Библията променя живота на хората

КАКВО накарало един недружелюбен пънкар да започне да обича хората и да се старае да им помага? Какво подтикнало един мексиканец да изостави неморалния си начин на живот? Защо един от най–добрите японски колоездачи се отказал от спортната си кариера, за да служи на Бога? Прочети какво казват самите те.

„Бях груб, арогантен и агресивен.“ — ДЕНИС О’БАЙРЪН

ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1958

СТРАНА: АНГЛИЯ

ТОЙ БИЛ ПЪНКАР

МОЕТО МИНАЛО: Баща ми беше ирландец и израснах като ирландски католик. Обикновено трябваше да ходя сам на църква, въпреки че нямах желание за това. Но все пак изпитвах духовен глад. Редовно казвах Молитвата на Господаря и често докато лежах в леглото през нощта, размишлявах за нейното значение. Спомням си, че я разделях на отделни части и се опитвах да разбера какво означава всяка една от тях.

Като младеж се присъединих към растафарианското движение. Освен това се интересувах от различни политически организации като Антинацистката лига. Но най–много ми допаднаха пънкарите. Придобих тяхната бунтовническа нагласа, започнах да вземам наркотици и пушех марихуана почти всеки ден. Не ми пукаше за нищо, затова се напивах, излагах живота си на опасност и изобщо не се интересувах от другите. Бях недружелюбен, не говорех почти с никого, освен ако не смятах разговора за много важен. Дори отказвах да бъда сниман. Като се замисля за живота си тогава, мога да кажа, че бях груб, арогантен и агресивен човек. Бях мил и щедър само към най–близките си.

Когато бях на около 20 години, започнах да се интересувам от Библията. Докато бил в затвора, един мой приятел, пласьор на наркотици, започнал да чете Библията. С него дълги часове разговаряхме за религията, църквата и влиянието на Сатана в света. Тогава си купих Библия и започнах да я изследвам. С приятеля ми четяхме различни откъси от Библията, след това се събирахме да обсъдим какво сме научили и накрая стигахме до някакво заключение. Това продължи няколко месеца.

От прочетеното стигнахме до извода, че живеем в последните дни на този свят, че християните трябва да проповядват добрата новина за Божието Царство, че те не трябва да са част от този свят и да се намесват в политиката и че Библията съдържа морални принципи. Ясно разбирахме, че Библията съдържа истината и че трябва да има една истинска религия. Но коя беше тя? Като помислихме за основните църкви, които имат пищни сгради и ритуали и участват в политиката, осъзнахме, че Исус не правел нищо подобно. След като направихме заключението, че Бог не използва  тези църкви, решихме да проучим някои от не толкова популярните религии, за да видим какво учат те.

Срещахме се с членове на различни религии и им задавахме определени въпроси. Знаехме какво казва Библията по всеки от тези въпроси, затова лесно можехме да видим дали отговорите, които получавахме, бяха в съгласие с Божието Слово. След всяка такава среща молех Бога: „Ако тези хора принадлежат към истинската религия, събуди в мене желание да се срещна с тях отново.“ Изминаха месеци, но аз все още не бях намерил хора, които да отговорят на въпросите ми от Библията, нито имах желание да видя някои от тях отново.

Накрая с приятеля ми се свързахме със Свидетелите на Йехова. Зададохме същите въпроси и на тях, но те ни отговориха от Библията. Онова, което ни казаха, съвпадаше напълно с онова, което вече бяхме научили. Затова ги попитахме някои неща, за които още не знаехме какво казва Библията — като например как гледа Бог на цигарите и наркотиците. Те отново ни отговориха, използвайки Божието Слово. След това се съгласихме да отидем на едно събрание в Залата на Царството.

Да присъствам на това събрание беше истинско предизвикателство за мене. Бях толкова необщителен, че не исках да бъда заговарян от тези приятелски настроени и добре облечени хора. Внуших си, че някои от тях имат лоши подбуди, и реших повече да не ходя на техните събрания. Но както винаги се помолих на Бога да събуди в мене желание да се срещна отново с тези хора, ако те представяха истинската религия. И ето, че това стана! Почувствах непреодолимо желание да изучавам Библията със Свидетелите.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: Знаех много добре, че трябва да се откажа от наркотиците, и успях от първия път. Но не ми беше толкова лесно с цигарите. Няколко пъти се опитах да спра да пуша, но без успех. Когато чух, че някои други просто са изхвърлили цигарите си и повече не са пушили, се помолих на Йехова. След известно време с негова помощ успях да се преборя с този проблем. Научих колко е важно да бъда честен и открит в молитвите си към Йехова.

Друга голяма промяна, която направих, беше свързана с външния вид и облеклото ми. На първото ми събрание в Залата на Царството косата ми стърчеше нагоре като гребен на петел, през който минаваше един ярко син кичур. По–късно боядисах косата си оранжева. Обличах се с дънки и кожено яке с щамповани надписи. Не виждах нужда да се променя, макар че Свидетелите любезно ме насърчаваха към това. Накрая се замислих върху думите от 1 Йоан 2:15–17: „Не обичайте света, нито нещата в света! Ако някой обича света, в него няма любов към Бащата.“ Осъзнах, че чрез външния си вид показвах любов към света и че за да покажа любовта си към Бога, трябва да се променя. Така и направих.

След време разбрах, че не само Свидетелите искат да посещавам християнските събрания. От Евреи 10:24, 25 научих, че това иска и Бог. След като започнах да посещавам всички събрания и наистина опознах хората, реших да покажа своето отдаване на Йехова, като бъда покръстен.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ: Дълбоко съм развълнуван от факта, че Йехова ни позволява да имаме близки взаимоотношения с него. Неговото състрадание и загриженост ме подтикват да му подражавам и да следвам примера на неговия Син Исус Христос в живота си. (1 Петър 2:21) Научих, че стремежът да развивам християнски качества не ме лишава от възможността да бъда себе си. Полагам усилия да проявявам любов и загриженост към другите. Старая се да подражавам на Христос в отношенията си към съпругата и сина ми. Освен това проявявам искрен интерес към християнските си братя и сестри. Благодарение на истината изпитвам самоуважение и мога да проявявам любов към другите.

 „Те проявиха уважение към мене.“ — ГУАДАЛУПЕ БИЛЯРЕАЛ

ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1964

СТРАНА: МЕКСИКО

ТОЙ ВОДЕЛ НЕМОРАЛЕН НАЧИН НА ЖИВОТ

МОЕТО МИНАЛО: Израснах в Хермосильо (Сонора, Мексико), един изключително беден район. Имах шест братя и сестри. Баща ми почина, когато бях малък, затова майка ми трябваше да работи, за да ни изхранва. Обикновено ходех бос, защото нямахме пари за обувки. Започнах да работя още в ранна възраст, за да помагам на семейството си. Подобно на много семейства живеехме в претъпкана къща.

През по–голямата част от деня майка ми беше далече от нас и нямаше кой да ни пази. Когато бях на шест години, един 15–годишен младеж започна да ме малтретира сексуално. Това продължи доста дълго време. Впоследствие придобих объркана представа за сексуалните отношения. Смятах, че е нормално да се чувствам привлечен към мъже. Потърсих помощта на лекари и свещеници, но те ме увериха, че това не е проблем и че чувствата ми са нормални.

На 14–годишна възраст реших да покажа на обществото, че съм хомосексуалист. Водих такъв начин на живот в продължение на 11 години, през които съжителствах с различни мъже. След време се записах на курс по фризьорство и отворих свой фризьорски салон. Въпреки това не бях щастлив — често страдах и се чувствах предаден. Вътрешно усещах, че онова, което правя, не беше правилно. Започнах да се питам: „Съществуват ли изобщо добри и почтени хора?“

Тогава се сетих за сестра си. Тя беше започнала да изучава Библията със Свидетелите на Йехова и се беше покръстила. Тя споделяше с мене онова, което научаваше, но аз не обръщах особено внимание на думите ѝ. Въпреки това се възхищавах на живота и брака ѝ. Виждах, че със съпруга ѝ наистина се обичат и уважават. Отнасяха се внимателно един към друг. След време една Свидетелка на Йехова започна да изучава Библията с мене. Първоначално нямах голям интерес, но после нещата се промениха.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: Свидетелите ме поканиха на едно от своите събрания и аз отидох. Това беше напълно ново преживяване за мене. Обикновено, когато ме видеха, хората ми се подиграваха, но Свидетелите не постъпиха така. Те ме посрещнаха сърдечно и проявиха уважение към мене. Това докосна сърцето ми.

Доброто ми мнение за Свидетелите се потвърди, когато присъствах на един конгрес. Видях, че дори и в големи групи тези хора са като сестра ми — искрени и мили. Запитах се дали това не са добрите и почтени хора, които отдавна търсех. Тяхната любов и единство ми направиха силно впечатление, както и това, че отговаряха на всеки въпрос с помощта на Библията. Осъзнах, че именно тази книга ги подтикваше да вършат добро. Също така разбрах, че ще трябва да направя много промени, ако искам да бъда един от тях.

Всъщност трябваше да претърпя пълно преобразяване, защото водех живот на жена. Трябваше да променя всичко — своята реч, маниери, дрехи, прическа, както и хората, с които общувах. Предишните ми приятели започнаха да ми се подиграват, казвайки: „Защо правиш това? Добре си си  така! Остави тази Библия! Имаш си всичко.“ Най–трудно обаче ми беше да променя неморалния си начин на живот.

Но бях убеден, че човек може да направи големи промени, защото думите на Библията от 1 Коринтяни 6:9–11 бяха докоснали сърцето ми. Там се казва: „Нима не знаете, че неправедните хора няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте! Онези, които са блудници, идолопоклонници, прелюбодейци, мъже, държани за противоестествени цели, мъже, които лягат с мъже, ... няма да наследят Божието царство. И точно такива бяха някои от вас. Но вие бяхте измити.“ Йехова помогнал на тези хора през първи век да се променят и помогна и на мене. Трябваха ми няколко години и огромни усилия. През цялото това време Свидетелите ми оказаха огромна подкрепа чрез съветите и любовта си.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ: Днес водя нормален живот. Женен съм и със съпругата ми възпитаваме сина си според библейските принципи. Миналото ми е далече зад мене и сега се радвам на много духовни благословии. Служа като старейшина в сбора и помагам на другите да научат истината от Божието Слово. Промените, които направих, толкова зарадваха майка ми, че тя се съгласи да изучава Библията и впоследствие се покръсти. Една от по–малките ми сестри, която водеше неморален начин на живот, също стана Свидетелка на Йехова.

Дори някои от хората, които ме познаваха отпреди, признаха, че съм се променил към добро. Но аз знаех на кого дължа тази промяна. В миналото търсих професионална помощ, но получих само лоши съвети. Йехова обаче наистина ми помогна. Въпреки че се чувствах недостоен, той ми обърна внимание и прояви към мене любов и търпение. Само какво огромно влияние ми оказа фактът, че нашият чудесен, мъдър и любещ Бог е загрижен за мене и иска да имам по–добър живот!

„Чувствах се неудовлетворен и самотен.“ — КАЗУХИРО КУНИМОЧИ

ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1951

СТРАНА: ЯПОНИЯ

ТОЙ БИЛ СЪСТЕЗАТЕЛ ПО КОЛОЕЗДЕНЕ

МОЕТО МИНАЛО: Израснах в едно тихо пристанищно градче в префектура Шидзуока (Япония). Нашето осемчленно семейство живееше в малка къща. Баща ми имаше магазин за велосипеди. Когато бях малък, той ме водеше на състезания по колоездене и това събуди в мене интерес към спорта. Баща ми искаше да стана професионален колоездач. Затова още докато бях в основното училище, той започна усилено да ме подготвя. Когато учих в гимназията, три последователни години спечелих титлата в националния шампионат. Получих предложение да уча в университет, но реших направо да постъпя в училище по колоездене. На 19 години станах професионален състезател.

Целта ми беше да стана най–добрият колоездач в Япония. Исках да спечеля много пари, за да мога да осигуря на семейството си спокоен и сигурен живот. Изцяло  се отдадох на тренировките. Когато се обезсърчавах поради изтощителните тренировки или трудностите по време на състезанията, си повтарях, че съм роден за колоездач и че просто трябва да продължа. И успявах! Усилията, които полагах, започнаха да дават резултат. През първата година спечелих първо място сред начинаещите. През втората година се квалифицирах за състезанието, при което щеше да се определи най–добрият колоездач на Япония. Шест пъти финиширах втори.

Докато бях сред най–добрите колоездачи, бях известен като „силните крака на Токай“, област в Япония. По време на състезанията бях много настървен. Другите се страхуваха от мене, защото бях безмилостен. Доходите ми нараснаха и можех да си купя всичко, каквото си пожелая. Купих си къща със специално помещение за тренировки, което беше оборудвано с най–добрите уреди. Купих си и вносна кола, която струваше почти колкото една къща. За по–голяма сигурност започнах да инвестирам парите си в имоти и на стоковата борса.

Въпреки това се чувствах неудовлетворен и самотен. По това време вече бях женен и имах деца. Но ми липсваше търпение и лесно избухвах дори за дребни неща. Съпругата и децата ми със страх ме поглеждаха, за да разберат дали не съм отново в лошо настроение.

След време обаче жена ми започна да изучава Библията със Свидетелите на Йехова. Това доведе до много промени. Тя искаше да посещава техните събрания, затова реших, че трябва да отидем всички заедно като семейство. Още помня деня, когато един старейшина дойде у нас и започна да изучава Библията с мене. Онова, което научавах, ми правеше силно впечатление.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: Никога няма забравя какво въздействие ми оказаха думите от Ефесяни 5:5: „Никой блудник, нечист или алчен човек — което означава, че е идолопоклонник — няма наследство в царството на Христос и на Бога.“ Осъзнах, че колоезденето беше свързано с хазарта и че спортът насърчава към алчност. Съвестта ми започна да ме измъчва. Разбрах, че ако искам да съм угоден на Йехова Бог, трябва да се откажа от спортната си кариера. Но ми беше много трудно да реша как да постъпя.

Тъкмо бях приключил най–успешната си година като състезател, но копнеех за още победи. Установих, че изучаването на Библията ме подтикваше да съм кротък и спокоен, но тези качества нямаше да ми помогнат да печеля състезанията. След като започнах да изучавам Библията, се състезавах само три пъти. В сърцето си обаче не бях готов да изоставя колоезденето. Също така се притеснявах как ще издържам семейството си. Чувствах се много объркан. Освен това роднините ми започнаха да ми оказват натиск да се откажа от новата си вяра. Баща ми беше дълбоко разочарован. Разкъсвах се между вярата си и колоезденето и поради огромното напрежение получих язва на стомаха.

През този труден период много ми помогна това, че продължих да изучавам Библията и да посещавам християнските събрания. Постепенно вярата ми се засили. Молех се на Йехова да чуе молитвите ми и да ми помогне да му се доверя. Изпитах облекчение, когато съпругата ми ме увери, че няма нужда от голяма къща, за да бъде щастлива. В резултат на това започнах да напредвам в духовно отношение.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ: Разбрах от личен опит колко верни са думите на Исус в Матей 6:33. Той казал: „Търсете първо царството и Божията праведност и всичко останало ще ви бъде прибавено.“ Винаги сме имали най–необходимото за живота. Въпреки че сега получавам една трийсета от парите, които печелех като колоездач, на мене и на семейството ми не ни е липсвало нищо през изминалите 20 години.

Нещо повече, участието в духовните дейности заедно с моите събратя ми носи радост и удовлетворение, каквито не съм изпитвал преди. За мене времето просто лети. Също така семейният ми живот значително се подобри. Само колко се радвам, че и тримата ми синове заедно със своите съпруги служат вярно на Йехова.