Марта и Мария, явно живеели заедно. Според изследователите Марта била най–голяма от тримата, тъй като често изпълнявала ролята на домакиня и в много случаи е спомената първа. (Йоан 11:5) Не знаем дали някой от тримата някога е бил женен. Какъвто и да е бил случаят, те станали близки приятели с Исус. По време на своята служба в Юдея, където се сблъскал с голямо противопоставяне и враждебно отношение, Исус често отсядал при тях. Без съмнение за него домът им бил сигурен пристан, в който намирал спокойствие и подкрепа.

За да направи дома уютен и приветлив, Марта със сигурност имала много работа. Тя била дейна и работлива жена и често вършела много задачи. Случаят, при който Исус посетил семейството ѝ, не бил изключение. Тя отрано започнала с приготвянето на многобройни ястия за важния си гост, както и за онези, които вероятно го придружавали. Оказването на гостоприемство било нещо много важно по онова време. Когато пристигал, гостът бил приветстван с целувка, сандалите му били събувани, краката му били измивани, а на главата му било изливано благоуханно масло. (Лука 7:44–47) Домакинът давал всичко от себе си да осигури на госта си добри условия за отмора и вкусна храна.

Несъмнено Мария, която често е описвана като по–чувствителна и умислена, първоначално помагала на сестра си в трескавите приготовления. Но след като Исус пристигнал, нещата се променили. Той гледал на посещението си като на възможност да сподели с домакините безценни духовни истини. За разлика от религиозните водачи по онова време, той уважавал жените и с готовност ги учел за Божието Царство, основната тема на неговото проповядване. Мария веднага се възползвала от възможността и седнала до краката на Исус, готова да попие всяка негова дума.

Можем да си представим как се почувствала Марта в този момент. Тъй като трябвало да приготви много ястия и да свърши различни задачи, за да се погрижи за нуждите на гостите, тя започнала да се тревожи и безпокои. Докато минавала забързано край гостите, виждала сестра си да седи, без да прави нищо. Дали по лицето ѝ избила червенина, от устата ѝ излизали въздишки, а в погледа ѝ се четял укор? Не бихме се изненадали, ако това е било така. Та тя не можела да свърши всичко сама!

Марта повече не можела да сдържа недоволството си. Тя прекъснала Исус и казала: „Господарю, нима за тебе е без значение, че сестра ми ме остави сама да домакинствам? Кажи ѝ да дойде и да ми помогне.“ (Лука 10:40) Това били много силни думи. Някои преводи на Библията ги предават по следния начин: „Господарю, не те ли е грижа ...“ Освен това тя искала Исус да смъмри Мария и да ѝ каже отново да се залови за работа.

Отговорът на Исус може би изненадал Марта, както изненадва много читатели на Библията днес. Той любезно казал: „Марта, Марта, ти се тревожиш и безпокоиш за много неща, но малко са необходими, или дори само едно. Мария обаче избра по–доброто и то няма да ѝ бъде отнето.“ (Лука 10:41, 42) Какво имал предвид Исус? Дали искал да каже, че Марта мисли предимно за материалните неща? Дали омаловажил усилията ѝ в подготовката на богата трапеза?

Не. Исус знаел, че Марта има добри подбуди. Освен това той не смятал оказването на щедро гостоприемство за нещо лошо. Известно време преди това той се радвал да присъства на „голямо угощение“ в негова чест в дома на Матей. (Лука 5:29) Въпросът не бил в това колко ястия да приготви Марта, а кои да бъдат по–важните неща за нея. Тя била толкова съсредоточена върху домакинските си задължения, че изгубила от поглед по–важните неща. Кои били те?

Исус, единородният Син на Йехова Бог, бил в дома на Марта и поучавал за истината. Нищо не било по–важно от това — нито готвенето на вкусни ястия, нито другите приготовления. Исус несъмнено бил натъжен, че Марта пропускала уникалната възможност да укрепи вярата си, но ѝ позволил сама да реши как да използва времето си. Тя обаче нямала право да моли Исус да накара Мария да направи същото.

Той тактично поправил Марта, като два пъти повторил името ѝ, помагайки ѝ да се успокои. Освен това я уверил, че не бива да ‘се тревожи и безпокои за много неща’. Едно или две ястия щели да бъдат напълно достатъчни, особено при наличието на такова изобилие от духовна храна. Затова Исус в никакъв случай нямало да отнеме на Мария „по–доброто“, което тя била избрала — да бъде учена от Исус.

Този кратък разказ за случилото се в дома на Марта съдържа много поуки за последователите на Христос днес. Не бива да позволяваме на нищо да ни лиши от възможността да удовлетворяваме „духовните си нужди“. (Матей 5:3) Ще бъде добре да подражаваме на щедростта и трудолюбието на Марта, но не бива да ‘се тревожим и безпокоим’ за по–маловажните неща, свързани с гостоприемството, и да пренебрегнем по–важните. Когато се събираме със събратята си, главното нещо не са изисканите ястия, а взаимното насърчение и даването на ‘духовни дарове’. (Римляни 1:11, 12) На такива укрепващи събирания дори едно обикновено ястие ще е напълно достатъчно.

Тъга, заменена от радост

Дали Марта приела милостивото поправяне на Исус? Със сигурност. В началото на своя вълнуващ разказ за брата на Марта, апостол Йоан потвърждава това: „Исус обичаше Марта, сестра ѝ и Лазар.“ (Йоан 11:5) Изминали месеци от Исусовото посещение във Витания, описано по–горе. Ясно е, че Марта не таяла неприязън спрямо Исус поради любещия му съвет, и най–вероятно се вслушала в думите му. И в това отношение тя е чудесен пример на вяра. Та кой от нас не се нуждае от поправяне от време на време?

Когато брат ѝ се разболял, Марта несъмнено се отдала на грижите за него. Тя правела всичко възможно да облекчи страданията му и да му помогне да се почувства по–добре. Но въпреки това състоянието на Лазар се влошило. Ден след ден, нощ след нощ, двете сестри били неотлъчно до своя брат. Колко ли пъти Марта се взирала в измъченото му лице, припомняйки си радостните и тъжните моменти, преживени заедно през годините!

Когато Марта и Мария видели, че не могат да помогнат на своя брат, те изпратили послание до Исус. По това време той проповядвал в една област на два дни път от Витания. Посланието им било ясно: „Ето, Господарю, твоят скъп приятел е болен.“ (Йоан 11:1, 3) Те знаели, че Исус обича брат им, и вярвали, че той ще направи всичко по силите си, за да му помогне. Дали те се надявали Исус да пристигне бързо, преди да е станало твърде късно? Ако е така, скоро надеждите им били разбити. Болестта на Лазар отнела живота му.

Опечалените Марта и Мария трябвало да се заемат с погребалните приготовления и с посрещането на посетителите от Витания и нейните околности. Все още нямало известия от Исус. Вероятно с минаването на дните объркването на Марта нараствало. Най–накрая, четири дни след смъртта на Лазар, Марта чула, че Исус наближава техния град. Въпреки късния час, енергична както винаги, тя станала и без да каже на Мария, се затичала да посрещне Исус. (Йоан 11:20)

Щом видяла своя Господар, Марта облякла в думи мислите, които я измъчвали от дни: „Господарю, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“ Но надеждата ѝ и вярата ѝ не били угаснали. Тя добавила: „И все пак дори и сега знам, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще ти го даде.“ Отговорът на Исус несъмнено укрепил вярата ѝ: „Брат ти ще възкръсне.“ (Йоан 11:21–23)

Марта помислила, че Исус говори за бъдещото възкресение, затова казала: „Знам, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.“ (Йоан 11:24) Само колко силна била вярата ѝ в това учение. Някои юдейски религиозни водачи, наричани садукеи, отричали възкресението, въпреки ясните доказателства в Свещеното писание. (Даниил 12:13; Марко 12:18) Марта знаела, че Исус учел хората на надеждата за възкресение и че дори възкресил някои мъртви. Но никой от тях не бил мъртъв толкова дълго, колкото Лазар. Тя нямала представа какво щяло да се случи пред очите ѝ.

След това Исус направил едно забележително изказване: „Аз съм възкресението и животът.“ Да, със сила от своя Баща, Йехова Бог, в бъдеще Исус ще възкреси мъртви хора по целия свят. Исус попитал Марта: „Вярваш ли в това?“ Тогава Марта отговорила с думите в началото на тази статия. Тя вярвала, че Исус е Христос, или Месията, че е Синът на Йехова Бог и че пророците са предсказали неговото идване в света. (Йоан 5:28, 29; 11:25–27)

Дали Йехова Бог и неговият Син Исус Христос ценят такава вяра? Онова, което се случило след това пред очите на Марта, дава ясен отговор на този въпрос. Марта бързо отишла да повика сестра си. После тя видяла, че Исус е силно натъжен от разговора с Мария и другите опечалени, които я последвали. Марта видяла сълзи в очите му, разкриващи голямата му скръб и болка поради смъртта на Лазар. В този момент чула Исус да заповядва камъкът да бъде отместен от входа на гробницата. (Йоан 11:28–39)

Типично за нея, Марта възразила, като казала, че тялото сигурно мирише, защото са минали четири дни от смъртта на Лазар. Но Исус ѝ напомнил: „Не ти ли казах, че ако вярваш, ще видиш Божията слава?“ Тя вярвала и видяла славата на Йехова Бог. Точно в този момент и на това място Йехова дал сила на своя Син да възкреси Лазар! Сигурно Марта щяла да помни до края на живота си думите на Исус „Лазаре, излез!“ и приглушения шум от вътрешността на гробницата, когато Лазар станал и още обвит с погребални превръзки, тръгнал към изхода на пещерата. Също така тя нямало да забрави Исусовата заповед „Разповийте го и го оставете да си върви“ и най–вече момента, в който заедно със сестра си се хвърлила в прегръдките на своя скъп брат. (Йоан 11:40–44) Тежък камък паднал от сърцето на Марта!

Този разказ показва, че възкресението на мъртвите не е просто блян. То е основно библейско учение и доказан исторически факт. Йехова Бог и Синът му се радват да възнаграждават онези, които проявяват вяра, както било в случая на Марта, Мария и Лазар. Те ще се радват да възнаградят и тебе, стига да придобиеш силна вяра като тази на Марта. *

„Марта им прислужваше“

Библията споменава Марта само още веднъж — в началото на последната седмица от живота на Исус на земята. Знаейки, че му предстоят страдания, Исус отново избрал за свой пристан Витания. Оттам по–късно той щял да извърви три километра до Йерусалим. Във Витания Исус и Лазар били на гости в дома на прокажения Симон и в този момент чуваме името на Марта за последен път: „Марта им прислужваше.“ (Йоан 12:2)

Само колко обичайно е това за тази трудолюбива жена! Когато Библията споменава за първи път Марта, тя работи. Когато е спомената за последен път, Марта отново е заета с работа, давайки всичко от себе си, за да се погрижи за нуждите на другите. Днес сборовете на последователите на Христос са благословени с жени като Марта — щедри и енергични, които проявяват вярата си, като дават от себе си за другите. Марта вероятно продължила да прави това и по–нататък в живота си. Така тя постъпила мъдро, защото щяла да се сблъска с нови предизвикателства.

Само след няколко дни тя щяла да изпита огромна болка поради смъртта на своя любим Господар, Исус. Освен това същите зли лицемери, които го убили, били решени да убият и Лазар, тъй като след неговото възкресение мнозина повярвали в Исус. (Йоан 12:9–11) Разбира се, в крайна сметка смъртта разделила Марта от нейните любими близки. Не знаем кога или как, но можем да бъдем уверени, че силната вяра на Марта ѝ помогнала да издържи до края. Ето защо ще бъде мъдро християните днес да подражават на нейната забележителна вяра.

[Бележка под линия]

^ абз. 27 За да научиш повече за библейското учение за възкресението, виж 7 глава от книгата „Какво в действителност учи Библията?“, издадена от Свидетелите на Йехова.

[Снимка на страница 11]

Дори когато скърбяла, Марта позволила на Исус да насочи вниманието ѝ към укрепващи вярата мисли

[Снимка на страница 12]

Въпреки че била разтревожена и обезпокоена, Марта смирено приела поправянето от Исус

[Снимка на страница 15]

Вярата на Марта в Исус била възнаградена, когато брат ѝ бил възкресен