Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Знаеш ли...

Знаеш ли...

Знаеш ли...

Как юдейските религиозни водачи в дните на Исус гледали на обикновените хора?

През първи век видните членове на обществото и религиозните водачи в Израил презирали хората, които не били добре образовани. Веднъж фарисеите казали: „Тази тълпа от хора, които не познават Закона, е проклета.“ (Йоан 7:49)

Различни източници извън Библията показват, че хората от по–висшите слоеве на обществото надменно наричали неуките и необразованите „ам хаа̀рец“, или „народа на тази земя“. Първоначално този израз се използвал с уважение за жителите, населяващи дадена територия. Той включвал не само бедните и низшите, но и богатите и видните. (Битие 23:7; 4 Царе 23:35; Езекиил 22:29)

По времето на Исус обаче този израз бил използван неуважително спрямо онези, които били смятани за невежи относно Моисеевия закон или които не успявали да спазват всички подробности от равинските традиции. Например в Мишна, сборник от напътствия, които послужили като основа на Талмуда, се предупреждава, че никой не бива да отсяда в домове на „ам хаа̀рец“. Според „Енциклопедия на талмудските предания“ равинът Меир, живял през втори век, учел: „Когато някой мъж даде дъщеря си за жена на един „ам хаа̀рец“, той все едно я връзва и я слага пред лъв, който стъпква жертвата си, преди да я погълне.“ В Талмуда е цитиран и друг равин, според когото „необразованите хора няма да бъдат възкресени“.

Какво е значението на думата „император“ в Библията?

Библията споменава трима римски императори по име — Август, Тиберий и Клавдий. (Лука 2:1; 3:1; Деяния 11:28)

През 14 г. Тиберий станал император и управлявал през целия период от Исусовата служба. Следователно той бил на власт, когато във връзка с плащането на данъците Исус казал: „Плащайте на императора онова, което е на императора, а на Бога — онова, което е на Бога.“ (Марко 12:17) Явно Исус нямал предвид единствено Тиберий, а по–скоро използвал титлата император като символ на държавната власт.

През 58 г., когато станал жертва на несправедливо отношение, Павел се възползвал от правото си на римски гражданин и ‘се обърнал към императора’. (Деяния 25:8–11) Така Павел поискал да бъде съден не от Нерон, императорът по онова време, а от най–висшата съдебна инстанция в империята.

Следователно думата „император“, или „кесар“, използвана в Библията, не се отнася единствено за императора, който управлявал в дадения период от време. Тя символизира държавната власт.

[Снимка на страница 29]

Сребърен динарий с образа на Тиберий