Да служим на Йехова в пълна сериозност
Да служим на Йехова в пълна сериозност
„Мислете за това, ... което заслужава сериозно внимание.“ (ФЛП. 4:8)
1, 2. Какво кара мнозина в този свят да гледат лекомислено на живота, и какви въпроси възникват?
ЖИВЕЕМ в свят, който се сблъсква с едни от най–трудните и трагични времена в човешката история. За хората, които нямат близки взаимоотношения с Йехова, е почти невъзможно да се справят с тези „особено тежки времена“. (2 Тим. 3:1–5) Разчитайки единствено на собствените си сили, те постигат ограничен успех. В стремежа си да не мислят прекалено за проблемите мнозина се опитват да открият все по–нови форми на развлечения.
2 За да се справят със стреса, хората често поставят желанието за удоволствия на първо място в живота си. Ако не са внимателни, християните лесно биха могли да започнат да правят същото. Как можем да избегнем това? Дали трябва да бъдем сериозни през цялото време? Как да намерим равновесие между удоволствията и отговорностите? Какви библейски принципи трябва да ни ръководят, за да имаме реалистичен възглед за живота и в същото време да не се вземаме много на сериозно?
Да бъдем сериозни в свят, който обича удоволствията
3, 4. Как Библията показва колко е важна сериозността?
3 Излишно е да се казва, че този свят придава прекалено значение на удоволствията. (2 Тим. 3:4) Това може да застраши нашата духовност. (Пр. 21:17) Затова с основание писмата на апостол Павел до Тимотей и Тит включват и съвети относно сериозността. Прилагането на тези съвети ще ни помогне да не се влияем от лекомисления възглед на света за живота. (Прочети 1 Тимотей 2:1, 2; Тит 2:2–8.)
4 Векове по–рано Соломон писал колко е важно понякога да се отказваме от удоволствията, така че да отделяме време за по–сериозните неща. (Екл. 3:4; 7:2–4) Наистина, тъй като животът е кратък, трябва да ‘напрягаме всичките си сили’, за да бъдем спасени. (Лука 13:24) За тази цел е важно да продължаваме да мислим за нещата, които заслужават „сериозно внимание“ — всичко, което е свързано с християнския ни начин на живот. (Флп. 4:8, 9)
5. На коя област от живота трябва да гледаме сериозно?
5 Например, подражавайки на Йехова и Исус, християните гледат сериозно на отговорността, която имат, да работят усърдно. (Йоан 5:17) В резултат на това те често са хвалени, тъй като са трудолюбиви и достойни за доверие. Особено главите на семействата трябва да се трудят усилено, за да издържат семействата си. В крайна сметка, онзи, който не прави това, сякаш се е „отрекъл от вярата“ и е отхвърлил Йехова! (1 Тим. 5:8)
Сериозен, но радостен възглед за поклонението ни
6. Откъде знаем, че трябва да гледаме сериозно на поклонението си към Йехова?
6 Йехова никога не е гледал лековато на истинското поклонение. Например израилтяните понасяли тежките последствия, описани в Моисеевия закон, когато пренебрегвали поклонението си към Йехова. (Ис. Н. 23:12, 13) През първи век последователите на Христос трябвало да водят усилна битка и да пазят чистото поклонение от покваряващи учения и нагласи. (2 Йоан 7–11; Откр. 2:14–16) Днес истинските християни продължават да гледат сериозно на своето поклонение. (1 Тим. 6:20)
7. Какво правел Павел в службата си?
7 Проповедната ни служба е източник на радост. Но за да запазим радостта си в службата, трябва да гледаме сериозно на нея и да се подготвяме предварително. Павел обяснил, че винаги вземал предвид какви били хората, които поучавал. Той писал: „Станах всичко за всякакви хора, за да мога на всяка цена да спася някои. Всъщност върша всичко заради добрата новина, за да я споделям с другите.“ (1 Кор. 9:22, 23) Павел се радвал да помага духовно на другите и мислел за конкретните нужди на слушателите си. Това му давало възможност да ги насърчава да се покланят на Йехова.
8. (а) Каква трябва да бъде нагласата ни спрямо хората, които поучаваме? (б) Как воденето на библейско изучаване допринася за радостта в службата?
8 Колко сериозно гледал Павел на службата си? Той бил готов да стане „роб“ както на Йехова, така и на онези, които щели да слушат посланието на истината. (Рим. 12:11; 1 Кор. 9:19) Когато учим другите на Божието Слово — било то по време на домашно библейско изучаване, на християнско събрание или на семейното ни поклонение, — дали осъзнаваме, че носим отговорност спрямо тях? Може би мислим, че воденето на редовно библейско изучаване е твърде тежък товар за нас. Вярно е, че за да помагаме на хората, трябва да отделяме време, което обикновено използваме за своите лични стремежи. Но нима това не е в съгласие с думите на Исус, който казал, че „повече щастие има в даването, отколкото в получаването“? (Деян. 20:35) Да учим другите на пътя, водещ към спасение, носи такова щастие, каквото не бихме изпитали от никоя друга дейност!
9, 10. (а) Дали да бъдем сериозни означава, че не можем да си почиваме и да прекарваме приятно време с другите? Обясни. (б) Какво ще помогне на старейшините да бъдат мили и леснодостъпни?
9 Да бъдем сериозни не означава, че не можем да си почиваме и да прекарваме приятно време с другите. Исус оставил съвършен пример, като отделял време не само да поучава хората, но и да си почива и да изгражда близки взаимоотношения с тях. (Лука 5:27–29; Йоан 12:1, 2) Да бъдем сериозни не означава също, че винаги трябва да изглеждаме строги. Ако Исус бил неприветлив или прекалено сериозен, безспорно хората нямало да бъдат привлечени към него. Дори децата се чувствали добре в негово присъствие. (Мар. 10:13–16) Как можем да подражаваме на уравновесената нагласа на Исус?
10 Говорейки за един старейшина, един брат казал: „Той очаква много от себе си, но никога не очаква съвършенство от другите.“ Дали това може да се каже и за тебе? Уместно е да имаме някои разумни очаквания от другите. Например децата откликват добре, когато техните родители им поставят разумни цели и им помагат да ги постигат. По подобен начин старейшините насърчават хората в сбора да напредват духовно и им дават конкретни напътствия как да правят това. Нещо повече, когато старейшините имат уравновесен възглед за себе си, ще бъдат мили и леснодостъпни. (Рим. 12:3) Една сестра казала: „Не бих искала старейшините да приемат всичко на шега. Но ако винаги са сериозни, е трудно да се обърнеш към тях.“ Друга сестра споделила, че според нея някои старейшини дори „могат да вдъхват страх, тъй като по характер са прекалено сериозни“. Старейшините никога не биха искали да помрачат радостния възглед, който всички братя и сестри трябва да имат относно поклонението си към Йехова, „щастливият Бог“. (1 Тим. 1:11)
Да поемаме отговорности в сбора
11. Какво означава някой ‘да се стреми’ към отговорности в сбора?
11 Когато Павел насърчавал мъжете в сбора да се стремят да отговорят на изискванията за по–големи отговорности, неговото намерение не било да подтиква някого да удовлетворява личните си амбиции. Вместо това той писал: „Ако някой се стреми към службата на надзорник, желае добро дело.“ (1 Тим. 3:1, 4) За християнските мъже ‘да се стремят’ означава, че трябва да развиват силно желание да полагат усилия, с цел да придобият нужните духовни качества, за да служат на събратята си. Ако един брат е покръстен най–малко от една година и в разумна степен отговаря на библейските изисквания за помощник–служителите, посочени в 1 Тимотей 3:8–13, той може да бъде препоръчан за това назначение. Обърни внимание, че в осми стих ясно се казва: „Помощник–служителите също трябва да бъдат сериозни.“
12, 13. Посочи някои начини, по които младите братя могат да се стремят към отговорности.
12 Дали ти си сериозен покръстен брат, който е към края на юношеските си години? Има няколко начина, с помощта на които можеш да се стремиш към отговорности в сбора. Един от тях е да подобряваш участието си в проповедната служба. Радваш ли се да проповядваш с братя и сестри на различна възраст? Опитваш ли се да намериш някого, с когото би могъл да изучаваш Библията? Когато водиш библейско изучаване според предложенията, които получаваме на християнските събрания, ще подобриш уменията си за поучаване. Освен това ще се научиш да проявяваш съчувствие към онзи, който се учи на пътищата на Йехова. Когато твоят изучаващ започне да вижда необходимостта да прави промени, ще се научиш търпеливо и тактично да му помагаш да прилага библейските принципи.
13 Вие, млади братя, можете да се предоставите на разположение на по–възрастните в сбора, предлагайки им помощ по всеки възможен начин. Също така можете да покажете, че сте загрижени как изглежда Залата на Царството, като помагате тя да бъде поддържана чиста и подредена. Вашата готовност да помагате доказва, че гледате сериозно на службата си. Подобно на Тимотей и вие можете да се научите да проявявате искрена загриженост за нуждите на сбора. (Прочети Филипяни 2:19–22.)
14. Как може да се провери дали младите братя „са годни“ да служат в сбора?
14 Старейшини, бъдете готови да възлагате работа на младите братя, които полагат усилия да ‘бягат от желанията, присъщи на младостта’ и които се стремят „към праведност, вяра, любов, мир“ и други положителни качества. (2 Тим. 2:22) Като им давате да правят различни неща в сбора, може да се провери „дали са годни“ за дадена отговорност, така че напредъкът им да бъде „явен пред всички“. (1 Тим. 3:10; 4:15)
Да проявяваме сериозност в сбора и в семейството
15. Как според 1 Тимотей 5:1, 2 можем да покажем, че гледаме сериозно на другите?
15 Сериозността включва зачитането на достойнството на нашите братя и сестри. Със съвета, който дал на Тимотей, Павел подчертал необходимостта да проявяваме уважение към другите. (Прочети 1 Тимотей 5:1, 2.) Това е особено важно в отношенията ни с хората от противоположния пол. Примерът на Йов е достоен за подражание, тъй като той зачитал достойнството на жените и най–вече на своята съпруга. Йов полагал съзнателни усилия да не гледа със страст друга жена. (Йов 31:1) Като се отнасяме сериозно към нашите братя и сестри, няма да флиртуваме с тях или да правим нещо друго, което би могло да ги накара да се чувстват неудобно, когато са с нас. Зачитането на достойнството на другите е особено важно, ако двама души развиват романтични взаимоотношения с цел брак. Сериозните християни никога не биха си играли с чувствата на някого от противоположния пол. (Пр. 12:22)
16. Каква е разликата между възгледа на хората в света за ролята на съпруга и бащата и ролята, която му определя Библията?
16 Също така трябва да гледаме сериозно и на дадените ни от Бога роли в семейството. Светът на Сатана се подиграва с ролята, която има съпругът и бащата. Развлекателната индустрия принизява главата на семейството до обект на подигравки и неуважение. Но Писанието възлага на съпруга голяма отговорност, като го определя за „глава на своята жена“. (Еф. 5:23; 1 Кор. 11:3)
17. Обясни как участието ни в семейното поклонение може да покаже, че гледаме сериозно на отговорностите си.
17 Съпругът може да се грижи за семейството си в материално отношение. Но ако той не осигурява духовни напътствия, това би показало, че му липсват добра преценка и мъдрост. (Втор. 6:6, 7) Следователно в 1 Тимотей 3:4 се казва, че ако си глава на семейство и се стремиш към допълнителни привилегии в сбора, трябва да бъдеш мъж, който „ръководи добре своя дом“ и чиито деца „му се подчиняват в пълна сериозност“. Затова се запитай: „Дали редовно отделям време, за да имаме семейно поклонение?“ Някои християнски съпруги на практика се налага да умоляват съпрузите си да поемат духовното ръководство. Всеки съпруг трябва да помисли сериозно относно възгледа си спрямо тази отговорност. Разбира се, от християнската съпруга се очаква да подкрепя уредбата за семейно поклонение и да сътрудничи на своя съпруг, за да се радват на успех.
18. Как децата могат да се научат да бъдат сериозни?
18 Децата също са насърчени да гледат сериозно на живота. (Екл. 12:1) Хубаво е те да се научат да работят усърдно, като вършат домакински задачи, съобразени с възрастта и способностите им. (Плачът 3:27) Когато бил малко момче, цар Давид се научил да бъде добър пастир. Той станал и способен музикант и композитор — умения, които му помогнали да служи на царя на Израил. (1 Царе 16:11, 12, 18–21) Несъмнено като младеж Давид знаел как да се забавлява, но придобил и ценни умения, които по–късно използвал да възхвалява Йехова. Неговите качества като пастир му помагали да води търпеливо народа на Израил. Какви полезни умения придобивате, вие, младежи, които ще ви помагат да служите на своя Създател и ще ви подготвят за бъдещи отговорности?
Да запазваме уравновесен възглед за себе си
19, 20. Каква уравновесена нагласа си решен да запазваш спрямо себе си и своето поклонение?
19 Всички ние можем да се стремим да запазваме уравновесен възглед за себе си, тоест да не се вземаме много на сериозно. Не искаме да ставаме ‘прекалено праведни’. (Екл. 7:16) Чувството за хумор може да успокои напрегнатите моменти у дома, на работното място или в отношенията ни с нашите християнски братя и сестри. Членовете на семейството ще внимават да не станат твърде критични, за да не разрушат сигурното убежище, каквото трябва да бъде домът им. В сбора можем да се научим да се смеем и да се радваме с другите, поддържайки разговорите и начина си на поучаване изграждащи и положителни. (2 Кор. 13:10; Еф. 4:29)
20 Живеем в свят, който не гледа сериозно на Йехова и на неговите закони. За разлика от него обаче Божиите служители много държат на своето послушание и лоялност към Бога. Само колко се радваме да бъдем част от всички тези хора, които се покланят на Йехова „в пълна сериозност“! Нека бъдем решени да запазваме сериозен възглед за живота и своето поклонение!
Как ще отговориш?
• Защо трябва да избягваме лекомисления възглед на света за живота?
• Как можем да бъдем радостни и в същото време сериозни по отношение на службата си?
• Как възгледът ни относно поемането на отговорности показва дали сме сериозни, или не?
• Защо зачитането на достойнството на нашите братя и сестри и на членовете на семейството ни е нещо сериозно?
[Въпроси]
[Снимки на страница 12]
Съпругът трябва да се грижи за своето семейство както в материално, така и в духовно отношение