Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Библията променя живота на хората

Библията променя живота на хората

Библията променя живота на хората

ЗАЩО една възрастна жена престанала да се покланя на идоли? Какво подтикнало един шинтоистки свещеник да се откаже от службата си в храма и да стане християнин? Как една жена, която била осиновена малко след раждането си, преодоляла чувството си за малоценност? За да научиш отговорите, прочети разказите на тези хора.

„Вече не робувам на идолите.“ АБА ДАНСУ

ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1938

СТРАНА: БЕНИН

ТЯ СЕ ПОКЛАНЯЛА НА ИДОЛИ

МОЕТО МИНАЛО: Израснах в Со–Чахуе, селце, разположено в мочурлива област край едно езеро. Хората тук ловят риба и отглеждат говеда, кози, овце, прасета и птици. Тъй като в района няма пътища, хората използват лодки и канута, за да се придвижват. Те строят къщите си предимно от дърво и трева, макар че някои използват и тухли. Повечето жители в областта са много бедни, въпреки това няма такава престъпност както в градовете.

Когато бях малка, баща ми изпрати мене и сестра ми в едно светилище, където бяхме посветени в традиционните вярвания. След време започнах да се покланям на Одудуа, бог на народността йоруба. Направих параклис на този бог и редовно му принасях жертви от сладки картофи, палмово масло, охлюви, пилета, гълъби и други животни. Тези жертви бяха скъпи и често поглъщаха всичките ми средства.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: Когато започнах да изучавам Библията, научих, че Йехова е единственият истински Бог и че той не одобрява използването на идоли в поклонението. (Изход 20:4, 5; 1 Коринтяни 10:14) Бързо разбрах какво трябва да направя. Затова изхвърлих всички изображения и предмети, свързани с поклонението на идоли. Спрях да ходя при гадатели и да участвам в местните обичаи и погребални ритуали.

Никак не ми беше лесно да направя тези промени, тъй като бях над шейсетгодишна. Моите приятели, роднини и съседи ми се противопоставяха и ми се подиграваха. Но аз се молех на Йехова да ми даде сили да върша онова, което е правилно. Намирах утеха в думите от Притчи 18:10, където се казва: „Името на Йехова е укрепена кула. Праведният бяга в нея и намира защита.“

Много ми помогнаха и събранията на Свидетелите на Йехова, където изпитах истинска християнска любов. Силно впечатление ми направи това, че те се стараеха да живеят според високите морални стандарти на Библията. Видяното там ме убеди, че Свидетелите на Йехова изповядват истинската религия.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЛА: Когато започнах да прилагам библейските принципи, взаимоотношенията ми с моите деца се подобриха. Освен това от раменете ми падна тежък товар. Преди използвах всичките си средства за безжизнените идоли, от които нямах никаква полза. Сега се покланям на Йехова, който осигурява трайно решение на всичките ни проблеми. (Откровение 21:3, 4) Толкова съм щастлива, че вече не робувам на идолите, а служа на Йехова! При него намерих истинска сигурност и защита.

„Търсех Бога още от детството си.“ ШИНДЖИ САТО

ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1951

СТРАНА: ЯПОНИЯ

ТОЙ БИЛ ШИНТОИСТКИ СВЕЩЕНИК

МОЕТО МИНАЛО: Израснах в провинциален град в префектура Фукуока. Родителите ми бяха много религиозни и още от малък ме учеха да почитам шинтоистките богове. Често мислех за спасението си и имах силно желание да помагам на нуждаещите се. Спомням си, че веднъж в началното училище учителят ни попита какви искаме да станем, когато пораснем. Съучениците ми имаха много конкретни мечти, като например да станат учени. Но аз отговорих, че мечтата ми е да служа на Бога. Целият клас започна да ми се смее.

След като завърших гимназия, постъпих в училище за религиозни учители. По време на обучението си се запознах с един шинтоистки свещеник, който през свободното си време четеше една книга. Веднъж той ме попита: „Сато, знаеш ли коя е тази книга?“ Бях забелязал черните корици на книгата и затова отговорих: „Библията.“ Той каза: „Всеки, който иска да стане шинтоистки свещеник, трябва да прочете тази книга.“

Веднага си купих Библия. Сложих я на най–видното място на полицата и се грижех добре за нея. Но тъй като бях много зает с уроците, не ми оставаше време да я чета. Когато завърших училище, започнах да работя като шинтоистки свещеник в един храм. Детската ми мечта се сбъдна!

Но не след дълго се разочаровах от службата си на шинтоистки свещеник. Повечето свещеници не проявяваха любов и загриженост към другите. На много от тях им липсваше вяра. Веднъж един по–висш свещеник дори ми каза: „Ако искаш да успееш тук, трябва да говориш на философски теми. Разговорите за вярата са забранени.“

Подобни забележки много ме обезсърчаваха. Въпреки че продължих да работя в храма, започнах да се интересувам и от други религии. Никоя от тях не ми изглеждаше по–добра. Колкото повече религии изследвах, толкова повече се обезсърчавах. Смятах, че няма истинска религия.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: През 1988 г. се запознах с един будист, който ме насърчи да прочета Библията. Тогава си спомних за шинтоисткия свещеник, който преди години ме беше посъветвал да направя същото. Реших да се вслушам в неговите думи. Започнах да чета Библията и тя толкова ми хареса, че не можех да я оставя. Понякога четях цяла нощ, до изгрева на слънцето.

Прочетеното ме подтикна да се моля на Бога на Библията. В началото използвах молитвата образец, записана в Матей 6:9–13. Повтарях я на всеки два часа, дори когато извършвах службата си в шинтоисткия храм.

Започнах да си задавам много въпроси. По това време вече бях женен и знаех, че Свидетелите на Йехова учат хората на Библията, защото преди време бяха посетили моята съпруга. Веднъж срещнах една Свидетелка на Йехова и я затрупах с въпроси. Силно впечатление ми направи начинът, по който използваше Библията, за да отговори на въпросите ми. Тя уреди да имам редовно библейско изучаване.

Не след дълго започнах да посещавам събранията на Свидетелите на Йехова. Тогава не осъзнавах, че сред тях имаше някои, към които се бях отнасял много грубо в миналото. Въпреки това те сърдечно ме поздравяваха и ме караха да се чувствам добре дошъл.

На тези събрания научих, че Бог изисква от съпрузите да проявяват любов и уважение към членовете на своето семейство. До този момент бях толкова съсредоточен върху службата си на свещеник, че пренебрегвах съпругата си и двете ни деца. Осъзнах, че внимателно изслушвах хората, които идваха за поклонение в храма, но никога не отделях време да изслушам съпругата си.

Като напредвах в изучаването си, научавах много неща за Йехова, които ме привлякоха към него. Силно въздействие ми оказаха някои стихове, като например Римляни 10:13, където четем: „Всеки, който призове името на Йехова, ще бъде спасен.“ Търсех Бога още от детството си и най–накрая го намерих!

Започнах да чувствам, че мястото ми не е в храма. В началото много се притеснявах какво ще кажат другите, ако изоставя шинтоизма. Но винаги си бях казвал, че ще направя това, ако намеря истинския Бог другаде. Ето защо през пролетта на 1989 г. реших да послушам съвестта си. Напуснах храма и се оставих в ръцете на Йехова.

Никак не ми беше лесно да предприема тази стъпка. По–висшите свещеници ме упрекваха и се опитваха да ме накарат да остана. Но още по–трудно ми беше да съобщя новината на родителите си. Докато вървях към дома им, бях толкова притеснен, че чувствах болки в гърдите, а краката ми трепереха! Многократно спирах, за да се моля на Йехова за сили.

Когато пристигнах в дома на родителите си, много се притеснявах да повдигна въпроса. Минаха няколко часа. Най–накрая след много молитви обясних всичко на баща си. Казах му, че съм намерил истинския Бог и че съм напуснал шинтоистката религия, за да му служа. Баща ми беше шокиран и много наскърбен. Дойдоха и други роднини, които се опитваха да ме накарат да променя решението си. Не исках да нараня семейството си, но в същото време знаех, че да служа на Йехова е правилният избор. След време семейството ми прие моето решение.

Макар че бях напуснал храма, трябваше да направя още промени. Животът като свещеник беше дълбоко вкоренен в ума ми. Опитвах се да го забравя, но накъдето и да се обърнех, виждах нещо, което ми напомняше за предишния ми живот.

Помогнаха ми две неща. Първо, претърсих целия си дом за предмети, свързани с предишната ми религия. След това изгорих всичко — книги, картини и дори някои скъпи вещи със сантиментална стойност. Второ, търсех колкото се може повече възможности да общувам със Свидетелите. Тяхното приятелство и подкрепа много ми помогнаха. Малко по малко спомените от предишния ми живот избледняваха.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ: Преди пренебрегвах съпругата си и децата ни, поради което те се чувстваха много самотни. Но когато започнах да им отделям време, както Библията насърчава съпрузите, станахме по–близки помежду си. След време съпругата ми се присъедини към мене в службата на Йехова. Заедно с нашия син, нашата дъщеря и съпруга ѝ сме обединени в истинското поклонение.

Като се замисля за детската си мечта да служа на Бога и да помагам на хората, осъзнавам, че имам всичко, което съм търсел, и дори повече. Не мога да изразя с думи признателността си към Йехова!

„В живота ми липсваше нещо.“ ЛИНЕТ ХОТИНГ

ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1958

СТРАНА: ЮАР

ТЯ СЕ ЧУВСТВАЛА ИЗОСТАВЕНА

МОЕТО МИНАЛО: Родена съм в Джърмистън, миньорски град без много престъпност. Родителите ми решили, че няма да могат да се грижат за мене, затова ме дали за осиновяване. Когато съм била само на четиринайсет дни, ме осиновило едно мило семейство. Гледах на двамата като на мои майка и татко. Но когато разбрах, че съм осиновена, се почувствах изоставена. Смятах, че не съм част от семейството на осиновителите си и че те не ме разбират.

Когато бях на около шестнайсет години, започнах да ходя в барове, където заедно с приятелите си танцувах и слушах жива музика. А на седемнайсет години пропуших. Исках да съм слаба, като моделите, които виждах в рекламите за цигари. Когато навърших деветнайсет години, започнах да работя в Йоханесбург, където попаднах в лоша среда. Не след дълго вече използвах мръсен език, пушех много и се напивах през почивните дни.

Въпреки това бях много дейна. Редовно играех аеробика, скуош и женски футбол. Освен това работех усърдно и станах известна в сферата на компютрите. В резултат на това бях финансово осигурена и много хора ме смятаха за преуспяла. Но всъщност бях много нещастна — чувствах се объркана и разочарована. Осъзнавах, че в живота ми липсваше нещо.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: Когато започнах да изучавам Библията, научих, че Йехова е Бог на любовта. Също научих, че той е показал любовта си към нас, като ни е дал своето Слово, Библията. Сякаш ни е написал писмо, за да ни ръководи. (Исаия 48:17, 18) Разбирах, че ако искам да извлека полза от любещото ръководство на Йехова, трябва да променя изцяло живота си.

Например трябваше да направя промени във връзка с приятелите си. Приех присърце думите от Притчи 13:20: „Който ходи с мъдрите, ще стане мъдър, а който дружи с безразсъдните, ще пострада.“ Този принцип ме подтикна да прекъсна предишните си приятелства и да си намеря нови приятели сред Свидетелите на Йехова.

Но най–трудно ми беше да се откажа от пушенето, тъй като бях силно пристрастена. Докато се борех с този проблем, се сблъсках с друг — напълнях с повече от 13 килограма! Това беше удар за самочувствието ми. Бяха ми нужни близо десет години, за да възвърна предишното си тегло. Въпреки това знаех, че трябва да се откажа от пушенето. Постоянно се молех на Йехова и той ми даде необходимите сили да се справя с този вреден навик.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЛА: Сега се радвам на много по–добро здраве. Също така изпитвам удовлетворение от живота. Вече не се стремя да постигна т.нар. щастие, което произтича от светска кариера, социално положение или богатство. Вместо това се радвам да споделям библейските истини с другите. Колко съм щастлива, че три от бившите ми колежки служат на Йехова заедно с мене и съпруга ми. Преди осиновителите ми да починат, успях да споделя с тях библейската надежда за възкресение в рай на земята.

Близките взаимоотношения с Йехова ми помогнаха да преодолея чувството за малоценност. Сега съм част от едно международно семейство, в което имам много майки, бащи, братя и сестри. (Марко 10:29, 30)

[Снимка на страница 12]

Сред Свидетелите на Йехова изпитах истинска християнска любов

[Снимка на страница 13]

Шинтоисткият храм, в който служех преди