Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Кой е създал законите, които ръководят вселената?

Кой е създал законите, които ръководят вселената?

Кой е създал законите, които ръководят вселената?

„ЗНАЕШ ли кои закони управляват небето?“ (Йов 38:33) Бог задал този въпрос на своя обезпокоен служител Йов, за да му помогне да разбере колко ограничено е познанието на хората в сравнение с безграничната мъдрост на Създателя. Какво мислиш ти за това?

Днес хората знаят много за законите, които ръководят вселената, но повечето учени признават, че имаме да учим още доста неща. Новите открития са накарали учените да преосмислят своите теории за движението на небесните тела. Дали тези нови открития обезсмислят въпроса, който Бог задал на Йов? Или дали научният прогрес всъщност доказва, че Йехова е Създателят на законите във вселената?

Библията съдържа забележителни изказвания, които ни помагат да разберем отговорите на тези въпроси. Разбира се, Библията не твърди, че е научен справочник. Но онова, което тя казва за вселената, е удивително точно и често изпреварва откритията на учените.

Представите за вселената в миналото

Нека се върнем в IV век пр.н.е., около един век след написването на тази част от Библията, позната като Стария завет, или Еврейските писания. По това време учените били повлияни от теориите за вселената на своя съвременник, гръцкият философ Аристотел. Днес той продължава да е считан за един от най–влиятелните учени, живели някога. (Виж  блока на 25 страница.) А в „Британска енциклопедия“ за него се казва: „Аристотел е първият истински учен в историята. ... Всички останали учени са му задължени.“

Аристотел внимателно разработил модел на вселената. Според него земята се намирала в центъра на вселената, която била съставена от над 50 кристални сфери, поместени една в друга. Звездите били прикрепени към най–външната сфера, а планетите — към сферите по–близо до земята. Всичко отвъд земята било вечно и непроменимо. Макар че днес тези идеи може да ни звучат странно, те оказвали силно влияние на учените в продължение на близо 2000 години.

Но дали теориите на Аристотел са в съгласие с ученията на Библията? Дали те са издържали проверката на времето? Нека да разгледаме три въпроса във връзка със законите, които ръководят вселената. Отговорите ще ни помогнат да изградим вяра в Автора на Библията, Създателят на ‘законите, управляващи небето’. (Йов 38:33)

1. Дали вселената е неизменима?

Аристотел смятал, че небесните сфери са неизменими. Сферата, която държала звездите на мястото им, както и останалите сфери, не можели да се свиват, нито да се разширяват.

Дали Библията твърди нещо подобно? Не, в нея не намираме такава информация. Но обърни внимание на интересното описание, което тя дава: „Бог обитава над кръга на земята, чиито жители са като скакалци. Той разстила небесата като воал, разпъва ги като шатър за живеене.“ (Исаия 40:22) *

Кое обяснение е издържало проверката на времето — това на Аристотел, или това на Библията? Какъв е възгледът за вселената на съвременната космология? През ХХ век астрономите били смаяни да научат, че вселената съвсем не е неизменима. Всъщност изглеждало, че галактиките се отдалечават една от друга с голяма скорост. Малцина учени, ако изобщо имало такива, си били представяли, че е възможно вселената да се разширява. Днес учените като цяло смятат, че в началото вселената е била с много по–малки размери и оттогава насам непрекъснато се разширява. Всъщност науката напълно е опровергала модела на Аристотел.

Какво да кажем за записаното в Библията? Не е трудно да си представим как пророк Исаия наблюдава изящно разстланото над земята звездно небе и как в ума му изниква образът на разпънат шатър. * Той дори може да е намерил прилики между Млечния път и един фин воал.

Думите на Исаия разпалват въображението ни. Вероятно си представяме един шатър, използван в библейски времена. Внимателно навитият груб плат постепенно е развит и разпънат, преди да бъде издигнат на стълбове и да стане място за живеене. Подобно на това можем да си представим един търговец, който взема сгънат воал и го разпъва пред купувача, за да го огледа. И в двата случая нещо сравнително малко е разпънато и става по–голямо пред очите ни.

Разбира се, не казваме, че целта на поетичното сравнение с шатър и воал е да обясни разширяването на вселената. Но не е ли забележително, че Библията описва вселената по начин, който е в пълно съответствие със съвременната наука? Исаия живял повече от три века преди Аристотел и хиляди години преди науката да осигури убедителни доказателства по този въпрос. Наистина, думите, записани от този смирен еврейски пророк, не се нуждаят от поправка за разлика от теориите на Аристотел.

2. Какво задържа небесните тела на мястото им?

Според Аристотел във вселената нямало празно пространство. Той смятал, че земята и нейната атмосфера са съставени от четири елемента — земя, вода, въздух и огън. Пространството отвъд земята било изпълнено с кристални сфери, съставени от едно непроменимо вещество, което Аристотел нарекъл етер. Небесните тела били прикрепени към тези невидими сфери. Теорията на Аристотел дълго време се харесвала на повечето учени, защото била в съгласие с възгледа, че един предмет трябва да е поставен на нещо или прикрепен към нещо, иначе ще падне.

Какво казва Библията по този въпрос? В нея са записани думите на верния мъж Йов, който казал за Йехова: „Той ... държи земята окачена на нищо.“ (Йов 26:7) Подобна идея навярно би се сторила абсурдна на Аристотел.

През XVII век, около 3000 години след времето на Йов, сред учените бил разпространен възгледът, че вселената не е изпълнена с кристални сфери, а с определена течност. Но по–късно през този век физикът сър Исак Нютон предложил съвсем различна теория. Според него гравитацията създавала сили на привличане между небесните тела. Нютон направил крачка напред към разбирането, че земята и другите небесни тела висят в празното пространство, или в нищото.

Теорията на Нютон за гравитацията била посрещната с голямо неодобрение. На много от учените им било трудно да си представят, че звездите и планетите не са поддържани на мястото си от нещо материално. Та как би могла нашата тежка земя или небесните тела да висят в празното пространство? На някои това им се сторило свръхестествено. Повечето учени продължавали да смятат, че пространството трябва да е изпълнено с нещо.

Разбира се, Йов не знаел нищо за невидимите сили, които държат земята в нейната постоянна орбита около слънцето. Какво тогава го подтикнало да каже, че нашата планета е „окачена на нищо“?

Твърдението, че земята не се държи на нищо, повдига и друг въпрос. Какво кара нея и другите небесните тела да следват своя път? Обърни внимание на забележителните думи, с които Бог се обърнал към Йов: „Можеш ли да затегнеш връзките на съзвездието Кима или да развържеш въжетата на съзвездието Кесил?“ (Йов 38:31) Нощ след нощ, през целия си дълъг живот Йов наблюдавал как тези съзвездия изгряват и залязват. * Но защо изглеждали по същия начин година след година, десетилетие след десетилетие? Какво държало звездите и другите небесни тела на мястото им? Със сигурност размисълът върху тези неща събуждал в Йов дълбоко страхопочитание.

Ако звездите били просто прикрепени към небесни сфери, тогава не би имало нужда от такива връзки. Едва хиляди години по–късно учените разбрали повече за „връзките“ и „въжетата“, които невидимо държат небесните тела заедно в техния дълъг и бавен танц в черното пространство. Исак Нютон и по–късно Алберт Айнщайн станали известни с откритията си в тази област. Разбира се, Йов не знаел нищо за силите, които Бог използвал да държи небесните тела заедно. Въпреки това вдъхновените от Бога думи в книгата на Йов са издържали проверката на времето за разлика от идеите на образования Аристотел. Кой освен Създателя на тези закони би могъл да има такова прозрение?

3. Дали подлежат на разруха?

Аристотел смятал, че съществува огромна разлика между небето и земята. Според него земята подлежала на промяна и разруха, докато етерът, от който било съставено небето, бил непроменим и вечен. Той твърдял, че кристалните сфери и небесните тела, прикрепени към тях, не можели да се променят, да се износят или да изчезнат.

Дали това учи и Библията? В Псалм 102:25–27 четем: „Отдавна ти положи основите на земята и дело на твоите ръце са небесата. Те ще изчезнат, а ти ще останеш, те ще се износят като дреха. Ще ги смениш като облекло и ще дойде техният край. Но ти оставаш същият и годините на живота ти няма да свършат.“

Обърни внимание, че писателят на този псалм, който живял два века преди Аристотел, не направил разлика между земята и звездното небе и не твърдял, че земята подлежи на разруха, а звездите са вечни. По–скоро той направил разлика между небето и земята от една страна и Бога, техният Създател, от друга страна. * Този псалм показва, че звездите могат да престанат да съществуват, както всичко останало на земята. Но какво казва съвременната наука във връзка с това?

Геологията потвърждава твърденията на Библията и на Аристотел, че земята подлежи на разруха. Всъщност скалите на земята постоянно се рушат поради ерозията и биват обновявани чрез вулканичната дейност и други геологични процеси.

Какво да кажем обаче за звездите? Дали те могат да спрат да съществуват, както казва Библията, или са вечни, както твърдял Аристотел? През XVI век астрономите в Европа започнали да се съмняват в теориите на Аристотел, че звездите са вечни. Тогава те за първи път наблюдавали супернова, или забележителната експлозия на звезда. Оттогава учените са установили, че звездите могат внезапно да умрат в такива експлозии, бавно да изгорят или дори да се разпаднат от само себе си. Освен това астрономите са наблюдавали раждането на нови звезди в „звездни инкубатори“ — облаци от газ, обогатен от експлозиите на стари звезди. Следователно сравнението, което направил библейският писател с облекло, което се износва, и е заменено с друго, е напълно подходящо. * Не е ли забележително, че думите на този псалмист, живял в древността, съответстват толкова добре на съвременните научни открития!

Но може би се питаш: „Дали Библията учи, че земята и небесата като цяло ще имат край и ще трябва да бъдат заменени с други?“ Не, Библията обещава, че те ще траят вечно. (Псалм 104:5; 119:90) Това обаче не означава, че те сами по себе си са вечни, а че Бог, който ги е създал, обещава да ги поддържа. (Псалм 148:4–6) Бог не обяснява как ще направи това. Но не е ли логично, че Онзи, който е създал вселената, има силата да я поддържа? По подобен начин един умел строител може да поддържа къщата, която е построил за себе си и семейството си.

Кой заслужава славата и почитта?

Размисълът върху някои от законите, които ръководят вселената, хвърля светлина по този въпрос. Нима не сме изпълнени със страхопочитание, когато мислим за онзи, който разпростира безбройните звезди в необятното пространство, който ги държи на мястото им чрез „въжетата“ на гравитацията и който ги поддържа в безкрайния им цикъл?

Причините за това страхопочитание са посочени по забележителен начин в Исаия 40:26: „Вдигнете очи и вижте! Кой създаде тези неща? Онзи, който извежда войнството им под брой и ги назовава всичките по име.“ Съвсем подходящо звездите са сравнени с войнство, което може да включва огромен брой войници. Без напътствия от главнокомандващия сред войнството би настъпило безредие. Без законите на Йехова планетите, звездите и галактиките нямаше да се движат в такъв ред и във вселената щеше да цари хаос. Представи си едно войнство от милиарди войници с Главнокомандващ, който не само насочва движенията им, но и знае името, местоположението и състоянието на всеки свой войник!

Законите, които ръководят вселената, ни помагат да разберем само частица от безкрайната мъдрост на този Главнокомандващ. Кой друг би могъл да създаде такива закони и да вдъхнови мъже, които да запишат достоверна информация по тези въпроси векове, дори хилядолетия, преди учените да ги разберат? Несъмнено всички ние имаме основателна причина да отдадем на Йехова ‘славата и почитта’! (Откровение 4:11)

[Бележки под линия]

^ абз. 11 Забележително е, че Библията описва земята като кръг, или сфера, както още може да бъде преведена еврейската дума. Аристотел и други гърци от древността смятали, че земята има формата на сфера, но този въпрос бил поставян под съмнение хилядолетия наред.

^ абз. 13 Тази метафора се използва многократно в Библията. (Йов 9:8; Псалм 104:2; Исаия 42:5; 44:24; 51:13; Захария 12:1)

^ абз. 22 „Съзвездието Кима“ може би се отнася за звездния куп Плеядите, а „съзвездието Кесил“ — за съзвездието Орион. Необходимо е да изминат десетки хиляди години, преди да настъпят по–значителни промени в тези съзвездия.

^ абз. 27 Тъй като Йехова използвал своя единороден духовен Син като „умел работник“ при създаването на всичко, тези думи могат да се отнесат и за Сина. (Притчи 8:30, 31; Колосяни 1:15–17; Евреи 1:10)

^ абз. 29 През XIX век ученият Уилям Томсън, известен и като лорд Келвин, открил втория принцип на термодинамиката, който обяснява защо с течение на времето естествените системи клонят към разпадане и разруха. Едно от нещата, което го подтикнало да стигне до това заключение, било внимателното изследване на Псалм 102:25–27.

[Блок/Снимки на страници 24, 25]

 Огромно влияние

„Аристотел е най–великият философ и учен на античния свят“ — се казва в книгата „100–те най–влиятелни личности в историята на човечеството“. Не е трудно да разберем защо този необикновен мъж е описван по такъв начин. Аристотел (384–322 г. пр.н.е.) бил ученик на известния философ Платон и по–късно бил възпитател на княза, който станал Александър Велики. Според старинни източници Аристотел написал 170 книги, като от тях са оцелели едва 47. Той писал изчерпателно на теми от областта на астрономията, биологията, химията, зоологията, физиката, геологията и психологията. Някои от подробностите, които записал за живите организми, били наблюдавани и изследвани отново едва след векове. В същата книга се казва още: „Неговото влияние върху западната мисъл е огромно.“ В нея обаче се добавя: „Преклонението пред Аристотел е толкова голямо, че през късното Средновековие граничи с идолопоклонство.“

[Източник]

Royal Astronomical Society/Photo Researchers Inc.

From the book A General History for Colleges and High Schools 1900

[Снимка на страници 26, 27]

Гравитацията държи небесните тела на мястото им

[Източник]

NASA and The Hubble Heritage Team (AURA/STScl)

[Снимка на страници 26, 27]

Звездният куп Плеядите

[Снимка на страница 28]

Супернова, или експлозия на звезда

[Източник]

ESA/Hubble

[Снимка на страница 28]

Раждане на нови звезди в „звездни инкубатори“

[Източник]

J. Hester and P. Scowen (AZ State Univ.) NASA

[Информация за източника на снимката на страница 24]

© Peter Arnold Inc./Alamy