Библията променя живота на хората

ЗАЩО известна певица изоставила кариерата си, за да стане целодневна религиозна служителка? И какво помогнало на един престъпник, описан от съдията като непоправим, да стане полезен член на обществото? Прочети разказите, за да разбереш отговорите на тези въпроси.

„Никой не може да е роб на двама господари.“ — АНТОЛИНА ОРДЕН КАСТИЛЬО

ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1962

СТРАНА: ИСПАНИЯ

ТЯ БИЛА АКТРИСА И ИЗПЪЛНИТЕЛКА НА САРСУЕЛА

МОЕТО МИНАЛО: Родена съм в малкото село Трешункос в областта Ла Манча. Семейството ми се занимаваше със земеделие. Майка ми беше католичка, а баща ми протестант. Той често четеше Библията и ме научи да я уважавам. Майка ми обаче ме възпита като католичка и всяка неделя ме водеше на литургия.

Напуснах нашето село, когато бях 15–годишна, и отидох да живея в Мадрид с по–голямата си сестра. Родителите ми много ми липсваха, но след време свикнах с живота в града. Когато бях на 17 години, имах възможност да работя няколко месеца с изпълнители на сарсуела — испанска разновидност на операта. Работата ми доставяше голямо удоволствие и реших да стана актриса. Прекъснах обучението си за секретарка и започнах да пея с различни трупи за сарсуела. Горе–долу по това време започнах връзка с брата на една приятелка. Бях толкова щастлива, че имам хубава работа, пари и приятел.

Пътувах с различни трупи за сарсуела в цяла Испания, както и в други страни като Венесуела, Еквадор, Колумбия и Коста Рика. Също така пях с различни групи от известното в Мадрид музикално течение „Ла мовида мадриленя“. Една от групите, на които бях главна вокалистка, се радваше на голям успех.

Харесвах работата си, но не харесвах неморалната атмосфера. Освен това бях обсебена от идеята да поддържам външността си и имиджа си на известна певица. Спазвах много строга диета и впоследствие се разболях от анорексия и булимия.

Но все още главната ми цел беше да стана актриса и не след дълго ме приеха в Академията за танцово и театрално изкуство в Мадрид. Там ни учеха, че актьорът трябва да изследва чувствата на своя герой, а също и своите. Когато приложих този съвет, осъзнах колко празна бях всъщност. В резултат на начина си на живот се бях превърнала в повърхностна и егоистична личност.

 КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: Знаех, че ако искам да развия добри качества, трябва да положа усилия. Но не знаех откъде да започна. Реших да отида в една евангелска църква в Мадрид, която някога бях посетила с родителите си. Помолих се на Бога, като използвах името му, Йехова.

Скоро след това две Свидетелки на Йехова ме посетиха вкъщи. С голямо желание разговарях за Библията с тях, но също така имах много възражения относно техните учения. Естер, която започна редовно да изучава Библията с мене, беше много търпелива. Тя и семейството ѝ се отнасяха към мене с много любов и загриженост. Започнах да посещавам събранията на Свидетелите и бързо разбрах, че съм намерила истината, която търсех.

Когато завърших театралната академия, изведнъж пред мене се отвориха много възможности да направя кариера в тази област. Получих роля в една постановка, която щеше да се играе в известен театър в Мадрид. Осъзнавах обаче, че за да постигна успех като актриса, ще трябва изцяло да се посветя на кариерата си. Накрая реших да си намеря друга работа, която ще ми позволи да служа по–пълно на Бога. Взех присърце думите на Исус: „Никой не може да е роб на двама господари, защото или ще мрази единия и ще обича другия, или ще се привърже към единия и ще презира другия. Не можете да бъдете роби и на Бога, и на богатството.“ (Матей 6:24) Приятелят ми, с когото бяхме заедно от осем години, не споделяше убежденията ми и затова реших да прекратя връзката ни. Не ми беше лесно да направя нито една от промените.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЛА: Понастоящем работя на половин работен ден, като се грижа за възрастни хора. Тази работа ми позволява да използвам по–голямата част от времето си да споделям библейските истини с хората, говорещи арабски език. Трябва да полагам много усилия, за да уча този нов език, но наистина се радвам да говоря с гостоприемни и вярващи хора за добрите неща, които научих.

Вече не изпитвам вътрешна празнота, както по времето, когато учех за актриса. Вместо това животът ми придоби смисъл. Йехова ми помогна да стана по–добър и по–щастлив човек.

„Доказах, че съдията греши.“ — ПОЛ КЕВИН РУБЕРИ

ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1954

СТРАНА: АНГЛИЯ

ТОЙ БИЛ ПРЕСТЪПНИК

МОЕТО МИНАЛО: Роден съм в Дъдли — голям индустриален град в централната част на Англия. Още като бях дете баща ми разви в мене любов към четенето. Той ме подтикваше да ценя чудесата в природата, макар че ги отдаваше на еволюцията. Учеше ме, че Бог не съществува. Въпреки това родителите ми ме записаха в местното неделно училище на методистката църква.

Когато бях осемгодишен, видях няколко местни  момчета да подпалват една лодка край канала. Дойдоха полицаи, но се страхувах да говоря с тях, тъй като момчетата ме бяха заплашили. Бях несправедливо обвинен в извършването на палежа и в мене се натрупа огорчение и гняв. Затова започнах да чупя и да руша местните училища, църкви и фабрики, като нанасях щети за хиляди лири. Докато навърша десет години, вече влизах с взлом в домове и магазини, за да крада. Бях очарован от огъня и извърших много палежи. Моите учители казваха, че съм неконтролируем.

Когато бях 12–годишен, открих една книга за окултизъм и си направих своя дъска за викане на духове, наречена „уиджа“. Понеже не вярваха в Бога, родителите ми смятаха интереса ми към спиритизма за безвредно забавление, което ще ме държи далече от проблемите. Но още преди да завърша училище, многократно се явявах пред съда за малолетни. Бях станал член на една група, наречена „скинхедс“. Оръжията ми бяха бръснач и верига за велосипед. Намерих си работа, но бързо я загубих, тъй като бях осъден и получих малка присъда. След като излязох от затвора, отново започнах да чупя и да руша сгради и бях осъден на две години затвор. Съдията ме описа като непоправим и каза, че съм заплаха за обществото.

След като ме освободиха от затвора, се събрах с предишната си приятелка Анита. Оженихме се и за известно време престанах да крада и да се забърквам в неприятности. Но след няколко години отново започнах да върша престъпления. Влизах с взлом във фирми и обирах сейфовете им. Освен това започнах да вземам наркотици, да пия много и да нося оръжие. Отново бях арестуван и изпратен в затвора.

С живота, който водех, подлагах Анита на огромно напрежение. Нейният лекар ѝ изписа успокоителни, но ѝ каза, че в действителност се нуждае от развод. За мое щастие тя не послуша съвета му.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: Когато се оженихме, Анита изучаваше за кратко Библията със Свидетелите на Йехова. По–късно, когато излежавах последната си присъда, тя отново беше посетена от Свидетелите. Случи се така, че в същия ден се бях помолил на Бога: „Докажи ми, че наистина съществуваш!“

Когато след няколко месеца бях освободен от затвора, се свързах с местния свещеник и го помолих да изучава Библията с мене и Анита. Той отговори, че може да ни научи само на църковните доктрини и на молитви.

Накрая започнах да чета Библията. Бях изненадан да науча, че тя осъжда спиритизма. (Второзаконие 18:10–12) По–късно намерих брой на „Стражева кула“, който Свидетелите бяха оставили на Анита в деня, когато се помолих на Бога за помощ. Онова, което прочетох, ме подтикна да се свържа със Свидетелите.

Семействата и приятелите ни, както и хората, с които участвах в грабежите, не се радваха да научат, че изучаваме Библията със Свидетелите. Някои твърдяха, че ми промиват мозъка. Честно казано, умът ми се нуждаеше от пречистване. Имах много недостатъци, съвестта ми беше притъпена и освен другите пороци, пушех до 60 цигари на ден! Свидетелите, с които изучавахме, както и другите от местния сбор, бяха много търпеливи и мили. Впоследствие се освободих от лошите си навици. (2 Коринтяни 7:1)

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ: С Анита сме женени вече 35 години. Едно от децата ни и две от внучетата ни служат на Йехова заедно с нас. През последните години с Анита имаме възможност да отделяме повече време, за да разговаряме с хората за Библията.

Животът ни придоби истински смисъл, защото служим на Йехова Бог. През 1970 г. съдията каза пред съда, че съм непоправим, но с Божията помощ и с ръководството от Библията доказах, че съдията греши.